Решение № 2280 от 05.10.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2280

Перник, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

При секретар ЕЛИЗАБЕТА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267160700455 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Л. В. П., от [населено място], [жк] [адрес] чрез адв. К. К., от АК-Перник против заповед № GРAM-2015760 от 11.06.2026 година, издадена от Д. С. Я. – ст. полицай в 02 РУ-Перник при ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“/гг е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУ на МПС, за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна, нобоснована и незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и при неправилно приложение на процесуалните правила. Твърди се, че процесното АТВ не може да се регистрира поради което издадената принудителна мярка е в нарушение на закона. Застъпва, че в случая става въпрос за маловажен случай и наложената мярка се явява несъразмерно тежка. Иска заповедта да се отмени.

В съдебно заседание проведено на 18.09.2026 година, пълномощникът на жалбоподателя адв. К. К., от АК-Перник поддържа изцяло депозираната жалба и пледира същата да се уважи като основателна, както и да се присъдят сторените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по делото – Д. Я., ст. полицай в 02 РУ-Перник при ОД на МВР-Перник, в съдебно заседание за представител изпраща юк. З. В.. Оспорва жалбата като неоснователна. Пледира, че същата е законосъобразен административен акт. Издадена е от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материално правните разпоредби. Иска жалбата да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, депозирана е срещу надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

По фактите:

На 11.06.2026 година Л. П. в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към ул. „3 ***“ е спрян за проверка по реда на ЗДвП от полицейски органи. Установено е, че на [улица]в [населено място], управлява четириколесно бензиново АТВ, марка ***150 сс, негова собственост, което не е регистрирано по съответния ред и е без поставени регистрационни табели. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е съставен АУАН серия GA, № 4406915 от 11.06.2026 година. Същият е предявен и връчен на Л. П..

Издадена е и заповед № GРAM-2015760 от 11.06.2026 година, от Д. С. Я. – ст. полицай в 02 РУ-Перник при ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“/гг е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУ на МПС, за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване отговорността, но не повече от 6 месеца.

В хода на делото са събрани доказателства за компетентността на издателя на заповедта, докладна записка, справка за нарушител/водач и справка за липса на регистрация на процесното пътно средство.

В хода на производството са събрани гласни доказателства по искане на защитата на жалбоподателя. От показанията на разпитания по делото свидетел Л. Ч. се установява, че жалбоподателя притежава процесното АТВ от преди около четири години като незнае дали същото е регистрирано. Същият има мотоциклет и заедно с жалбоподателя карат превозните средства из гората. Не е присъствал по време на проверката и в последствие е разбрал, че СУ на МПС е отнето защото жалбоподателя е управлявал АТВ по пътя без да е регистрирано. Така дадените показания се ценят, но с нищо не спомагат за изясняване на спора от фактическа страна.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените по делото документи от административната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство такива, всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025г. на директора на ОД на МВР-Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 8 е оправомощен да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. Издателят на заповедта се позовава именно на тази заповед, а към дата 11.06.2026г. заема длъжност разписана в заповедта, видно от приета по делото служебна бележка. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. В обстоятелствената част на заповедта не е посочена дата на извършване на нарушението, чието извършване е обосновало издаването, но този пропуск не се приема за съществен, в степен да обоснове самостоятелен извод за отмяна поради обстоятелството, че оспорвана заповед е основана, позовава се на АУАН серия GA, № 4406915 от 11.06.2026 година, препраща към него и е мотивирана съгласно констатациите в този акт. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й на това основание.

Не са допуснати нарушения на административно производствените правила, който да се преценят за съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и на това основание заповедта да се отмени.

В случая правилно е приложен материалният закон и са били налице предпоставките на сочената норма на чл. 171, т. 1, б. "з“/гг от ЗДвП.

Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни. Хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "з" от ЗДвП визира случаи за прилагане на ПАМ "временно отнемане на СУМПС" до решаване въпроса за отговорността, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС. В конкретния случай за нарушението по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са предвидени наказания за водача - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.. За констатираното управление на нерегистрирано МПС, надлежно е съставен, предявен и връчен АУАН № 4406915 от 11.06.2026 година.

По делото не е спорно, че Л. П. на процесната дата и час е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Управляваното от него ППС, се е движило по път, отворен за обществено ползване, не е регистрирано и е без регистрационни табели.

Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изрично регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства с ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията е съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

С оглед разпределената доказателствена тежест жалбоподателя, не ангажира доказателства, които да оборят установяванията на органа. Същият не ангажира доказателства, от които да се приеме, че превозното средство не подлежи на регистрация. Процесното ППС, представлява моторно превозно средство, регламентирано в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства. За да се движи по пътищата отворени за обществено ползване същото следва да бъде регистрирано по надлежния ред и да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са определени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 година, издадена въз основа на законовата делегация на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно наредбата, моторните превозни средства категория L //тежко четириколесно и под категория L7е-В превозно средство (тежко четириколесно за всякакви терени) и подкатегория L7е-В1: за АТВ, съгласно регламента// подлежат на регистрация за да могат да се движат по пътищата отворени за обществено ползване.

С оглед твърденията на жалбоподателя, че АТВ-то служи само за разходка в гората следва да се посочи, че същото би могло да се регистрира и по реда на Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, издадена по законовата делегация на чл. 11, ал. 9 от ЗРКЗГТ. По този ред подлежат на регистрация посочените в чл. 2 превозни средства. Регистрирано по този ред ППС не може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване.

Гореизложеното води до извод, че на посочената дата и час настоящият жалбоподател е извършил административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е предвидено да се ангажира административно наказателната му отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и съответно да се издаде заповед за налагане на принудитена административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП.

При това положение се следва, че на 11.06.2026 година жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по съответния ред и е без поставени на определените за това места регистрационни табели, за което поведение се налага наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Напълно законосъобразно е издадена и процесната заповед, с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС, до решаване на отговорността, но не за повече от 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Изложеното в жалбата и в пледоарията по същество от пълномощника на жалбоподателя касателно „маловажност“ е относимо към административно-наказателните производства, които се провеждат по реда на ЗАНН. В случая се оспорва индивидуален административен акт като същият се проверява за законосъобразност по реда на АПК. С процесната заповед свидетелството за управление на моторно превозно средство е временно отнето за срок от шест месеца, който е законоустановения срок и не е необходимо излагане на мотиви за определянето му. По този начин издадената заповед е съобразена и с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на закона, а и тя е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустанови административното нарушение. Въз основа на изложеното се приема, че оспорваната заповед е материално законосъобразна и е съобразена с целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.