Определение № 872 от 02.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 872 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500808 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба вх. № 10875/26.03.2024г. от адв. З. Ц. от САК, като пълномощник на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 против разпореждане, обективирано в заповед № 2080 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 05.03.2024г., издадена по ч. гр. д. № 1201 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, Х гр. с., с което е отхвърлено заявлението в частта, с която се претендира присъждане на следните суми: 122, 19 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623027353 от 24.03.2020г. за мобилен номер *********; 249, 51 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623099051 от 21.04.2020г., изм. с Допълнително споразумение № 052915083 от 25.05.2021г. за мобилен номер **********; 202, 14 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623107048 от 23.04.2020г. за мобилен номер **********; 79, 52 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623581953 от 25.08.2020г. за мобилен номер **********; 51 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623910023 от 11.11.2020г. за мобилен номер ***; 182, 42 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги 624276718 от 10.02.2021г. за мобилен номер ***.

Заповедният съд е съобразил, че претендираната сума за неустойка, съгласно представените договори, се дължи за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, като размерът на неустойката е равен на сбора от всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, а в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, се дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора.При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се претендира тя, противоречи на добрите 1 нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят.Заповедният съд е приел, че в случая процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението. Т.е. операторът се стреми да капитализира приход, който дори би бил по-значителен от този, който би получил, ако договорът не бе предсрочно прекратен (доколкото неустойката се формира от стандартни месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални такива).Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа на справедливост.С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, заповедният съд е приел още, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП.Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение.В случая обаче било неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора.В този порядък, неустойката в размер на три месечни абонаментни такси (по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива), задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение.Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.По отношение на разноските е обосновано, че същите са присъдени по съразмерност, при съобразяване на уважената част от искането, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Оспорват се изводите на заповедния съд за нищожност на клаузите за неустойка, като се поддържа, че договореният от страните начин на формиране и размер на неустойката, не противоречи на добрите нрави и изцяло е съвместим с общоприетите житейски норми за добросъвестност.Моли се за отмяна на разпореждането в оспорваната част, вместо което делото да се върне на заповедния съд за издаването на заповед за изпълнение и за заявените неустойки.Претендират се разноски.

Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание 2 чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.

С оглед данните по делото настоящият състав също намира, че искането на заявителя за неустойки е в противоречие с добрите нрави.В случая по отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги.И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорените неустойки при прекратяване, биха довели до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора.Безспорно при преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто см. са задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014г. на ВКС.Без значение по отношение на претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора, както и последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване на договора.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част, законосъобразен се явява и акта на заповедния съд относно разноските за частта, за която не е издадена заповед за изпълнение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.03.2024г., инкорпорирано в заповед № 2080 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1201 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, Х гр. с., с което се отхвърля заявлението в частта, с която се претендира присъждане на следните суми: 122, 19 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623027353 от 24.03.2020г. за мобилен номер *********; 249, 51 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623099051 от 21.04.2020г., изм. с Допълнително споразумение № 052915083 от 25.05.2021г. за мобилен номер **********; 202, 14 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623107048 от 23.04.2020г. за мобилен номер **********; 79, 52 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623581953 от 25.08.2020г. за мобилен номер **********; 51 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623910023 от 11.11.2020г. за мобилен номер ***; 182, 42 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги 624276718 от 10.02.2021г. за 3 мобилен номер ***.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4