Решение № 54 от 02.03.2026, Районен съд - Берковица

Съд: Районен съд - Берковица
Дело: Гражданско дело 618/2025
Вид: Решение № 54
Подписан: 02.03.2026
В сила: 19.03.2026
Състав: ПЕТЯ ИВАНОВА ЗДРАВКОВА

Цитирани разпоредби

чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 164 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
чл. 232 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Берковица, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20251610100618 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Р. Г. П. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника *§* 2020 ЕООД да му заплати сумите 450 лева/230.08 ЕВРО - неплатен наем за месец май 2025г., 450 лева/230.08 ЕВРО - неплатен наем за месец юни 2025г., 450 лева/230.08 ЕВРО - неплатен наем за месец юли 2025г., 63.42 лева/32.43 ЕВРО за консумирана електроенергия за периода от 05.05.2025г. до 04.06.2025г., сумата от 68 лева/34.77 ЕВРО за периода от 05.06.2025г. до 03.07.2025г. и ползвана вода за периода от 01.10.2022г. до 08.07.2025г. в размер на 185.94 лева/95.02 ЕВРО., както и 374.95 лева/191.71 ЕВРО - данък сграда и такса битови отпадъци за 2024г.

Ищецът твърди, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за наем, сключен на 0*.0*.2025г., по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно ползване собствения си имот в град Б. на първи етаж от сграда на ул. А. **, блок **, за срок до **.**.2025г. срещу месечен наем в размер на 450 лева. Посочва, че от началото на месец * 2025г. ответникът спрял да плаща уговорения наем. В края на месец юли договорът бил прекратен по взаимно съгласие по искане на 1 ответника. Ищецът заплатил вместо ответника дължимите суми за ток и вода.

Наред с това ищецът заплатил и дължимата такса за битови отпадъци за 2024г., което било задължение на ответника по силата на предходен договор за наем от 01.02.2024г. за същия имот. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

В съдебно заседание страните се явяват и ответникът заявява, че е заплатил процесните суми за наем. Посочва, че е напуснал обекта през месец юли 2025г., защото бил изгонен, и не е заплатил две сметки за ток и вода.

По делото са приети писмени доказателства и са събрани гласни доказателства.

Съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем, по което ищецът предоставил на ответника за временно ползване собствения си имот в град Б. на първи етаж от сграда на ул. А. **, блок ** за срок до **.**.2025г. срещу месечен наем в размер на 450 лева/230.08 ЕВРО, и че заплатил претендираните суми за вода, ток и такса битови отпадъци. В тежест на ответника по делото е докаже плащане на претендираните суми.

Между страните няма спор, че същите за периода от месец февруари 2024г. до месец юли включително 2025г. са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване собствения си имот, представляващ първи етаж от сграда на ул. А. **, блок ** в град Б. за срок до **.**.2025г. Договорът между страните бил прекратен през месец * 2025г.

Ответникът признава, че когато напуснал имота не заплатил две сметки за ток и вода.

Спорен между страните е въпросът заплатени ли са процесните наемни вноски за месеците май, юни и юли 2025г. и сумата за неплатен данък сграда и такса битови отпадъци за 2024г. в размер на 374.95 лева/ 191.71 ЕВРО.

Ответникът в първото по делото съдебно заседание заявява, че е заплатил претендираните наемни вноски. Твърди, че плащането е ставало на ръка без разписка. За доказване на твърденията си ангажира свидетелските показания на сина си М. И.. Разпитан в съдебно заседание свидетелят заявява, че плащането е ставало на ръка на ищеца като между страните не са разменяни писмени документи. Свидетелят последно е присъствал на плащане на наем през месец декември 2024г. Други доказателства в подкрепа на твърденията за плащане не са събрани по делото.

Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението и е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта – в този смисъл е разпоредбата на чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства не се доказва плащането на претендираните от ищеца месечни вноски за месеците май, юни и юли 2025г.

В договора между страните не е уговорен начин на плащане, но съгласно разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК свидетелски показания са недопустими за доказване на погасяването на установени с писмен акт, какъвто е процесният договор за наем, парични задължения. Писмени доказателства за плащане на наема не са представени по делото. Следва да бъде отбелязвано, че няма твърдения за погасяване на задълженията и в показанията на свидетеля, тъй като същият последно е присъствал на плащане на наем през месец декември 2024г. Поради изложеното съдът приема, че наемът в размер на 450 лева за месеците май, юни и юли 2025г. не е заплатен.

С оглед на възприетото предявеният иск следва да бъде уважен за посочените суми.

Съгласно чл. 232 ал. 2 от ЗЗД освен наемната цена наемателят е длъжен да плаща и разходите, свързани с ползването на вещта. Това е уговорено и в чл. 3 от договора /лист 3 от делото/ по силата на който наемателят плаща 3 консумативните разходи, свързани с ползването на ток, вода и такса битови отпадъци. Ищецът е представил неоспорени доказателства, че е заплатил сумата от 63.42 лева/32.43 ЕВРО за консумирана електроенергия за периода от 05.05.2025г. до 04.06.2025г., сумата от 68 лева/34.77 ЕВРО за периода от 05.06.2025г. до 03.07.2025г. и ползвана вода за периода от 01.10.2022г. до 08.07.2025г. в размер на 185.94 лева/95.02 ЕВРО. Ответникът не ангажира доказателства за плащане за претендираните суми. Признава неизгодния за него факт, че не е заплатил две сметки за ток и вода. Поради това искът следва да бъде уважен и за сумите от 63.42 лева/32.43 ЕВРО за консумирана електроенергия за периода от 05.05.2025г. до 04.06.2025г., сумата от 68 лева/34.77 ЕВРО за периода от 05.06.2025г. до 03.07.2025г. и ползвана вода за периода от 01.10.2022г. до 08.07.2025г. в размер на 185.94 лева/95.02 ЕВРО.

От представеното по делото съобщение /на лист 8 от делото/ е видно, че дължимите суми за данък сграда и такса битови отпадъци за процесния имот в град Б., ул. А. **, блок ** етаж * за 2024г. са в размер на търсената сума от 374.95 лева/191.71 ЕВРО, от които 61.85/31.62 ЕВРО лева за данък сграда и 313.10 лева/160.09 ЕВРО за такса за битови отпадъци. Не се твърди плащане и не са представени доказателства за такова. Плащането на такса битови отпадъци е в тежест на ответника наемател съгласно чл. 3 от договора и чл.

232 ал. 2 от ЗЗД. Той не твърди плащане и не представя доказателства за такова. От претендираната сума обаче дължима е единствено сумата за такса битови отпадъци, така както е уговорено и в договора за наем. Данъкът върху недвижимия имот в размер на 61.85 лева/31.62 ЕВРО е задължение за собственика, а не на наемателя. Поради това искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 61.85 лева, а в останалата да бъде уважен като основателен.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца, който своевременно е направил искане за присъждане на такива. По делото не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие уговореното между ищеца и адвоката адвокатско възнаграждение не е заплатено, поради което такова не следва да се присъжда на ищеца. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *§* 2020 ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление – град Б., ж.к. И., блок **, вход *, ет. * ап. *, представлявано от Управителя М. С. И., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. П. с ЕГН ********** от град Б., ул. Д. Б. *– сумата от 690.24 ЕВРО, представляваща неплатени наемни вноски за месеците май, юни и юли 2025г. в размер на 230.08 ЕВРО месечно, сумата от 32.43 ЕВРО за консумирана електроенергия за периода от 05.05.2025г. до 04.06.2025г., сумата от 34.77 ЕВРО - консумирана електроенергия за периода от 05.06.2025г. до 03.07.2025г., сумата в размер на 95.02 ЕВРО за ползвана вода за периода от 01.10.2022г. до 08.07.2025г. и сумата от 160.09 ЕВРО за такса за битови отпадъци за 2024г. като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част от 160.09 ЕВРО - такса за битови отпадъци до претендираната сума от 191.71 ЕВРО като неоснователен

ОСЪЖДА *§* 2020 ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление – град Б., ж.к. И., блок **, вход *, ет. * ап. *, представлявано от Управителя М. С. И. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. П. с ЕГН ********** от град Б., ул. Д. Б. *– сумата от 41.93 ЕВРО, представляваща направени разноски по делото за държавна такса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.