Решение № 801 от 07.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Бургас, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120202568 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Р. С. Х. с ЕГН: **********, чрез адв.

Б.П. от Ак-Бургас, срещу Наказателно постановление № 23-0769-000581/03.05.2023 г. , издадено от ВПД началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „глоба” в размер на 300 лв.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради материална незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. П., който моли за отмяна на постановлението.

Административнонаказващият орган- надлежно призован, се представлява от юрк.

Ж., която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване (видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на жалбоподателя на 06.06.2023г., а жалбата е депозирана на 16.06.2023г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 30.01.2023 г., около 00.50 часа в гр. Бургас, по бул. „Захари Стоянов“ в посока от ж.к. „Меден рудник“ към кв. „Победа“, жалбоподателят Р. Х. управлявал лек автомобил „***”, с рег. № ***. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на 04 РУ-Бургас. На място бил извикан екип на Сектор „Пътна полиция“, като след пристигането си С. Т. М.- мл. автоконтрольор, констатирал при проверка в станцията за отдалечен достъп, че за Х. е отразено, че е лишена от право да управлява МПС.

1

Във връзка с горното св. М. съставил АУАН с бланков № 337362, срещу жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 150а ЗДвП. Актът бил връчен лично на нарушителя, като същият не е направил възражения. В акта било записано следното:

„водача е лишен от право да управлява МПС по административен път”.

Въз основа на АУАН-а, на 03.05.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. В постановлението в обстоятелствената част е записано, че „водача е лишен от право да управлява МПС по административен път”, както и че е извършил: „който управлява моторно превозно средство, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т. 1“.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съдът обаче намира, че са налице допуснати процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и водят до отмяна на обжалвания акт.

Съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено. Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде очертано от фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна страна. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонакзателна отговорност ( в този смисъл е и Решение №1533 от 30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на Административен съд- Бургас).

Пропускането на този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Х., поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

В постановлението е допуснато смесване на признаците на различни административни нарушения, като не става ясно какво се твърди да е извършено от жалбоподателя.

2

Както бе посочено по-горе, в НП е записано, че „водача е лишен от право да управлява МПС по административен път”, както и че е извършил: „който управлява моторно превозно средство, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т. 1“.

Управлението на МПС, след като водачът е лишен по това право по административен ред и управлението след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от закона, са различни нарушения, като това ставя ясно от една страна от разпоредбата, която е сочена за нарушена- чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Изводът, че се касае за две отделни нарушения се извлича и от санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, която в т. 1 предвижда санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, а в т. 2 предвижда санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1.

Следователно, АНО е описал признаци на две отделни нарушения, като не става ясно в крайна сметка какво се твърди да е извършено от Х.. Тази няеснота се засилва и от обстоятелството, че на нито едно място не е посочен актът, с който АНО приема, че по някакъв начин е ограничено правото на жалбоподателя да управлява МПС. Това, впрочем, може да се счете и за самостоятелно процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсва конкретното посочване на съществен признак от състава на вмененото нарушение.

Всички тези нередности в своята съвкупност мотивират съда да приеме, че правото на защита на жалбоподателя е ограничено в степен, която налага отмяната на обжалваното постановление.

Всички тези нередовности на постановлението възпрепятстват възможността на жалбоподателя да се защити по адекватен начин, тъй като са допуснати неясноти и непълноти във фактическото описание на нарушението. Впрочем, и за съда остава неясно какъв точно е предметът на доказване, който се очертава именно от твърденията за осъществилите се факти в постановлението. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени при съдебното разглеждане и налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Извън горното, съдът намира, че така или иначе Х. не е извършила каквото и да е нарушение на 30.01.2023 г., т.е. постановлението е и материално незаконосъобразно. От справката за нарушител/водач става ясно, че преди проверката на 30.01.2023 г. жалбоподателката действително е била лишавана от право да управлява МПС. Във връзка с АУАН № 308/28.12.2021 г. е била издадена ЗППАМ № 21-0769-002294/29.12.2021 г., с която нейното СУМПС е било отнето на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП до решаването на въпроса за отговорността й, но за не повече от 18 месеца. За извършеното деяние, описано в АУАН № 308/28.12.2021 г., Х. е била осъдена със споразумение по НОХД № 36/2022 г. по описа на РС-Бургас, като за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК са й наложени наказания лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, глоба в размер на 400 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, като се приспада времето, през което е била фактически лишена от това право, считано от 27.12.2021 г. Споразумението е влязло в сила на 11.01.2022 г., а видно от справката за нарушител/водач наказанието ЛПУМПС е изтърпяно до 27.08.2022 г.

Следователно, към 30.01.2023 г. тя не е била лишена от право да управлява МПС по административен или съдебен ред, тъй като наказанието е било изтърпяно. С влизането в 3 сила на горепосоченото споразумение е престанала да действа и ЗППАМ № 21-0769002294/29.12.2021 г., тъй като със споразумението е решен въпросът за отговорността й, т.е. свидетелството й не следва да се счита отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

В обобщение, обжалваното постановление следва да се отмени, както поради процесуална, така и поради материална незаконосъобразност.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 23-0769-000581/03.05.2023 г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Р. С. Х. с ЕГН: ********** , е наложено наказание – „глоба” в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4