Решение № 21362 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21362 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110138129 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 и т.4 от КТ, както и искове по чл.128, т. 2 КТ, чл. 224 от КТ и чл.225, ал.2 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба от Ю. С. С., ЕГН ********** срещу „БОДУ“ ООД, ЕИК 130068321, с която ищецът моли съда ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от общо 4 640,00 лв., представляващи незаплатени трудови възнаграждения към датата на прекратяване на трудовото правоотношение от 16.06.2023 г., от която сума 780 лв. – трудово възнаграждение за м. май 2023 г.; 380 лв. – трудово възнаграждение за м.06.2023 г., 2700 лв. – допълнително трудово възнаграждение, дължимо за м.май (1800 лв.) и м. юни 2023 г. (900 лв.), представляващо уговорено допълнително плащане между страните, извън посоченото в ТД основно трудово възнаграждение и 780 лв. - представляващо дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, полагащ се за 2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници, считано от 07.07.2023 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди също извършеното му със Заповед № 445/16.06.2023 г. уволнение на осн. чл.190, ал.1, т.4 и 7 от КТ да било незаконосъобразно, като сочи като пороци издаването на заповедта от некомпетентен орган, както и че посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина да не са осъществени от ищеца. Твърди се, че в резултат на незаконното уволнение, ищеца е останал без работа за период от 2 месеца, за който период претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, както и че от 01.08.2023 г. е започнал работа при друг работодател – „Сигурност в бъдещето“ ООД, с ЕИК 207156566, г., в която връзка за остатъка от 6 месечния период, претендира обезщетение в размер на разликата между получаваното възнаграждение при новия работодател и получаваното при ответника такова, 1 като не се сочи конкретен размер на обезщетението, но се изразява готовност да се представят доказателства в първото о.с.з. за сключения трудов договор и уговорения размер на ОТВ и БТВ при новия работодател, след което да се уточни размера на този иск. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ ищецът не обосновава правен интерес от предявяването му, с изключение на твърдението, че от вписаното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение „доброто му име било опетнено“.

Ищецът Ю. С. С., излага твърдения, че между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 685/04.11.2019 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжността „охранител“ с код по НКПД 54141017, с място на работа: обекти на физическа охрана и 6 месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. Съгласно договора основното трудово възнаграждение било в размер на 560 лв., последно актуализирано до 780 лв., с анекс от 16.03.2023 г. Поддържа, че със заповед № 445/16.06.2023 г., връчена му същия ден, трудовото му правоотношение е било прекратено, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл.190, ал.1, т.7 от КТ за извършени от него тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 от КТ – „неизпълнение на законните разпореждания на работодателя“, т.8 - „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“ и т.9 „увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства“. Сочи се, че по време на ТПО ответникът не е заплатил на ищеца всички полагащи му се трудови възнаграждения за периода до прекратяването му на 16.06.2023 г.

Претендира чистия размер на трудовото възнаграждение. Твърди, че му се полага и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2023 г. в размер на 780 лв.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени, като не претендира разноски. В предоставения му срок не представя писмена защита.

Ответникът „БОДУ“ ООД, ЕИК 130068321, редовно уведомен на 12.10.2023 г. за ИМ, в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, като оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че след извършване на нормативно определените удръжки от РЗ за сметка на работодателя, чистата сума, която следва да получава месечно ищеца възлиза на 754, 79 лв., като не твърди полагащото се трудово възнаграждение за м.май 2023 г. да е било платено. Оспорва дължимостта на претендираното БТВ за м. юни 2023 г., като твърди, че от 01.06.2023 г. ищецът се е самоотлъчил от работа, поради което не му се следва изплащане на такова. Оспорва дължимостта на претендираното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ като твърди, че такова се полага на ищеца, но не за 20, а за 14 работни дни и в размер на 573, 63 лв., а не 780,00 лв., както ищеца претендира. В случай, че съдът намери исковете на ищеца за основателни и доказани, ответника заявява възражение за прихващане със свои насрещни вземания за начислената стойност на ДДФЛ за м.юни 2023 г. в размер на 55,84 лв., стойността на вноската за здравно осигуряване в размер на 14,20 лв. и стойността на невърнатото работно облекло в размер на 207,16 лв. или общо за сумата от 277,20 лв. По отношение на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от КТ ги оспорва изцяло, намира ги неоснователни и недоказани.

Твърди уволнението да е извършено законосъобразно, заповедта да е издадена от компетентен орган, в лицето на управителя на дружеството, а нарушенията на трудовата дисциплина да са надлежно констатирани, в т.ч. за тях да са сезирани и разследващите органи, доколкото действията осъществяват и състав на престъпление по НК. Представя писмени доказателства и заявява искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, с показанията на който да се установят твърдените нарушения на трудовата дисциплина, за които е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“, в т.ч. спазване на процедурата по налагане на наказанието. Противопоставя се на искането за изслушване на ССчЕ, доколкото размера на претендираните трудови възнаграждения и обезщетения е установим от представените от ответника писмени 2 доказателства – фишове за работна заплата с начислените в тях РЗ и обезщетения за м. май, юни и юли 2023 г.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен представител, в лицето на адв. И., който поддържа ОИМ и моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. В предоставения му срок за писмени бележки, представя писмена защита, в която отново обосновава становището си за неоснователност на предявените срещу „Боду“ ООД искове то страна на ищеца С.. Претендира и разноски, за които в последното съдебно заседание е представил списък.

Съдът, като съобрази становището на страните, събраните в хода на съдебното дирене доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че са били обвързани от ТПО по силата на трудов договор № 685/04.11.2019 г., по силата на който ищецът е заемал длъжност „охранител - инкасова дейност“, с ОТВ в размер на 780 лв., считано от 01.03.2023 г. Трудовия договор е бил прекратен със заповед № 445/16.06.2023 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което основание е вписано в трудовата му книжка.

По делото е приета като доказателство длъжностна характеристика за длъжността „Охранител инкасова дейност“ заемана от ищеца до уволнението му, съгласно която основните задължения на ищеца включват осъществяване на превози на пари и ценни пратки със специализирани бронирани автомобили; извършване приемане/предаване на парични и ценни пратки; осигуряване охраната на парични и ценни пратки от момента на получаването им от изпращана до момента на предаването им на получателя; превозване, товарене и разтоварване на парични и ценни пратки с бронежилетка и огнестрелно оръжие и др. В раздела „отговорности“ и ключови компетентности“ на служителя, заемащ длъжността са възложени също: умения за работа в стресови ситуации, под напрежение и при високо натоварване, умения за поемане на лична отговорност, отговаря за стриктно спазване на мерките за безопасност и Правилника и процедурите по превоз на пари и ценни пратки и своевременно отчитане на инкасираните суми; носи материална и наказателна отговорност за превозваните пари и ценни пратки, както и за щети, причинени от действия в нарушение на законите, вътрешните правила и правилници, инструкции и заповеди; спазва правилника за вътрешния трудов ред на работодателя и всички задължения при изпълнение на възложената му работа, съгласно чл.126 от КТ. Приетата по делото длъжностна характеристика е била връчена на ищеца, видно от саморъчно изписаните под нея имена и положен подпис /които не са били оспорени от ищеца по делото/.

На 16.06.2023 г. на ищеца е връчено писмо изх. № 430/09.06.2023 г., с което на С. са поискани обяснения във връзка с инкасирана пратка с протокол № 515396 от 23.05.2023 г., съдържаща два плика с № 200247054 с налична сума 15320,38 лв. и плик № 200247055 с налична сума от 650 евро, които не са били върнати в касов център на „Боду“ ООД, след като са върнати от служител на „Пощенска банка“, която е констатирала, че пратката не е за тях.

На същия ден – 16.06.2023 г., Ю. С. е дал писмено обяснение, регистрирано при ответника с вх. № 92/16.06.2023 г., в което същия не е изложил становище във връзка с казуса, а е посочил, че вече три пъти е давал обяснения за този случай, пред различни лица, вкл. разследващ полицай от 4-то РУ на МВР С., като твърди също, че два пъти е подлаган на разпит пред т.нар. „детектор на лъжата“.

Приета по делото е и Заповед № 445/16.06.2023 г., с която на осн. чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, управителя на ответното дружество „БОДУ“ ООД – T. T., е наложил на ищеца Ю. С., дисциплинарно наказание „Уволнение“ за приетите от него за извършени от служителя действия, представляващи тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно – 3 инкасирана на 23.05.2023 г. с протокол № 515396, пратка от бензиностанция „Еко“ – И., съдържаща два плика с налични в тях парични средства, е била предадена за разнос на инкасо екип Ю. С. и E. Г., които на 25.05.2023 г. я доставят на „Пощенска банка“ АД, откъдето е върната от Е. Ш., след като е установила, че пратката не е за тях, като в същия ден, а и в последващите дни, пратката не е върната от служителите С. и Г., в Касов център на офиса на Инкасо С.. За установеното нарушение, управителя на „БОДУ“ ООД бил уведомен с Доклад от началника на офис Инкасо С. – М.М. и Диспечера транспортни средства на офис Инкасо С. – К.М., разпитан и в настоящото производство като свидетел.

В показанията си пред съда, св. М. твърди, че процесната пратка от бензиностанция „ЕКО“ – И., след инкасирането й е погрешно разпределена за разнос от колегата му в трезора М.М., като вместо да остане „за броене“ е поставена в количката за „Пощенска банка“, откъдето на следващия ден е сложена в буса за разнос, без да е чекирана, при което формално е продължила да се води, че все още е в трезора. След няколко дни главната касиерка се обадила, че една пратка от бензиностанция „Еко“ не е влязла до този ден, като при проверка в системата, св. М. установил, че действително тази пратка все още се води, че е в трезора. След извършена проверка, поискал да види и камерата от буса на ищеца С.. При прегледа на камерите от трезора и буса, се установило, че М. погрешно хвърля пратката в количката за „Пощенска банка“, която по-късно е натоварена за разнос на буса на С.. След разговор със служителя на „Пощенска банка“ Е. Ш., се установило, че последната веднага е върнала пратката, като е видяла, че не е за тях. След преглед на камерата от буса, се установило, че действително пратката е върната от E. /който се води инкасатор, а Ю. С. е шофьор/ в буса и след разговор със С. я оставят зад шофьорската седалка, а вечерта не я връщат в трезора. При огледа на буса обаче, пратката не е открита в него. От показанията на св. М. се установява още, че в деня на разноса – 25.05.2023 г., в нарушение на инструкциите за безопасност, пратките за „Пощенска банка“, които не били много този ден, не били оставени в касовия отсег на буса, а поставени в една торба между инкасатора Г. и шофьора С.. При пристигането в банката, само инкасатора отишъл с торбата да достави пратките, като се върнал в буса обяснил на С. за върнатата пратка, който я взел и я поставил в една чанта, която чанта Г. „мушнал зад седалката отзад“. Всичко това било документирано вкл. със звук от камерата в буса. Впоследствие се установило, че въпросната пратка първо била грешно разпределена от трезорчика М., след което в деня на разноса не била чекирана и от устройството на инкасатора в инкасо автомобила – Г.. От вътрешната проверка в „БОДУ“ООД не се установило как точно пратката е напуснала буса, но за изчезването й било образувано досъдебно производство, което се водело в 4-то РУП, след подаден сигнал от ответното дружество /на л.42/. До приключване на настоящото производство, по делото няма данни на какъв етап е разследването за изчезналата пратка, както и в какво качество е разпитван ищеца С. по нея.

Разпечатката съдържа 22 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d9c5063-d961-47de-a296-de92b8c7ef87