Определение № 1044 от 19.09.2018, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 310/2016
- Вид
- Определение № 1044
- Подписан
- 19.09.2018
- Състав
- ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл.159, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018
Дупница
Номер
Година Град
IІ гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
19.09.
2018 на Година закрито
Иван Димитров
В заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Гражданско
310
2016 дело № по описа за г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Й.Д.С., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: адв. Г.У.,***, срещу Е.А.Я., ЕГН **********, адрес: ***; С.Е.Я., ЕГН **********, адрес: ***; Д.Б.В., адрес: ***, В.Б.Н., адрес: ***, П.Е.Я., адрес: ***, адрес за призоваване: гр.
Дупница, ул. „Бенковски“ №3, ет.1, чрез адв. Й. Г., с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците Е.А.Я., П.Е.Я. и С.Е.Я. са депозирали отговор на исковата молба.
Ответниците Д.Б.В. и В.Б.Н. не са депозирали отговор на исковата молба.
В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
1.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди, че съгласно нотариален акт № 264, том II, рег. № 4175, д. № 317/2000 г. от 28.11.2000 г. е собственик по давност на 1/6 ид. част от дворно място в гр. Кочериново, представляващо парцел IV за имот с планоснимачен номер 1172, квартал 84, целият с площ от 930 кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, с административен адрес: гр. Кочериново, ул.
„Антон Иванов" №41. Останалата част от имота била собственост на майка й Р.В.
- 4/6 ид. части и брат й Бойко В. - 1/6 ид. част.
След смъртта на
Бойко Димитров В. на 19.06.2015 г. към описания недвижим имот предявил претенции Е.А.Я., който се легитимирал като собственик въз основа на нот. акт № 147, том I, рег.
№ 1471, дело № 139/2002 г., с който на 28.06.2002 г. съсобствениците чрез пълномощника си А.Ж.В. срещу дълг на Бойко Димитров В. към Е.А.Я. в размер на 82 500 лв. прехвърлили на Е.А.Я. собствеността върху описаното дворно място и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.
Ищцата отрича авторството на подписаното от нейно име пълномощно за посочената сделка.
Впоследствие с нот. акт № 138, том I, рег. № 1747, дело № 134 от 2012 г. на 07.08.2012 г. Е.А.Я. и съпругата му И.П.Я. дарили процесния недвижим имот на дъщеря им С.Е.Я.. Е.А.Я. с нотариална покана поискал ищцата да напусне имота, но тя отказала.
На 06.12.2015 г. ищцата установила, че са сменени ключалките на входната врата на жилищната сграда и са сложени лепенки; на входната врата на двора бил поставен катинар, който да възпрепятства достъпа й до имота.
Ищцата твърди, че в периода от 28.11.2000 г. до 06.12.2015 г. е ползвала и владяла необезпокоявано описания недвижим имот, включително намиращите се в него едноетажна масивна сграда с площ от около 30 кв.м., паянтова сграда в северната част на двора с площ от около 20 кв.м., паянтова сграда с мазе 15 кв.м., масивен гараж с площ от 45 кв.м., навес с площ от 16 кв.м. и гараж с площ от 30 кв. м.
Поради това в периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г. тя е придобила имота по давност, респ. – описаното дарение от 07.08.2012 г. е извършено от несобственици.
Искането е:
1. За прогласяване по отношение на Е.А.Я., наследниците на съпругата му И.П.Я. /С.Е.Я. и П.Е.Я./, наследниците на Бойко Димитров В. /Д.Б.В. и В.Б.Н./ на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожността на договора, обективиран в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002 г. от 28.06.2002 г. поради „липса на съгласие" от ищцата
2. За признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С.Е.Я., че не е собственик на дворно място в гр.
Кочериново, представляващо парцел IV за имот с планоснимачен номер 1172, квартал 84, целият с площ от 930 кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, с административен адрес: гр. Кочериново, ул. „Антон Иванов" №41.
3. За признаване за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на
Е.А.Я., С.Е.Я. и П.Е.Я. правото на собственост на ищцата върху парцел IV за имот с планоснимачен номер 1172, квартал 84, целият с площ от 930 кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, с административен адрес: гр. Кочериново, ул. „Антон Иванов" №41, придобито по давност периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г., и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот. Претендират се и направените разноски.
В постъпилите писмени отговори от Е.А.Я. и П.Е.Я. исковете се оспорват като неоснователни, като се оспорват изложените обстоятелства за липса на съгласие и изтекла придобивна давност в полза на ищцата; в периода след придобиването на имота ответникът го стопанисвал и предоставял под наем.
В постъпилия писмен отговор от С.Е.Я. исковете се оспорват като неоснователни.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС.
3.
Права и обстоятелства, които се признават: не се оспорва правото на собственост върху процесния имот на Й.Д.С., Р.В. и Бойко В. към 28.11.2000 г., съгласно нотариален акт № 264, том II, рег. № 4175, д. № 317/2000 г. Не е спорно, че понастоящем процесния имот се владее от Е.А.Я., С.Е.Я. и П.Е.Я..
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.
5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД ищцата следва да установи наличието на фактически основания, свързани с твърдения порок по смисъла на ЗЗД на атакуваната сделка, довели до недействителност – нищожност.
По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК: предявен е отрицателен установителен иск за собственост и в тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ищцата е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
По иска с правно основание чл.108 ЗС ищцата следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание; че ответниците владеят имота.