Определение № 10937 от 19.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10937 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от М. Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110135148 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Й.

Ж., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 267,31 евро (522,81 лв.) – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 915, вх. А, ет. 7, ап. 19, аб. № 211685, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 50,74 евро (99,24 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 13.11.2023 г., сумата от 3,38 евро (6,61 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,82 евро (1,60 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 13.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 08.12.2023 по ч.гр.д. № 64390/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 915, вх. А, ет. 7, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи 1 условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Й. Ж., чрез назначения особен представител адв. М., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Твърди, че не била клиент на топлинна енергия, не притежавала вещни права върху имота, предвид извършен отказ от наследството на Лиляна Любенова Стоянова. В условие на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответницата топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответницата е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.

В тежест на ответницата (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

По доказателствените искания:

С исковата молба ищцовото дружество е направило искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице - помагач – „Нелбо“ АД. Обосновава правния си интерес да иска привличането му с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Искането е основателно - направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен интерес от привличането на „Нелбо“ АД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Представените към исковата молба и отговора на исковата молба и молба, вх. № 72845/09.03.2026 г. писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Искането на ищеца да бъде задължено третото лице-помагач на основание чл. 190 ГПК да представи по делото в заверено копие всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имот за процесния период, в това 2 число и изравнителни сметки; документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на ЕС; протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/,документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределени, е допустимо и относимо към предмета на доказване по делото и следва да се уважи.

По искането за допускане на съдебно-техническа и съдебно – счетоводна експертизи със задачите, посочени в исковата молба, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след изслушване становището на насрещната страна.

Доказателственото искане на ответника по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи протокол от ОС на ЕС и договор за извършване на услугата дялово разпределение, сключен между „Нелбо“ АД и ЕС, следва да се остави без уважение, тъй като същите са приложени към исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените към исковата молба, отговора на исковата молба и молба, вх. № 72845/09.03.2026 г. писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, третото лице-помагач „Нелбо“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи в заверено копие всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имот за процесния период, в това число и изравнителни сметки; документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на ЕС; протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределени.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи до първото по делото открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по чл. 190 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.04.2026 г. от 14:10 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на 3 спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4