Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 580 от 17.07.2025, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 260/2025
Вид
Решение № 580
Подписан
17.07.2025
В сила
08.08.2025
Състав
Жанет Марчева Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет МАРЧЕВА при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело № 2025363010**** по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, по чл.221, ал.1 от КТ, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва върху вземанията за заплата и обезщетението за срока на предизвестие.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. А. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, бул.“П“ № 46, вх.2, ет.1, ап.3, действащ чрез адв. С Т със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № ***, ет.2, кантора 23 срещу „И Т“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“И“ № 34, представлявано от М Н. ВВ.

В исковата молба се излага, че по силата на трудов договор ищецът заемал длъжността “механик, промишлено оборудване“, с месторабота – сервизен отдел – гр.Ш. С Акт за прекратяване № 5 от **/**/****г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ ответникът прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от същата дата, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение за месец януари. На работника не били изплатени трудовите възнаграждения дължими за месеците януари и февруари ****г., както и обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Дължими били и лихви за забава, вследствие неизпълнението в срок от страна на ответното дружество. В заключение се моли за постановяване на положително решение с уважаване на исковите претенции, както и присъждане на разноските по делото.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответното дружество, получени лично от представляващия дружеството. В отговора постъпил в законоустановения срок се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни, като доказателства ще бъдат ангажирани в съдебно заседание, когато се направят и доказателствени искания.

1

В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител – адв. С Т от ШАК, като поддържа исковата молба. По отношение на размера на исковете се прави изменение в размера чрез тяхното намаляване, като същите се коригират съобразно представеното заключение по счетоводната експертиза. Моли се да бъдат уважени исковете, като бъдат присъдени и разноските по делото, за което се представя договор за правна защита и съдействие.

За ответникът, въпреки редовното му призоваване, не се явява представляващия, както и не изпраща представител в съдебното заседание по делото.

Съдът намира въз основа на представените доказателства и становищата на страните, за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото бил сключен Трудов договор № 34 от **/**/****г. , по силата на който ищеца заемал длъжността „механик, промишлено оборудване“ с място на “сервизен отдел” в ответното дружество. Трудовото правоотношение е прекратено с Акт за прекратяване на работодателя от **/**/****г., поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение на работника за месец януари, като било определено да бъде изплатено обезщетение за срока на предизвестието в размер на 1815 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се кредитира изцяло от съда, като при изготвянето му са ползвани приложените документи по делото, справки от НОИ и банково извлечение от сметката на ищеца, поради липсата на контакт с представляващия ответното дружество. Вещото лице заключава, че брутното възнаграждение на ищеца за м.януари и февруари е в размер на по 1815 лв., като са изплатени осигуровките, но не е изплатено нетното възнаграждение в размер на по 1408.40 лв. за всеки от месеците. Лихвата за забава върху общата сума от 2 816.80 лв. е 344.21 лв. разпределена както следва – 180.47 лв. лихва за възнаграждението за месец януари и 163.74 лв. – лихва върху възнаграждението за м.февруари. Размерът на обезщетението за срока на предизвестие е 1815 лв., а лихвата за периода от **/**.****г. до **/**/****г. е 231.76 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обуславя следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ: От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по безспорен начин, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищецът работил в ответното дружество от **/**/****г. до **/**/****г. на длъжността “механик промишлено оборудване”. Безспорно е установено, че сумата от неизплатени нетни възнаграждения за месеците януари и февруари ****г. е в размер общо на 2 816.80 лв., като същата не е изплатена и до момента.

Разпоредбата на чл.128, ал.2 от КТ предвижда задължение за работодателя в установените срокове да плати на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ е изцяло основателен и в полза на ищеца следва да се присъди нетно трудово възнаграждение в размер на 2 816.80 2 лв. лв. за първите два месеца на ****г., тъй като работодотелят е изплатил на държавата дължимите осигуровки върху възнагражденията.

По претенциите за лихва: Гореизложеното се отнася и за акцесорните претенции за заплащане на законна лихва върху размерите на дължимите месечни възнаграждения, считано от датите на които е следвало да бъдат изплатени до завеждане на исковата молба, като лихвата е общо в размер на 344.21 лв. В горния смисъл са доводите и за основателността на претенцията за законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По предявения иск с правно основание чл.221, ал.1 от КТ: Необходимо и достатъчно условие, за да се дължи това обезщетение е да е налице безсрочен трудов договор, прекратен едностранно от работника при условията на чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В настоящия случай тези обстоятелства са налице, като размера на обезщетението се определя като брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за това, съгласно чл.228 от КТ, което възлиза на 1 815 лв. Следователно исковата претенция е изцяло основателна и следва да бъде уважена.

По акцесорната претенция за лихва по чл.86 от ЗЗД: Акцесорното право на обезщетение за забавено плащане на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор без предизвестие по чл.221, ал.1 от КТ е в зависимост от уважаването на главните искове.

Но освен от уважаването на главния иск, уважаването на исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на обстоятелствата и фактите, релевантни за тяхната основателност.

Съгласно чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, то длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато обаче няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В Кодекса на труда липсва уредба относно датата, от която се дължат обезщетенията, затова и следва да се приложат общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията.

Поради това, че вземането по обезщетенията е безсрочно и няма определена дата на която да се заплатят, то поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. Тъй като по делото няма доказателства, нито твърдения, ищецът да е поканил ответното дружество да му изплати дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, то намира, че искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата за лихва за забава в размер на 231.76 лв. определено върху сумата от 1815 лв.

- обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за периодът от **/**.****г. до **/**/****г. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските: Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че предявеният от него иск е уважен частично не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото.

3

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати съразмерно на уважената част на иска дължащите се държавни такси в размер на 199.04 лв. и разноски за експертиза в размер на 238.87 лв.

Направено е искане от ищеца да му бъдат присъдени на разноски за адвокатско възнаграждение, като размерът който следва да бъде присъден, съобразно уважената част на иска е 668.85 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “И Т” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.”И” № 34, представлявано от М Н. ВВ на основание чл.128, т.2 от КТ да заплати на Г. А.

Н. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, бул.“П“ № 46, вх.2, ет.1, ап.3, действащ чрез адв. С Т от ШАК със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № ***, ет.2, кантора 23 сумата общо от 2816.80 лв.

(две хиляди осемстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща неизплатено и дължимо нетно трудово възнаграждение от по 1408.40 лв. за месеците януари и февруари ****г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на иска - **/**/****г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “И Т” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Г. А. Н. с ЕГН **********, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата общо от 344.21 лв. (триста четиридесет и четири лева и двадесет и една стотинки), представляваща лихва за забава върху размера на неизплатените трудови възнаграждения с периода от деня на изпадане в забава за заплащането на всяко отделно възнаграждение до **/**/****г. – датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА “И Т” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Г. А. Н. с ЕГН ********** на основание чл.221, ал.1 от КТ сумата от 1815 лв. (хиляда осемстотин и петнадесет лева), представляващо обезщетение за прекратяване на договора без предизвестие, ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на иска **/**/****г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД предявен от “И Т” ЕООД с ЕИК ********* срещу Г. А. Н. с ЕГН ********** за сумата от 233.60 лв. (двеста тридесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за периода от **/**.**** г. до **/**/****г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “И Т” ЕООД с ЕИК ********* да внесе по сметка на Районен съд – Ш сума в размер на 199.04 лв. (сто деветдесет и девет лева и четири стотинки), 4 представляваща държавна такса за завеждане на делото и 231.76 лв. (двеста тридесет и един лев и седемдесет и шест стотинки), представляваща разноски за извършване на съдебно-счетоводна експертиза.

ОСЪЖДА “И Т” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Г. А. Н. с ЕГН ********** сумата от 668.85 лв. (шестстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща разходи за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска и представен договор за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ш: _______________________

5