Решение № 1386 от 19.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. Кюстендил, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520101156 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба с вх. № 5338/08.05.2025 г., депозирана от К.

Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Д.“ № **, вх. *, ет. *, ап.

*, чрез адв. Д. Г., вписан в АК – Ловеч с № 1900017355, служебен адрес: гр.

Тр., ул. „З. Ст.“, ет. *, офис № **, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1784, р-н Мл., бул. „Ц. ш.е“ № ****, ет. *, с управител Н. П. П., представлявано чрез адвокатско дружество „Н., Угл., М.“, код по БУЛСТАТ 177280936 – адв. Хр. М. – САК, личен адвокатски **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „От. П.“ № **, офис *.

В исковата молба се сочи, че в чл. 6 (1) от процесния договор, било уговорено, че в срок от 2 (два) дни от сключване на Договора за заем, кредитополучателят следва да представи на кредитора едно от следните обезпечения:

Безусловна банкова гаранция, която да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на процесния договор за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане, включваща договорена главница и лихва;

Поръчителство на едно или две физически лица, които кумулативно следвало да отговарят на определени условия, а именно:

1

При едни поръчител – осигурителният доход да е в размер на не по-малко от 3 (три) пъти размера на МРЗ /минимална работна заплата/ за страната;

При двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях, следвало да е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти МРЗ за страната;

Още от изискванията към поръчителя или поръчителите били: Същите да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно ЦКР /Централен кредитен регистър/ към БНБ. Имало и задължение да представят служебна/ни бележка/ки от работодателите/ля си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

В чл. 18 (1) от Договора за заем е било посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка, която била в размер на 3 844.66 лв.

Твърди се, че ищцата е била в невъзможност да представи обезпечение, което да отговаря на горепосочените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка е била начислена към общото задължение, съответно разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. Общата сума, която е следвало да бъде върната не е в размер на 3 013,34 лв., както е било посочено в процесния договор, а същата била значително по-голяма – в размер на 6 858 лв.

Излагат се доводи, че т.нар. неустойка при непредоставяне на обезпечение е по същество разход, който е известен на кредитора и е следвало да бъде посочен в ГПР /годишен процент на разходите/. Такава била и константната съдебната практика в страната при подобни конструкции за оскъпяване на потребителски кредити.

Правният им интерес е да се установи със силата на присъдено нещо, дали договорите са действителни или не. В този смисъл е посочена т. 2 на ТР № 8/2012 г. на ВКС, решения на СЕС и др.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от „Кредирект“ ЕООД.

Ответното дружество счита претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на Договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за неоснователни.

Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Посочва се, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото 2 същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв.

Разяснено било, че неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, а напротив, тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Ако неустойката се приеме за нищожна, то същата щяла да се счита изначало за неуредена между страните, респективно твърдението на ищеца за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР е неоснователно.

Заявява се, че процесният Договор за потребителски кредит № ***** и включените в него клаузи са действителни. Това обстоятелство произтича от това, че съдържанието му е съобразено с всички изисквания на ЗПК /Закон за потребителския кредит/, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и чл. 20 ЗПК, както и с тези на ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/, по реда на който е сключен процесния договор.

Ответникът представя доказателства във връзка с изложените твърденията, а именно: „Лог файл“ по Договор за паричен заем № ****, ксерокопие, който файл проследява по хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение между страните. Към този файл е приложено и попълненото от кредитополучателя „Искане за сключване на договор за кредит“, както и разпечатка от СЕФ /Стандартен европейски формуляр/, който е бил изпратен до кредитополучателя на посочен от него имейл адрес.

С посочените документи, ответникът изцяло опровергава твърдението на ищеца, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Твърди се, че от представения „Лог файл“, още преди подписването на процесния договор, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него. Също така, сам е избрал параметрите и условията по договора.

Ответникът заявява, противно на твърденията в исковата молба на ищеца относно формирането на ГПР /годишен процент на разходите/, че са били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/. Както в договора, така и в издадения СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредит е било посочено ясно, какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените реквизити в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК.

Противно на ищеца, ответникът твърди, че уговорената неустойка не е и не би следвало да е включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е била уговорена като „плащане“, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Заявено е, че всички изложени от ищеца твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че същият през 2024 г. е сключил общо девет договора, които съдържали уговорка за плащане на 3 неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

В подкрепа на изложеното в отговора на исковата молба от ответника е цитирана съдебна практика на съдилищата в Република България, Директива, както и решения на СЕС.

Моли се за отхвърляне на предявените претенции от ищеца като неоснователни.

От ищеца се претендират съдебно-деловодни разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК на по-късен етап, с цел най-точното им изчисляване. Моли се за присъждане и на адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА.

Ответната страна също претендира съдебно-деловодни разноски, като с отговора на исковата молба е заявено, че ще бъде представен списък по чл. 80 от ГПК на по-късен етап. До приключване на устните състезания доказателства в тази насока не са ангажирани и списък за разноски не е представен.

В проведените открити съдебни заседания страните не се явяват и не се представляват, като от същите са депозирани молби, а именно:

В първото съдебно заседание ищцовата страна депозира молба, с която изразява становище по хода на делото. Заявява, че поддържа исковата претенция, както и че поддържа искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания от процесуалния представител на ищцата размер. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, доказателство за регистрация по ДДС – заверено копие, а с подаването на исковата молба са представени: договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно. Със своята молба, насрещната страна изразява също становище по хода на делото да се даде в отсъствие на процесуален представител. Заявено е, че се поддържа отговора на исковата молба. Иска се отхвърляне на исковите претенции.

Възразява срещу основанието, при което е оформено адвокатското пълномощно на другата страна с доказателствени искания за събиране на данни, по колко други дела същият адвокат е представител на страни срещу същото дружество. Направено е искане да бъде задължена ищцата, да декларира близките си отношения с процесуалния й представител. Възразено е по отношение на адвокатското възнаграждение. Иска се при евентуално уважаване на исковите претенции да бъде присъдено адвокатско възнаграждение под минимално определения в Наредбата за възнаграждения на адвокатската работа. Възражения по изготвения проект за доклад не са направени, поради което съдът го е обявил за окончателен. Относно доказателствените искания от страна на ответното дружество, съдът е оставил без уважение искането за извършване на справка за процесуално представителство от същия адвокат в други съдебни райони. Уважил е другото искане, като е указал на ищцата в следващо съдебно заседание или в писмен вид да изясни посоченото в договора за правна защита и съдействие от 29.01.2025 г., досежно основанието на което е сключен договорът за правна 4 защита и съдействие – близките отношения между страната и процесуалния й представител.

В следващото проведено открито съдебно заседание депозираните от страните молби са в следния смисъл:

Ищцата изразява становище по хода на делото да бъде даден в отсъствие на процесуален представител. Относно дадените й указания от съда се аргументира, че се дължи възнаграждение на процесуалния представител, който я представлява. В тази насока се цитира съдебна практика. Отново е изразено становище, че се поддържа исковата претенция, както и че се претендира адвокатско възнаграждение.

Ответната страна повторно изразява становище по хода на делото, писмения отговор, като е направено искане да не се присъждат разноски в полза на ищцовата страна с аргументи, че същата не е обосновала близките си отношения с процесуалния си представител, въпреки оспорването от ответното дружество и дадените указания на ищеца.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От събрания и приет доказателствен материал и в частност от представеното копие на Договор за потребителски кредит № *****/14.11.2024 г. се установява, че на 14.11.2024 г. между К. Б. А., в качеството й на кредитополучател и ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е сключен посоченият договор за кредит, по силата на който на ищеца по делото е предоставен паричен кредит, в размер на 2 000 лв., като ищцата се е задължила да върне заемната сума на месечни погасителни вноски – 18 бр., разделени както следва: 4 бр. х 83.33 лв. и 14 бр. х 191.34 лв., при годишен процент на разходите – 63.25 % и фиксиран лихвен процент – 50 %. Общият размер на сумата за плащане по усвоения кредит възлиза в размер на 3 013.34 лв.

В чл. 6, ал. 1 от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно: т.