Решение № 294 от 25.07.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Велико Търново, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря С. М. Т.а като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20224100500166 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от С.

П. Й. въззивна жалба против Решение № 60/28.01.2022г., постановено погр.д.

№ 877/2021г. на Районен съд- Горна Оряховица, с което е прието за установено по предявен иск от „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК121830616, против С.

П. Й. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул.“П.Х." ет.I ап.2, че С. П. Й. дължи на „Банка ДСК”ЕАД гр.София по издадените Заповед №104/25.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изп.лист по ч.гр.дело№160/2021г. на ГОРС: сумата 10395.74лв., представляваща неиздължена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.01.2015г., ведно със законната лихва, считано от 22.01.2021г. до окончателно и изплащане; сумата 784.36лв., представляваща договорна лихва за периода: 27.01.2020г.-20.01.2021г.; сумата 43.23лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода: 27.01.2020г.-20.01.2021г.; сумата 278.11лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№160/2021г. на ГОРС , като е отхвърлен предявеният иск , че С. Й. дължи на ищеца договорна лихва за периода:

27.01.2020г.-20.01.2021г., на основание Договор за кредит за текущо потребление от 12.01.2015г. в останалата част от 784.36лв. до пълния заявен размер 846.48лв. и сумата 120.00лв., представляваща разходи при изискуем кредит(заемни такси), по цитираните по- горе заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

Решението се обжалва в частта, с която е прието за установено съществуването на вземане в полза на ищеца против ответника- сега 1 жалбоподател.

Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, както следва :

В заповедта за изпълнение на парично задължение като документ, от който произтича вземането е посочен договор за кредит за текущо потребление от 13.01.2015г. , а по делото такъв не е представен. Представен е договор от 12.01.2015г.Представеното допълнително споразумение е към договор за кредит от 13.01.2015г. и това поставя въпроса за връзката между тях. Необосновано е прието от съда, че между страните е сключен действителен договор за потребителски кредит. Представените от ищеца договор, погасителен план и допълнително споразумение и общи условия не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и това води до недействителността им.

Допълнителното споразумение е нищожно и поради нарушение на чл.

11 и чл. 12 от ЗПК, като в него липсва информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочния договор за кредит да се получи извлечение от сметка под формата на погасителен план с извършените плащания.

Съдът не е обсъдил и други нарушения на ЗПК, които са довели до неравноправно положение на кредитополучателя, вкл. нарушението на чл. 5 от ЗПК.

Развити са подробни съображения като се отправя искане към съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Оспорва наведените в жалбата оплаквания като несъстоятелни. Твърди, че оспорването на формата на договора е било прието за несъстоятелно от парвоинстанционния съд. Обосновава се наличието на връзка между договора за кредит и допълнителното споразумение. Развити са подробни доводи, като се отправя искане към съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е 2 подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваната му част за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Ищецът „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК121830616 твърди в исковата молба, че с Договор за кредит за текущо потребление от 12.01.2015г. банката е предоставила на ответницата С. Й. сума в размер на 15000.00лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано датата на неговото усвояване. Ответникът се е задължил да погасява кредита на равни месечни вноски на 28-мо число от месеца. Към подписания договор за кредит било сключено Допълнително споразумение от 07.12.2017г., с което страните са се споразумели, че дължимата сума за главница възлиза на 12465.00лв., като е договорен нов срок от 120 месеца, считано от датата на сключване на споразумението.

Уговорено било, че от датата на споразумението кредитът се олихвява с променлив лихвен процент от 8.417% годишно, което представлява намаление в сравнение с първоначално договорената преференциална променлива лихва от 9.5% годишно. Уговорената с договора за кредит сума била усвоена на 13.01.2015г. по разплащателната сметка на ответника. Твърди се, че ответницата е изпаднала в забава при изпълнението на задължението да връща в определените с погасителния план срокове и размер на вноските по отпуснатия кредит. Не били заплатени 11бр. броя месечни вноски от 26.02.2020г. до 26.12.2020г. Съгласно чл.18.2 от ОУ към договора за кредит при допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Поради допуснато забавяне над 90 дни ищецът твърди, че чрез Уведомление с изх.

№0050-20- 02560/31.07.2020г. е обявил задължението на ответницата по кредита за предсрочно изискуемо на 21.01.2021г. и на същата дата е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК за дължимите по кредита суми. По ч.гр.дело№160/2021г. на ГОРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу ответницата за следните суми: 10395.74лв. главница по договор за кредит заедно със законната лихва за непогасената главница за времето от 22.01.2021г. до окончателното и изплащане; 846.48лв. договорна лихва за периода: 27.01.2020г.-20.01.2021г.; 43.23лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода: 27.01.2020г.20.01.2021г.; 120.00лв. - разходи за изискуем кредит, както и направените разноски по заповедното производство. Издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл.428 от ГПК били връчени по реда на чл.47 ал.5 от ГПК поради което съдът указал на ищеца да предяви 3 установителен иск за вземането си по заповедта за изпълнение на парично задължение.

В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 10395.74лв., представляваща неиздължена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.01.2015г., ведно със законната лихва, считано от 22.01.2021г. до окончателно и изплащане; сумата 846.48лв., представляваща договорна лихва за периода: 27.01.2020г.-20.01.2021г.; сумата 43.23лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода: 27.01.2020г.-20.01.2021г.; сумата 120.00лв., представляваща разходи при изискуем кредит. Претендират се направените по делото разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата С. П. Й., чрез назначения й от съда особен представител адв.Н.

Кр.М. от ВТАК, оспорва предявените искове. Счита, че договорът за кредит от 13.01.2015г. и доп.споразумение от 07.12.2017г. са сключени при нарушаване на разпоредбата на чл.5 от ЗПК и по чл.10 от ЗПК. На потребителя не била предоставена изискуемата по закон информация. Между предоставените на потребителя общи условия и договор /2 варианта/ за текущо потребление са налице различия в шрифта, вида и формата, вкл. разредката между редовете. Общите условия са неразделен елемент на договора за потребителски кредит, поради което същите следва да са с еднакъв вид, форма и размер на шрифта с него. Налице са различия в шрифта, вида и формата, вкл. разредката между редовете между договора за кредит от 13.01.2015г. и доп.споразумение от 07.12.2017г., което било недопустимо.

Договорът за кредит за текущо потребление от 13.01.2015г. бил сключен при нарушаване на разпоредбата на чл.10а от ЗПК. В Приложение№3 били предвидени недопустими такси. С оглед нарушение на императивни изисквания на ЗПК, договорът на основание чл.22 от ЗПК бил недействителен. Моли да се приеме, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо съществуването на вземането му срещу ответницата, обективирано в издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С представения по делото договор за кредит за текущо потребление от 12.01.2015г. банката – ищец е предоставила на С. Й. сума в размер на 15000.00лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано датата на неговото усвояване. Погасяването на кредита според договора се извършва на равни месечни вноски на 28-о число от месеца. Уговорената с договора за кредит сума е усвоена на 13.01.2015г. по разплащателната сметка на ответника.

По делото е представено Допълнително споразумение от 07.12.2017г. към договор за кредит от 13.01.2015г. между страните, с което те са се 4 споразумели, че дължимата сума за главница възлиза на 12 465.00лв., договорили са нов срок от 120 месеца, считано от датата на сключване на споразумението за погасяване на кредита, уговорено е олихвяване с променлив лихвен процент от 8.417% годишно.

Съгласно извлечението от счетоводни книги на банката – ищец, по договора за кредит ответницата не е заплатила 11бр. броя месечни вноски съгласно погасителния план за периода от 26.02.2020г. до 26.12.2020г.

Чл.18.2 от ОУ към договора за кредит посочва, че при допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. С Уведомление с изх.№0050-2002560/31.07.2020г. банката – ищец е обявила кредита на ответницата за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е настъпила на 21.01.2021г.

, видно от приложената към делото разписка за връчване на уведомлението и приложеното извлечение от счетоводните книги на банката.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебноикономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, ответницата не е заплатила месечните вноски по процесния договор за кредит съгласно приложения погасителен план за периода от 26.02.2020г. до 26.12.2020г.

Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането на банката по процесния договор за кредит, непогасената главница по същото възлиза на 10 408,24лв. размерът на непогасената договорна лихва и непогасената и непогасената лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 27.01.2020г. до 20.01.2021г. е в размер на 784,36 лв. договорна лихва и 90,96 лв. лихвена надбавка .