Решение № 513 от 11.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Велико Търново, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500773 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от М. Й. Й., ЕГН **********, чрез адв. П. П. от ХАК въззивна жалба против Решение № 428/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1538/2024 г. по описа на ГОРС в частта, в която е прието за установено, че жалбоподателят дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940 по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19251549/12.04.2022 г., сключен с “БНБ П.”, Клон България, сумите както следва: 5 612,14 лв. – главница, включваща и 213,48 лв. неплатени застрахователни премии, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до окончателното й изплащане; 754,67 лв. – възнаградителна лихва за периода 02.03.2023 г. – 05.10.2023 г. и 458,98 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода 02.04.2023 г. – 30.04.2024 г., за които е издадена заповед № 369/30.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 937/2024 г. по описа на Районен съд – Г.О.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че уговорената 1 възнаградителна лихва надвишава трикратния размер и като такава тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че клаузата, регламентираща ГПР е недействителна, тъй като липсва разписана ясна методика за неговото формиране. В този смисъл посочва, че не е достатъчно ГПР да е посочен като абсолютна стойност. Навежда доводи, че договорната лихва в размер от 5217 лв. е необосновано висок, като ведно с допълнителното оскъпяване с такса ангажимент и застрахователна премия противоречат на добрите нрави. Твърди, че съдът неправилно е определил остатъчната главница и дължимите към нея лихви за забава. Счита, че неправилно са възложени в тежест на ответника разноските, който има качеството „потребител“. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли ищцовата претенция.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата. Излага подробни съображения относно правилността и законосъобразността на обжалваното решение, като моли за неговото потвърждаване.

Великотърновският окръжен съд след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Районен съд – Г.О.е бил сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, в която твърди, че на 28.09.2023 г. е подписано 2

Приложение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл. 99 ЗЗД между „БНП П.“, клон България и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, по силата на който вземането произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-19251549 от 12.04.2022 г. е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с привилегиите, обезпеченията и принадлежностите, включително и всички лихви. В изпълнение на задълженията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „БНП П.“, клон България, изходящ № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-19251549, съдържащо и изявление за предсрочна изискуемост на кредита от името на кредитора е връчено на длъжника М. Й.. На 12.04.2022 година между „БНП П.“, клон България, като кредитор и М. Й. Й., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, с който на ответника е предоставен кредит в общ размер на 6000 лв. и застрахователна премия в размер на 2 134,80 лв.

Предоставянето на посочената сума е в изпълнение на задължението на кредитора да предостави заем и е създало задължения за кредитополучателя да му заплати погасителни вноски, указани по размер, на 60 броя месечни погасителни вноски по 222,53 лв. Погасителните вноски представляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка съставляваща печалба на кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 13 351,80 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.05.2027 година, но тъй като длъжникът не е изплащал задълженията си в срок, кредиторът е направил договора предсрочно изискуем считано от 12.04.2024 година - получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост /предвид посоченото в исковата молба/. Длъжникът не е заплатил в срок задължението си по процесния договор за кредит, поради което за дружеството е налице правен интерес да се претендира спрямо М. Й. Й., като кредитополучател по договора сключен на 12.04.2022 г., да се установи, че съществува вземане в общ размер на 10 496,37 лв., от които главница 5762,14 лв. за периода от 01.01.2023 г. до 01.05.2027 г. по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост считано от 12.04.2024 г.; договорна лихва 3798,84 лв. за периода от 01.01.2023 г. - падеж на първата неплатена вноска до 12.04.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; и законна лихва за забава в размер 3 на 935,39 лв. считано от 02.01.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното плащане на задължението. При условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителен иск за същите суми и периоди.

Претендирал е разноските по делото.

С Определение № 1008 от 11.07.2024 г. Районният съд е прекратил производството по делото в частта, в която са предявени в условията на евентуалност искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. Й.

Й. за заплащане на 5 762,14 лв. – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-19251549/12.04.2022 г.; 3 798,84 лв. – договорна лихва за периода от 01.01.2023 г. до 12.04.2024 г. по същия договор и 935,39 лв. – наказателна лихва за периода 02.01.2023 г. до подаване на исковата молба по същия договор. Определението на съда не е обжалвано и същото е влязло в законна сила.

В указания от съда срок по чл. 131 ГПК ответни кът е подал отговор, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва факта на сключване на договора за кредит от 12.04.2022 г. между „БНП П.“, клон България, като кредитор и М. Й. Й., като кредитополучател в размер 6 000 лв. главница. Възразява срещу настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Прави възражения за недействителност на договора тъй като същият е изготвен в разрез на изискванията по Закона за потребителския кредит, за което излага подробни доводи. Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана, както и се претендират разноските по делото.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че така уговореният фиксиран размер на ГЛП отговаря на законовите изисквания и не внася неяснота в условията на договора. Счита за неоснователно направеното възражение относно неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Приел, че уговорената такса ангажимент противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК за заплащане на такси за усвояване на кредита, както и че липсва възможност кредитополучателят да даде съгласието си за нея, а при предсрочно погасяване таксата не се намалява пропорционално. По тези причини е приел 4 клаузата за нищожна. Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел за установено съществуването на непогасени задължения на ответника по договора за потребителски паричен кредит, доколкото е констатирал, че са налице всички материалноправни предпоставки за съществуване на спорното право.

За да се произнесе настоящият състав на въззивния съд, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения Рамков договор за продажби и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и Приложение № 1 към него, сключен между „БНП П. клон България“, като цедент и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, като цесионер, се установява, че цедентът изцяло е прехвърлил на цесионера вземанията си по договор за кредит № PLUS-19251549/12.04.2022 г. Ведно от приложеното пълномощно № Пл-22-00010-1/15.02.2022 г. към Д-22-00050-1 цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците по договора на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърлянето на вземанията по договора.

Не е спорно по делото, че по ч. гр. д. № 937/2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 369/30.04.2024 г. срещу длъжника М. Й. по искане на ищцовото дружество за сумите от: 5762,14 лв. главница за периода от 01.01.2023 г. до 01.05.2027 г. по отношение, на която е обявена предсрочна изискуемост считано от 12.04.2024 г.; договорна лихва 3798,84 лв. за периода от 01.01.2023 г. - падеж на първата неплатена вноска до 12.04.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; и законна лихва за забава в размер на 935,39 лв. считано от 02.01.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното плащане на задължението; 209,93 лв. – заплатена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на изпълнителен лист; 150 лв. – представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от М. Й. по 5 реда на чл. 413 ГПК, в която връзка кредиторът е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК и при условията на евентуалност осъдителен иск за главницата, договорна лихва, лихвата за забава и законната лихва.

От представения договор за потребителски паричен кредит № PLUS19251549/12.04.2022 г., със страни “БНБ П.”, Клон България, ЕИК:204915054, като кредитор и М. Й. Й., като кредитополучател, се установява, че кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 6 000 лв. Уговорена е и застрахователна премия, която е в размер на 2134,80 лв., разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Договорът за застраховка е обективиран в представяния сертификат № PLUS-19251549 и Общи условия за застраховка "защита на плащанията" на кредитополучателя.

С подписването на процесния договор, кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 150 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.

Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на 60 месечни равни погасителни вноски от 222, 53 лв. В договора е инкорпориран погасителен план отразяващ падежа и размер на всяка вноска – 222, 53 лв. и оставащата главница в лева. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер, на която е фиксиран за целия срок на договора в размер на 27, 30 %. Годишният процент на разходите, посочен в договора е 32 63 %. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 13 351,80 лв. Съгласно чл. 5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Съгласно същият член вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.