Решение № 1980 от 21.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1980 гр. Варна, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. М. при участието на секретаря Т.Ат. Т. като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20253110101070 по описа за 2025 година

Предявен е иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищeца Д. К. П., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адвокат Н. Г. от ВАК, против ответниците К. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***; А. Д. Й., ЕГН **********, адрес: *** и А. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** от КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-***/.2008г. от Изп. Директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е със Заповед КД-***/2013г. на Началник на СГКК-Варна, с площ 932 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор ***, номер по предходен план ***, с адрес:

***“, при граници на поземления имот с идентификатори: ***, който владея от 2000 година до настоящия момент. Сочи, че в началото на 2000 г. имотът бил запустял, обрасъл с храсти и дървесна растителност. С помощта на приятели ищецът почистил имота, изградил го с ограда от бетонови колчета и оградна мрежа, поставил и метална врата с катинар, засял го с овощни дръвчета. През 2007 година направил дървена постройка, състояща се от стая с кухня и дърводелска работилница. От тогава и до сега никой не претендирал права на собственост относно имота. Ищецът твърди, че владее имота спокойно, явно и необезпокояван от трети лица. Счита, че е придобил имота по давност в резултат на владение протекло в периода 01.09.2014 г. – 01.09.2024 г., поради което и се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност на 01.10.2024 г. На 1

***/2024 г. депозирал акта за собственост за вписване в СГКК-Варна. След изтичане на законния срок, обжалвал мълчаливия отказ на Началник СГКК - Варна пред Административен съд Варна и завел административно дело. На 25.10.2024 г. в СГКК постъпило възражение от А. Й. Д., в което тя твърдяла, че е наследник на А. Й. Й., а той бил вписан в ИР към КК за собственик на 1/2 идеална част от имота, без данни за собствеността.

Д. посочила също във възражението, че е придобила право на собственост върху недвижимия имот по силата на наследствено правоприемство, но не посочила акт за собственост. Доколкото възникнал спор за материално право, то за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иска спрямо А. Й. Д., както и спрямо останалите наследници на А. Й. Й., а именно К. Д. Й. и А. Д. Й..

Предвид така изложените обстоятелства в исковата молба ищецът моли съда да постанови решение с което да признае за установено спрямо ответниците, че той е собственик на поземлен имот с идентификатор *** от КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-***/.2008г. от Изп. Директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е със Заповед КД-***/2013г. на Началник на СГКК-Варна, с площ 932 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор ***, номер по предходен план ***, с адрес: ***, при граници на поземления имот с идентификатори: ***. Претендира и да му бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В представения писмен отговор ответницата А. Й. Д., чрез процесуалния й представител, сочи, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че тя е наследник на своя дядо А. Й. Й., ЕГН **********, починал на 14.09.1987 г., и като негов наследник по закон, посредством наследствено правоприемство от своята баба К. Д.а Й., ЕГН **********, починала на **2004 г., която също е била наследник на съпруга си, ответницата придобила 1/2 ид.ч. от оставеното от процесния имот. Дядото на ответницата А. Й. Й. бил вписан в кадастралния регистър, воден от СГКК — Варна, като собственик на спорния имот. С Решение № **/1998 г. на Поземлена комисия гр. Варна на наследниците на А. Й. Й. било признато правото на собственост в стари реални граници на нива от 4,000 дка, находяща се в ***“, попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ3. Поземленият имот с идентификатор №*** попадал именно в границите на описаната в решението на Поземлена комисия - гр.

Варна нива. Ответницата отправила запитване до Община Варна и Район „Аспарухово“ на Община Варна за това с какво основание е вписан А. Й. Й. по отношение на поземлен имот с идентификатор № *** в регистъра на собствениците към ПНИ, но не получила отговор.

Ответницата сочи, че оспорва ищецът да е владял необезпокоявано от никого процесния поземлен имот в сочения от него период от 2000 г., до настоящия момент; оспорва да е почиствал имота, сам или с чужда помощ; да е изграждал ограда от бетонни колчета и оградна мрежа; да е поставял метална врата с катинар; да е засаждал овощни дръвчета; да е изграждал дървена постройка, както и да е извършвал каквито и да е други действия в имота. Оспорва също ищецът да е демонстрирал спрямо ответниците намерение да упражнява фактическа власт върху имота за себе си. Твърди, че в случай, че ищецът е имал 2 качеството на ползвател на имота по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то той е бил държател на имота, а не негов владелец. Също така сочи, че след влизане в сила на ПНИ за местността, в която се намира процесният имот, и след издаване и влизане в сила на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, собствениците по силата на реституцията на поземления имот /каквито са ответниците/, биха могли да защитят правото си на собственост срещу неговите нарушители. Затова ответницата счита, че е недопустимо да бъде упражнявано давностно владение от трети лица срещу собствениците по рестутуция, докато не влезе в сила ПНИ за територията, в която попада поземления имот, и не бъде издадена заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Предвид така изложените съображения в отговора ответницата моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

От останалите ответници не са подадени отговори на исковата молба и не е изразено становище по предявения иск.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на спора по настоящото дело е следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** от КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-***/.2008 г. от Изп. Директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е със Заповед КД-***/2013 г. на Началник на СГКК Варна, с площ 932 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор ***, номер по предходен план ***, с адрес: **, при граници на поземления имот с идентификатори: ***. За този имот ищецът Д. К. П. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №***2024 г. на нотариус с рег. №** на НК.

Установява се от представеното решение №**/1998 г. на ПК – Варна, че на наследниците на А. Й. Й. е признато право на собственост в стари реални граници на имот, представляващ нива от 4 дка, находящ се на терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на **, който е бил заявен с пореден номер 1 от подаденото заявление за възстановяване и установен с емлячен регистър **, стр.*, №*. От представеното удостоверение за наследници изх. №***/2021 г. издадено от Община Варна, р-н Аспарухово се доказва, че А. Й. Й. е починал на *** г. и негови наследници са К. Д.а Й. – съпруга, починала на **2014 г.; Д. А.ов Й. – син, починал на ** г. и оставил за свои наследници ответниците К. Д. Й. и А. Д. Й.; и Й.А.Й. – син, починал на *** г. – починал и оставил за наследник ответницата А. Й. Д..

След снабдяването с горепосочения нотариален акт ищецът на ***/2024 г. е подал заявление до службата по ГКК – гр. Варна за нанасяне на промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, изразяващи се в заличаване на А. Й. Й. и вписването на ищеца като собственик на процесния имот. По този повод ответницата Д. подала възражение до Началника на СГКК – Варна, с твърдението, че тя, като наследник на А. Й., се легитимира като собственик на имота по силата на наследствено правоприемство и оспорва ищецът да има права по отношение на имота. С писмо от 07.11.1024 г. ищецът бил уведомен от АГКК, че във връзка със заявлението му се извършва процедура по АПК и след приключване на 3 административното производство по съобщаване на заинтересованите лица, заявените от него услуги ще бъдат изпълнени. На 18.11.2024 г. ищецът подал жалба против мълчалив отказ на Началника на СГКК – Варна да бъдат отразени промените, съгласно съставения констативен нотариален акт и да се издаде на ищеца скица на имота, по която жалба в Административен съд – Варна е било образувано адм. дело №2892/2024 г., производството по което е било прекратено с определение от 11.02.2025 г., поради оттегляне на жалбата от ищеца.

От представените удостоверения №***(1)** г. и №**(2)/** г., двете на Областен управител на област Варна се установява, че със заповед № РД-**2012 г. на областния управител на област с административен център Варна, е бил одобрен планът на новообразуваните имоти на местност „**, община Варна, като една част от имотите по този план представляват земеделска земя, а останалата част попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта е била публикувана в Държавен вестник, бр. 83/30.10.2012 г. Липсвали данни за подадена жалба срещу посочената заповед, в частта й относно новообразуван имот № ***, и същата влязла в сила на 14.11.2012 г. за този имот. От удостоверение рег. №*** г. на Община Варна се доказва, че в съхраняваната база данни при общината на лицата с предоставено право на ползване, не се открива на името на ищеца Д. К. П. да е предоставяно право на ползване върху поземлен имот, находящ се в **, с номер по предходен план *** и с актуален идентификатор *** по КККР.

Представена е от ответната страна по делото заповед № *** г. издадена от кмета на р-н „Аспарухово“, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на А. Й. Й.: А. Й. Д., К. Д. Й. и А.

Д. Й., върху поземлен имот № ***, кадастрален район 5401, с площ 932 кв.м, представляващ новообразуван поземлен имот по ПНИ на местност „**, град Варна, в обхвата на селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при граници: имоти №***-улица, ***; начин на трайно ползване - индивидуално застрояване; ограничения на собствеността: няма.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието като пълно и обосновано. Видно е от заключението на експертизата, че спорният имот между страните представлява новообразуван имот по ПНИ на с.о. „*“ – селищно образувание с местно значение, като този ПНИ за селищното образувание е интегриран в действащата кадастрална карта, съгласно която процесният имот е с идентификатор *** и съответства на новообразуван имот ***. В регистъра към ПНИ имот *** е записан на наследници на А. Й.

Й.. При изготвянето на плана на новообразуваните имоти е бил ползван помощен план на м.

„*“. Съгласно помощния план имотът, възстановен на наследниците на А. Й. в стари имотни граници, е бил индивидуализиран под номер ***, отразен в заключението на експертизата на стр.2 в зелено очертание. Спорният имот между страните по ПНИ изцяло попада в границите на имот с номер ***. Преди изработване на ПНИ и помощен план, за местността е действал кадастрален план от 1979 г., попълнен през 1996 г., съгласно който процесният имот попада в имот №***, който при попълването през 1996 г. включва в себе си и имот *** 4

/отразени в заключението на стр.3/. В разписния лист към плана от 1979 г. и попълнен през 1996 г. за тези имоти са записани лица, различни от наследодателя на ответниците и ищеца.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на посочените от ищеца свидетели П.И.Я и Я.С.Я., както и показанията на посочените от ответната страна свидетели М.Д.Д. и П.С.К.. Показанията на свидетелите са противоречиви относно състоянието на процесния имот. От една страна ищцовите свидетели сочат, че около 2000 г. имотът бил запустял, но ищецът го разчистил и оградил; поставил врата, направил работилница, беседка, парник, басейн; засял овошки, дръвчета, лози и имотът бил поддържан. От 2000 г. ищецът стопанисвал имота и се грижил за него. От друга страна, свидетелите, посочени от ответницата твърдят, че процесният имот в предходните години и към момента е запустял, не се обработва, трудно би могло да се стигне до имота, тъй като пътят до него бил обрасъл с дървета и храсти. В имота имало много стари дървета, някои изсъхнали. Имотът не бил ограден, а огради имали съседните имоти.