Определение № 25365 от 13.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3761/2026
- Вид
- Определение № 25365
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- ПЕТЯ ОЛЕГОВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- чл.140б · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 321, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 5 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 8 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 140а, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК, страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, която да се проведе в Териториалното поделение на съдебния център по медиация при Софийския градски съд, находящо се в Софийския районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54.
ОПРЕДЕЛЯ срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата на първото открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят в Софийския районен съд, с адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 54, ет. 2, стая 204, на датата и часа за провеждане на информационна среща за процедура по медиация, посочени в съобщението /призовката/, ведно с което им се връчва препис от настоящото определение.
УКАЗВА на деловодителя на състава незабавно да уведоми координатора на териториалното поделение към съдебния център за настоящото определение преди да изпрати съобщенията /респ. призовките/ до страните. Указва на деловодителя, че в уведомлението до координатора следва да посочи обстоятелствата, изброени в чл. 41, ал. 1, т.
1-9 от Наредба № 12/28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация. Указва на деловодителя, че след като получи от координатора информация за определените дата и час за провеждане на информационната среща, следва да ги впише, ведно с мястото за провеждане на информационната среща, в съобщенията /респ. призовките/, да приложи към същите информация относно същността на информационната среща и на процедурата по медиация, правата и задълженията на страните, свързани с участието им в срещата и в медиацията, последиците, в случай че страните откажат да участват в информационната среща, включително и информация относно списъка на медиаторите, вписани към съдебния център при Софийския градски съд, след което следва да изпрати съобщенията /респ. призовките/, ведно с книжата и определението на съда до страните, които да уведоми страните за датата, часа и мястото на провеждане на информационната среща за процедурата по медиация и по телефон.
УКАЗВА на деловодителя на състава да провери редовността на връчването на съобщенията до страните не по-късно от две седмици преди опредЕ.та дата за информационна среща за процедура по медиация, като в случай че установи нередовност на връчването на съобщението, незабавно да уведоми координатора и съдията докладчик.
УКАЗВА на страните, че: съгласно чл.140б ГПК при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават; страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството; при общо съгласие страните могат да участват в информационна среща и в процедура по медиация и след срока, определен от съда, едновременно с разглеждане на делото или като поискат производството да бъде спряно по реда на чл. 229, 1 ал. 1, т. 1 от ГПК; при постигане на споразумение производството се разглежда по реда на чл. 321, ал. 5 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2026 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за изслушване по реда на чл. 59, ал. 8 от СК.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявен е иск от А. Р. С. срещу Е. Р. К. за развод с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК, съединен обективно с небрачни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от СК – за споделено упражняване на родителски права, в условия на евентуалност се претендира упражняването на родителските права или определяне на широк режим, по чл. 56, ал. 1 от СК – за предоставяне на семейното жилище след развода.
Предявен е насрещен иск от Е. Р. К. срещу А. Р. С. за развод с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК, съединен обективно с небрачни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от СК - за упражняване на родителски права и задължения, местоживеенето и издръжката на детето, по чл. 53 СК възстановяване на предбрачното й фамилно име, както и иск по чл. 127а, ал. 2 СК с искане за заместване съгласието на А. Р. С. за издаване на международен паспорт на детето Х А С. и за пътуване неограничено до държавите от Европейският съюз, Република Турция, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Албания, Република Черна гора, Обединеното кралство Великобритания и Северна Великобритания, и във всички други страни, които са подписали и са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, в които няма епидемии, или военни конфликти Ищецът А. С. твърди, че с Е. Р. К. са сключили граждански брак на 03.07.2020 г., като от брака имат едно, ненавършило пълнолетие дете – Х А С., родено на ******* г. Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като комуникацията на страните се е влошила, особено след раждането на детето, наличие на намеса на родителите на съпругата в семейните отношения, както и поради появата на бюджетни проблеми. Сочи, че ответницата предприемала действия, целящи ограничаването на контактите на бащата с неговите близки, вкл. родителите му, а същевременно настоявала еднолично да взима всички решения, касаещи детето, подценявайки ролята, авторитете и възможностите на ищеца. Излага, че през ноември 2025 г. съпругата напуснала семейното жилище заедно с детето и неговите лични вещи и документи без знанието и съгласието на бащата. След проведени разговори между страните, тя се съгласила да се върне и започнали да полагат усилия за стабилизиране на отношенията. Съществените противоречия обаче не намерили трайно разрешение и в средата на януари 2026 г. майката окончателно напуснала семейното жилище заедно с детето, а впоследствие ограничила и комуникацията с бащата, включително 2 по въпросите, касаещи Х. Сочи, че като баща е ангажиран и притежава родителски капацитет. Ето защо, моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
С оглед най-добрия интерес на детето, моли съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права, а по отношение на местоживеенето на малолетния да се определят конкретни мерки: всяка нечетна седмица от календарната година детето да живее при майката, а всяка четна седмица – при бащата, като бъдат определени отделни, равнопоставени режими за летните месеци, училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и на всеки от родителите. За периода, в който детето е при всеки от родителите си, то да бъде виждано и вземано от родителя, при когото не е всеки вторник и всеки четвъртък за два часа в периода 18:30-20:30 ч. Моли на основание чл. 59, ал. 2 от СК да се постанови решение, с което да бъде определено детето да живее при съответния родител, като същият да поема в натура всички текущи разходи по отглеждането и възпитанието му, а на основание чл. 59, ал. 4 от СК да се определи режим на лични отношения, вкл. и право на неприсъствен контакт с детето чрез телефонни разговори с видеовръзка всеки ден от 19 ч. до 19:15 ч. Претендира ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. С, ул. „Ч“ № **, ет. **, ап. **, да бъде в негова полза и в полза на детето. В условията на евентуалност, моли съдът да предостави упражняването на родителските права и задължения на бащата, а на майката да бъде определен широк режим на лични отношения, а ако и това искане е неоснователно и в случай че упражняването на родителските права бъде предоставено на майката, то моли съдът да постанови разширен режим на бащата, съгласно който детето да живее при бащата една пълна седмица в месеца от неделя до неделя, както и един уикенд месечно - от петък следобед до понеделник сутрин, както и равнопоставен режим за ваканции, официални празници и лични празници. Отправя искане на основание чл. 59, ал. 5 СК да се задължат родителите да си съдействат по въпросите, касаещи детето. Моли съдът да се да се произнесе и по въпросите, касаещи възможността за пътуване на детето в чужбина и издаването на лични документи за това.
Претендира разноски.
В срочно подадения отговор ответницата оспорва предявените искове. Признава, че страните са сключили граждански брак на 03.07.2020 г., като на 12.07.2025 г. се е родило общото им дете Х. Не оспорва също, че семейното жилище по време на брака е било апартамент, находящ се в гр. С, ул. „Ч” № **, етаж **, апартамент **, който недвижим имот е собственик на майката на ищеца и понастоящем е напуснат от ответницата и малолетното дете. Признава наличието на фактическа раздяла и дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Оспорва фактическата обстановка и излага различна такава – след сключването на брака ищецът неглижирал задълженията си като съпруг, а след раждането неглижирал и участието в живота на детето. Твърди, че е поддържал и поддържа интимни извънбрачни връзки с други жени, в които инвестирал финансови средства и отделял цялото си време за тях. Оспорва да е ограничавала контактите на бащата с детето, поради което счита за неоснователна претенцията за съвместно упражняване на родителските права и евентуалната такава за разширен режим на лични отношения между Х и ищеца, тъй като последният никога не полагал никакви грижи за него и не проявявал никакъв интерес. Сочи, че отношенията между съпрузите не с били добри още в първите години от тяхната връзка, тъй като ищецът проявявал поведение, с което грубо и системно е нарушавал основните задължения, произтичащи от брачното правоотношение, вкл. грубо незачитане на личността 3 на жената в семейството, демонстриране на неуважение към съпругата и към семейството й, отказ от грижа както към съпругата и към детето, не предоставял никаква подкрепа, в това число не предоставял никакви средства, свързани с осигуряване на битови нужди. Освен това, всички грижи за дома и домакинството били поемани изцяло от ответницата с лични средства, а ищецът от своя страна отказвал да участва в издръжката на семейството, упражнявал финансов натиск и се държал унизително, заявявайки й че е била „проста маникюристка“. Излага, че по време на бременността не е получавала помощ от съпруга си и се е подготвяла сама за раждането. В същото време се отнасял неуважително и с неприязън към семейството й. По отношение на фактическата раздяла излага, че на 21.11.2025 г. е отишла на гости на сестра си Виктория, за което информирала съпруга си. На следващия ден ищецът не я потърсил и не отговарял на телефонните й обаждания. Когато се върнала в семейното жилище, установила, че ключалката е сменена. След като не е получила обаждане от съпруга си, ответницата позвънила на втория баща на ищеца и му съобщила, че ще потърси съдействие от МВР. След това нейно волеизявление, минути покъсно, пред семейното жилище се събрали всички роднини на майката, но ищецът отказал да пусне бащата й в имота. След като тя и баща й успели да влязат в имота, ищецът им заявил, че ще излезе навън, ще счупи краката на бащата й с бухалка, както и че ще отнеме детето от Е. чрез съда. На 07.12.2026 г. ищецът се съгласил отново да заживеят заедно и ответницата се върнала в семейното жилище заедно с детето, но при поставени от него условия - съпругата да не се вижда и да не контактува с роднините си. Междувременно ищецът продължил извънбрачната си връзка, с която дори парадирал, прибирал се късно вечер и будил майката и детето. Твърди, че на 12.01.2026 г. се разразили поредните пререкания, поради финансови спорове. В резултат на тях, ищецът я заплашил. Ответницата позвънили на родителите си и последните сигнализирали за заплахите на телефон 112. В това време бабата на детето по бащина линия също подала сигнал за отвлечено дете. Така, на 15.01.2026 г. след поредица от скандали, ответницата напуснала семейното жилище. От тогава единствените грижи, които бащата проявявал, се изразявали в изпращането чрез куриер на детски пюрета, памперси и адаптирано мляко. Въз основа на горното, моли съдът да постанови решение за развод по изключителна вина на ищеца, както и да възложи упражняването на родителските права на майката, като определи местоживеенето на детето при нея на адрес: гр. София, ж.к. „Триадица“, бл. 307, вх. „А“, ет. 3, ап. 8.