Определение № 2313 от 30.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2313 гр. София, 30.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20268002900857 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. Г. и И. С. Г. срещу решение № 197 от 25.11.2025 г., постановено по в.гр.д. № 303/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 3 от 03.01.2023 г., постановено по гр.д. № 878/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени следните искове: - иск с правна квалификация чл. 432, ал.

1 КЗ, предявен от В. И. Г. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума над присъдената такава от 128 000 лв. до 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг С. В. Г., настъпила в резултат на реализирано на 01.02.2022 г. ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, - иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от И. С. Г. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума над присъдената такава от 160 000 лв. до 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща С. В. Г., настъпила в резултат на реализирано на 01.02.2022 г. ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради 1 нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е определил справедлив размер на дължимото на всеки от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от настъпила при пътнотранспортно произшествие смърт на техния родственик, тъй като не е взел предвид всички доказани в производството факти, които са от значение за това съгласно чл. 52 ЗЗД. Това са тези за установената по делото силна емоционална връзка, съществувала приживе между всеки от ищците и починалия, характеризираща се с изключителна близост, любов и доверие. По отношение на ищеца И. Г., който към датата на смъртта е бил малолетен, не е съобразено и това, че той е загубил баща си, който е от голямо значение за неговото емоционално и психологическо развитие, както и че в резултат на това се е наложило до посещава психолог и да бъде подложен на продължаващо лечение и психотерапия. По отношение на ищцата В. Г. не е отчетено, че загубата на съпруга й, който е бил нейна морална, емоционална и финансова опора, е предизвикала у нея депресия. Всички тези обстоятелства са основание за присъждане на по-висок размер на дължимото обезщетение за възмездяване на търпените от ищците вреди.

Касаторите намират, че апелативният съд необосновано е приел, че в производството е доказано, че починалото лице е допринесло чрез своето поведение за настъпване на вредите. Този извод не съответства на събраните по делото доказателства. Считат, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат трябва да се докаже по категоричен начин, а не може да се предполага. По делото няма ангажирани доказателства от ответното застрахователно дружество, че починалият е допринесъл за смъртта си с поведението си по непоставяне на предпазен колан. Това не се доказва от заключенията на изготвените по делото експертизи, в които вещите лица не са направили категорична констатация за наличие на причинна връзка между посоченото поведение на починалия и вида и тежестта на получените от него телесни увреждания.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят четири въпроса, като по отношение на всеки от тях се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подал отговор, в който заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, както и че то е правилно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

2

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Бургас е приел, че предмет на разглеждане са предявени субективно съединени искове на увредените лица В. И. Г. и И. С. Г. срещу застрахователното дружество „Застрахователна компания Лев инс“ АД, което е страна по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на моторното превозно средство /МПС/, за което е сключена застраховката. Счел е, че в производството от влязла в сила присъда се установяват всички елементи от фактическия състав, при който възниква деликтната отговорност на водача на товарен автомобил „Волво“ с рег. № СН 9312 АС – Петър Стойчев Петров, за настъпилото на 01.02.2022 г. ПТП, в резултат на което на 08.02.2022 г. е починало лицето С. В. Г., което е съпруг на ищцата В. Г. и баща на ищеца И. Г.. Въззивният съд е намерил, че в производството е доказано, че за МПС-то, управлявано от виновния водач, е имало сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която е била действаща към деня на произшествието. Направил е извод, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния родственик. За да определи какъв размер на обезщетението се следва на всеки от ищците за възмездяване на тези вреди, е отчел възрастта на починалия от 51 години, установените от разпитаните свидетели факти, че приживе между всеки от ищците и техния съпруг и баща е имало изградена трайна емоционална връзка, характеризираща се с отношения на близост, взаимна обич, разбирателство и подкрепа, както и че тяхното семейство е било здраво и сплотено. Взел е предвид и възрастта на всеки от ищците към момента на смъртта, включително това, че ищецът И. Г. е бил все още малолетен, както и това, че в резултат на смъртта на техния родственик те са загубили внезапно своята морална и материална опора. По отношение на ищеца И. Г. е съобразено, че той е загубил баща си, който е бил един от най-важните хора в живота му, като това го е лишило от възможността да получава неговите грижи, внимание, подкрепа и съвети. По отношение на ищцата В. Г. е отчетено, че тя е лишена от спътника в живота си, с когото е била в дълга и пълноценна връзка, като в резултат на това е поела сама грижите за малолетното си дете, неговото възпитание и обучение. Взето е предвид, че всеки от ищците е изпитал интензивни душевни болки и страдания, както и че е посещавал психолог за получаване на специализирана помощ. Съобразено е и това, че по делото е доказано, че ищцата Г. е получавала терапия, назначена от психолог, до средата на 2023 г., като няма данни да е приемала такава след този момент. което означава, че тя е преодоляла най-тежките отражения на събитието върху психиката си.

Въз основа на тези факти, както и на икономическите условия в страната, преценени с оглед на статистически данни за това на НСИ, въззивният съд е заключил, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищците 3 неимуществени вреди възлиза на следните суми за всеки от тях: - на сумата от 160 000 лв. за В. Г., - на сумата от 200 000 лв. за И. Г.. За доказан от заключението на изготвената в производството съдебно-медицинска експертиза е счетен фактът, че в момента на настъпване на ПТП-то починалото лице е управлявало товарен автомобил без поставен предпазен колан, като в тази връзка са кредитирани констатациите на вещото лице, че липсват данни за получени по тялото травми от колан. Въззивният съд е направил извод, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, получените от него увреждания биха били ограничени по своята сила и интензитет. Той се основава на това, че по делото е установено, че ударът между автомобилите е бил челен, че травмите на починалото лице са получени при удар с волана и с части от детайли на вътрешния интериор на кабината на автомобила, както и на направена съпоставка между начина на получаване на травмите и начина, по който обикновено се получават увреждания от водач без поставен предпазен колан. В тази връзка са съобразени разясненията на вещите лица, изготвили медицинската и автотехническата експертизи, за функцията на предпазния колан, която се е изразява в това, че той предпазва водача от действието на инерционните сили при рязко намаление на скоростта или при внезапно спиране основно от удари във волана или арматурното табло, като при рязко спиране на движението на автомобил при водач без поставен предпазен колан е възможно тялото да се придвижи напред и нагоре, при което главата се удря в тавана на кабината, рамката на предното стъкло или самото стъкло, долните крайници се удрят в таблото от прибори за управление, а гърдите и горната част на корема се удрят във волана, каквито удари се установява да са настъпили в случая.

Следователно пострадалият е имал поведение, с което обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Въззивният съд е определил приноса на пострадалия в размер на 20 %, с който дължимото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди е намалено и в резултат на това то възлиза на сумата от 128 000 лв. за ищцата В. Г. и на сумата от 160 000 лв. за ищеца И. Г.. Поради частично разминаване на изводите на първата и въззивната инстанция решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която предявеният от В. Г. иск е уважен за сумата над 128 000 лв. до 140 000 лв. и предявеният от И. Г. иск е уважен за сумата над 160 000 лв. до 175 000 лв., като вместо него е постановено друго, с което исковете до тези размери са отхвърлени. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставят четири въпроса, по които сочат, че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, които са следните: 1) Кои са критериите, които следва да бъдат преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?; 2) Следва ли 4 съдът при произнасяне относно размера на обезщетението за вреди по чл. 52 ЗЗД да съобрази икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната?; 3) Към кой момент следва да се определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва?; 4) Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. чл.

432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

Необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?.

Първият от формулираните в изложението въпроси, който ще бъде разгледан, е този, посочен като четвърти. Той касае прилагането на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което има характера на правен. Доколкото ответникът е заявил в процеса защитно възражение за това, че със своето поведение пострадалото лице е допринесло за настъпване на произшествието и оттам за неимуществените вреди, търпени от всеки от ищците, чието възмездяване се иска с предявените осъдителни искове, то поставеният въпрос е част от предмета на спора по настоящото дело. По него въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и това е обусловило решаващите му правни изводи за частична неоснователност на предявените в процеса искове. Следователно по отношение на този въпрос е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.