Определение № 1337 от 23.06.2021, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1337 23.06.2021 година град Бургас

БУРГАСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1251 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Б.В.Л., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Д.С. ***, против Мълчалив отказ на Кмета на Община Созопол за издаване на протокол /удостоверение/ за степен на завършеност „груб строеж“, на строеж/ обект: „Вилна сграда за сезонно ползване“, с посочените данни, съгласно Заявление, с вх.№ УТ-4012-20 от 14.05.2021г. по описа на общинската администрация.

Предвид факта, че жалбата не е изпратена по реда предвиден в чл.152, ал.1 от АПК, а именно чрез издателя на оспорения административен акт, след постъпването й в съда препис е изпратен на ответника за окомплектоване с преписката и изпращане на материалите по делото.

С писмо, вх.№ 6341 от 15.06.2021г. по делото е постъпил отговор от ответния орган- Кмета на общ.Созопол. Представено е и заверено копие на Констативен протокол № 64 от 04.06.2021г., в който са обективирани констатации на длъжностни лица от общинската администрация относно посещение на процесния строеж в поземлен имот, с идентификатор ***, в землището на гр.Черноморец, който удостоверява факта, че същият съставлява „завършен груб строеж“. Изтъква се, че с изготвянето на този констативен протокол е извършена поисканата от заявителя административна услуга, но документът не е получен, с оглед внасяне на дължимата такса за тази услуга. Застъпва се становището за липса на правен интерес от оспорването на твърдяния мълчалив отказ, при така посочените обстоятелства.

В предоставената възможност за становище на оспорващата страна по заявеното от ответника, е постъпило такова писмено становище /вх.№ 6807 от 23.07.2021г./, в което жалбоподателят се солидаризира с тезата на ответника за наличие на основание за прекратяване на производството, съгласно чл.159, т.4 от АПК. Изрично се сочи, че не се иска присъждането на разноски, макар с по-късното си произнасяне органът да е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка, сочи, че разноски не се дължат и на ответната страна, с оглед действащата редакция на чл.143, ал.3 от АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ГР.БУРГАС, като взе предвид посоченото в жалбата и приложените по делото материали, след като обсъди доводите и становищата на страните, при преценката за допустимост на оспорването, съобрази следното:

По делото е безспорно, че естеството на подаденото заявление от страна на жалбоподателя е именно искането му да се снабди с документ установяващ стадия на завършеност на строежа. След като издаденият на 04.06.2021г. Констативен протокол окачествява процесния строеж именно като „завършен груб строеж“, оспорващият /заявител/ очевидно е получил целения резултат, с което търсената съдебна защита е лишена от предмет.

С волеизявлението да се издаде цитирания удостоверителен документ, досежно етапа на строителството, който напълно съответства на заявеното от подателя състояние, обективно не би могло да е налице мълчалив отказ от постановяване на индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, след като на 04.06.2021г. такъв документ вече е изготвен, но не е получен от адресата, поради необходимостта от внасяне на дължимата административна такса. Успоредно с това, фактът на постигане целения резултат, а именно издаване на желания документ води и до извода, че за оспорващия не е налице правен интерес от обжалване на твърдяния мълчалив отказ. Както правилно изтъкват и двете страни, наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалването е положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването и е от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.

Колкото до произнасянето на съда по разноските, при положение, че и двете страни не са направили искане за присъждане на разноски при прекратяване на делото, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Обобщено, налице са хипотезите на чл.159, т.1 и чл.159, т.4 от АПК, всяка от които е самостоятелно основание да се остави оспорването без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Административен съд – гр.Бургас, първи състав, О

П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Б.В.Л., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Д.С. ***, против Мълчалив отказ на Кмета на Община Созопол за издаване на протокол /удостоверение/ за степен на завършеност „груб строеж“, на строеж/ обект: „Вилна сграда за сезонно ползване“, съгласно Заявление, с вх.№ УТ-4012-20 от 14.05.2021г. по описа на община Созопол , като процесуално НЕДОПУСТИМА, поради липса на предмет, както и на правен интерес от оспорването.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1251 по описа за 2021г. на Административен съд – гр.Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба, в 7- седем дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: