Определение № 723 от 17.12.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. Монтана, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500492 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 от ГПК, образувано по частна жалба на Т. П. Д. против разпореждане № 4516/03.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2503/2025 г, с което е издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Жалбоподателката Т. П. твърди в частната жалба, че е подала възражение по чл.

414 от ГПК срещу издадената в полза на Етажните собственици в етажна собственост в гр. С., ж.к. “Х.“, ул. „Х“ № ***, заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за събиране на парично вземане и е приложила доказателства за извършени от нея плащания.

Поддържа, че между същите страни е бил разрешен спор относно дължими суми по гр. д. № 1770/2024 г. на МРС, а с издадената заповед за изпълнение се претендира повторно плащане за част от периода. Посочва, че неправилно съдът е издал изпълнителен лист при наличие на оспорване на вземането, вместо да укаже на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуването на претендираното вземане. Моли разпореждането да бъде отменено.

Заявителят по заповедното производство и ответник по частната жалба Етажните собственици в етажна собственост в гр. С., ж.к. “Х.“, ул. „Х“ № ***, оспроват доводите на жалбоподателката и молят частната жалба да бъде оставена без уважение. Оспорват да е доказано погасяване на задълженията по издадената заповед за изпълнение.

Доказателствата по делото са писмени. МОС обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства и приема за установено следното:

По заявление, подадено от Етажните собственици в етажна собственост в гр. С., ж.к. “Х.“, ул. „Х“ № ***, Районен съд – Монтана е издал по ч. гр. д. № 2503/2025 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т. П. Д. за следните суми:

1

118,30 лв месечни такси за ремонт и обновление за периода от 01.01.2024 г. до 20.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

186,56 лв месечни такси за поддържка и управление за периода от 01.11.2024 г. до 20.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

471,25 лв разноски.

На 17 октомври 2025 г. длъжницата е подала възражение, в което заявява, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение. Изложила е доводи, че е извършила плащания на задължения, установени с влязло в сила решение по гр. д. № 1770/2024 г. на МРС, а задено с присъдената по делото сума е внесла и суми за покриване на задължения след исковия период. Приложила е две платежни нареждания: от 6 август 2025 г. за сумата 1300 лв и от 29 септември 2025 г. за сумата 200 лв.

Заповедният съд е изпратил препис от възражението на заявителя, който е подал писмено становище.

С обжалваното разпореждане МРС е разгледал възражението и го е приел за неоснователно, тъй като първота платежно нареждане се отнася до друго парично задължение и плащането е направено преди подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2503/2025 г. Постановил е издаване на изпълнителен лист.

МОС намира разпореждането за неправилно, поради което го отменя.

Заповедният съд след издаване на заповедта за изпълнение и получаване на възражението е приложил правилото на чл. 414а от ГПК. Намерил е, че длъжницата твърди предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение поради плащане в срока за доброволно изпълнение. В действителност възражението на Т. П. не съдържа такова изявление. Тя развива доводи, че въобще не дължи, позовава се на общата хипотеза на чл. 414 от ГПК и прилага писмени доказателства, за да разграничи задълженията си по заповедта за изпълнение от 24 септември 2025 г. и по влязлото преди това в сила решение по гр. д. № 1770/2024 г. на МРС.

Както от изложението на П. във възражението, така и от становището на заявителя се установява, че между страните съществува спор относно размера на дълга и относно периода. Налице е припокриване на периода, извършени са плащания без да е ясно кое задължение се погасява. Следва да се отбележи, че в платежното нареждане от 6 август 2025 г. като основание длъжницата е посочила задължението по влязлото в сила съдебно решение и такса за 2024 г. и 2025 г. Второто платежно нареждане е с основание такса до края на 2025 г. и част от 2026 г. (без конкретизация на дати).

Заповедта за изпълнение в същото време се отнася до периода от 1 януари 2024 г. до 30 септември 2025 г. При събраните доказателства и становищата на страните може да се направи единственият извод, че вземането не е безспорно.

2

Целта на заповедното производство е да провери дали вземането е безспорно.

Ако длъжинкът не подаде възражение (чл. 414 от ГПК) или плати в едномесечния срок от връчване на съобщението, то той демонстрира признание на дълга, затова заповедта за изпълнение се стабилизира, ползва се с изпълнителна сила и се издава изпълнителен лист.

В случая са налице данни, че вземането не е безспорно, затова е нужно да се проведе исково производство за установяване съществуването му.

Правилно съдът е констатирал в обжалваното разпореждане, че не може да се установи каква част от задължението по издадената заповед за изпълнение е платена, но този въпрос може да се реши само след събиране на доказателства в състезателно производство. Заповедното производство не решава спор по същество и при данни за спор, съдът не следва да издава изпълнителен лист, а да насочи заявителя към завеждане на иска по чл. 422 от ГПК.

МОС намира, че разпореждането на МРС за издване на изпълнителен лист следва да бъде отменено и делото върнато на МРС за продължаване като се дадат указания на заявителя за възможността за предяви иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4516/2025 г. по ч. гр. д. № 2503/2024 г. по описа на Райноен съд – Монтана и ВРЪЩА делото на МРС за продължаване на съдопроизводстевните действия с даване на указания за завеждане на иска по чл. 422 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. Монтана, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500492 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 от ГПК, образувано по частна жалба на Т. П. Д. против разпореждане № 4516/03.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2503/2025 г, с което е издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Жалбоподателката Т. П. твърди в частната жалба, че е подала възражение по чл.

414 от ГПК срещу издадената в полза на Етажните собственици в етажна собственост в гр. С., ж.к. “Х.“, ул. „Х“ № ***, заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за събиране на парично вземане и е приложила доказателства за извършени от нея плащания.

Поддържа, че между същите страни е бил разрешен спор относно дължими суми по гр. д. № 1770/2024 г. на МРС, а с издадената заповед за изпълнение се претендира повторно плащане за част от периода. Посочва, че неправилно съдът е издал изпълнителен лист при наличие на оспорване на вземането, вместо да укаже на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуването на претендираното вземане. Моли разпореждането да бъде отменено.

Заявителят по заповедното производство и ответник по частната жалба Етажните собственици в етажна собственост в гр. С., ж.к. “Х.“, ул. „Х“ № ***, оспроват доводите на жалбоподателката и молят частната жалба да бъде оставена без уважение. Оспорват да е доказано погасяване на задълженията по издадената заповед за изпълнение.

Доказателствата по делото са писмени. МОС обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства и приема за установено следното:

По заявление, подадено от Етажните собственици в етажна собственост в гр. С., ж.к. “Х.“, ул. „Х“ № ***, Районен съд – Монтана е издал по ч. гр. д. № 2503/2025 г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т. П. Д. за следните суми:

1

118,30 лв месечни такси за ремонт и обновление за периода от 01.01.2024 г. до 20.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

186,56 лв месечни такси за поддържка и управление за периода от 01.11.2024 г. до 20.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

471,25 лв разноски.

На 17 октомври 2025 г. длъжницата е подала възражение, в което заявява, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение. Изложила е доводи, че е извършила плащания на задължения, установени с влязло в сила решение по гр. д. № 1770/2024 г. на МРС, а задено с присъдената по делото сума е внесла и суми за покриване на задължения след исковия период. Приложила е две платежни нареждания: от 6 август 2025 г. за сумата 1300 лв и от 29 септември 2025 г. за сумата 200 лв.