Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3454 от 11.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13253/2021
Вид
Решение № 3454
Подписан
11.06.2024
Състав
Анелия Маркова, Пепа Маринова-Тонева, Василена Дранчовска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3454 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа М.а-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа М.а-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100513253 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20260917 от 25.11.2020 г. по гр.д. № 57646/2019 г.

Софийски районен съд,

128 състав осъдил

„Б.“

ЕООД,

ЕИК ****, представлявано от В.И.К., и „Б.Г.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от В.И.К. и О.М.Т., да заплатят солидарно на Г. М. Ц., ЕГН **********, сумата от 5 623.20 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения по чл. 5 и чл. 6 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.10.2017 г., като отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 14 307.09 лв. поради погасяване на задължението на ответниците чрез прихващането му с насрещно дължимата сума от 8 683.89 лв. от Г. М. Ц. на „Б.Г.“ ООД, представляваща лихва за периода от 27.10.2017 г. до 27.10.2019 г. за забавено плащане на втората вноска от продажната цена на обещания недвижим имот по предварителния договор от 16.10.2017 г. в размер на 37 000 евро, съобразно уговореното между страните в анекс № 1/29.11.2017 г. към предварителния договор от 16.10.2017 г. и споразумение между страните от 29.11.2017 г. към предварителния договор от 16.10.2017 г. На основание 1 чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 696.57 лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

С решение № 20017451 от 20.01.2021 г., постановено по същото дело по реда на чл. 247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20260917/25.11.2020 г., като в диспозитива на същото след текста „ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В.И.К., и „Б.Г.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от В.И.К. и О.М.Т., да заплатят солидарно на Г. М.

Ц., ЕГН **********, сумата от 5 623.20 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения по чл. 5 и чл. 6 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.10.2017 г.“, се добави и чете „ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.10.2019 г., до окончателното плащане на дължимото“.

С решение № 20038730 от 10.02.2021 г., постановено по същото дело по реда на чл. 250 ГПК, е оставено без уважение искането на „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, и „Б.Г.“ ООД, ЕИК ****, за допълване на решение № 20260917/25.11.2020 г. чрез произнасяне по възражението им за прихващане за период и размер, различен от първоначално заявения и приет за разглеждане от съда.

С определение № 20038694 от 10.02.2021 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ответниците „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, и „Б.Г.“ ООД, ЕИК ****, с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 20260917/25.11.2020 г. по отношение на разноските, извършени от тях в производството.

С определение № 20134785 от 08.06.2021 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ищеца Г. М.

Ц., ЕГН ********** (съдържаща се във въззивната му жалба), с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 20260917/25.11.2020 г. по отношение на разноските, извършени и присъдени в негова полза.

Срещу основното решение № 20260917 от 25.11.2020 г. са подадени въззивни жалби от двете страни.

Ищецът Г. М. Ц. обжалва решението в частта, с която искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 5 623.20 лв. до пълния му предявен размер от 14 307.09 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на 2 съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно приел за основателно и доказано възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника „Б.Г.“ ООД за лихва върху част от продажната цена в размер на 8 683.89 лв., в резултат на което отхвърлил частично иска като погасен чрез прихващане. На първо място, районният съд неправилно приел за валидно заявено възражението на този ответник, който съгласно вписването в ТРРЮЛНЦ се представлявал само заедно от двамата управители, а процесуалният представител адв. А. била упълномощена само от единия управител – В.К.. Така съдът недопустимо се произнесъл по възражение за прихващане с насрещно вземане на ответник, каквото този ответник не заявил по предвидения в закона ред. На следващо място, доколкото възражението за прихващане имало за предмет спорно вземане, същото следвало да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване, а съдът следвало да обсъди всички релевантни доводи на страните относно неговото съществуване и изискуемост. В нарушение на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не обсъдил в мотивите си нито един от заявените от ищеца доводи, нито обсъдил всички събрани по делото доказателства в тази връзка.

Изводите на съда за основателност на възражението за прихващане били необосновани – от една страна приел, че със споразумението от 20.05.2019 г., сключено между ищеца и „Б.“ ЕООД, е променен падежът на всички уговорени плащания, представляващи остатък от продажната цена на имота, като изискуемостта им настъпва едновременно с прехвърляне на собствеността по нотариален ред, а от друга страна приел, че от 10.07.2019 г. за ищеца е започнал да тече 3-дневният срок за плащане на вноската от 37 000 евро. Същевременно правилно и в съответствие с доказателствата приел, че и към датата на последното по делото заседание ответниците са в забава по отношение на задължението си за прехвърляне на собствеността. След като и според съда продажната цена се е дължала при сключване на окончателния договор, неясно как, при безспорно установеното, че същият не е сключен поради забава на ответниците, съдът стигнал до извода за виновна забава на ищеца, за настъпил падеж на лихвоносното вземане и съответно - за основателност на възражението за прихващане. Освен това, преди настъпване на падежа на втората вноска в размер на 5 661 евро (преди промяната на падежа със споразумението от 20.05.2019 г.) ответниците вече били реализирали забава с повече от 90 дни в изпълнението на собствените си 3 задължения, поради което и с оглед установената фактология по делото за противоречия между законните представители на двете дружества на страната на продавача-изпълнител и обоснованите съмнения у купувача, че договорът може да не бъде изпълнен, същият упражнил право на задържане на дължимата от него вноска, на което право изрично се позовал и в отправената до ответниците нотариална покана за сключване на окончателен договор.

Съдът не взел предвид установеното по делото, че в хода на подготовката за сключване на окончателен договор, за което ищецът поканил ответниците на 28.06.2019 г., преди снабдяване на сградата с разрешение за ползване, вместо да сключи окончателен договор и да приеме предложеното му от ищеца плащане на цялата продажна цена, с което би се преустановило и начисляването на уговорената лихва, ответникът „Б.Г.“ ООД не се явил, а ответникът „Б.“ ЕООД отказал да прехвърли собствеността, отправил едностранно изявление за разваляне на предварителния договор и върнал част от платената от ищеца цена, като задържал начислена по негово усмотрение неустойка, чиято дължимост, макар и спорна, не била предмет на настоящото производство. Същото било положението и при отправената от ищеца втора покана. Следователно към датата на издаване на разрешението за ползване ищецът не бил и не можел да бъде в забава за плащане на каквато и да било част от продажната цена, доколкото такава дължал само при прехвърляне на собствеността, а не по-рано. При условие че прехвърляне на собствеността му било отказано както преди снабдяване на сградата с разрешение за ползване, така и след това, то към този момент липсвало и основание за плащане на продажната цена, съответно и на акцесорни към нея вземания. Ответниците изпаднали в забава още на 02.01.2019 г., продължаваща относно задължението по чл. 6 и към приключване на устните състезания в първата инстанция, като и към двата момента ищецът нямал каквото и да било задължение за плащане на продажната цена с настъпил падеж. Уговорената лихва не била такава за забава, както неправилно приел районният съд, а възнаградителна от 6 % годишно. Предвид уговорената с предварителния договор крайна дата за издаване на разрешение за ползване и сключване на окончателен договор – 01.01.2019 г., с претендираната с възражението за прихващане лихва ответниците недобросъвестно се позовавали на собствената си забава, за да начисляват в своя полза лихва върху продажна цена, която отказват да получат като резултат от отказа си да сключат 4 окончателен договор. Не били налице изискуемите от чл. 103 ЗЗД предпоставки, тъй като вземането – предмет на възражението за прихващане не било изискуемо и като такова било неоснователно. Моли съда да отмени основното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 29.05.2024 г.

Ответниците „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя В.И.К., и „Б.Г.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя В.И.К. съвместно с назначения от съда особен представител адв. Д. И. от САК обжалват основното първоинстанционно решение в частта, с която искът е уважен, с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност.

Решението било недопустимо като постановено по непредявен иск – ищецът обосновал претенцията си с чл. 18 от договора и посочените в него условия, а съдът уважил претенция за неустойка на основание чл. 5 и чл. 6 от договора, в които клаузи не се съдържала уговорка за неустойка. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се произнесъл по релевираните от ответниците с отговора на исковата молба възражения. Неустойка по прекратен договор не се дължала съгласно разясненията, дадени с ТР 7/13 на ОСГТК на ВКС. Съдът не обсъдил представените от ответниците доказателства във връзка с това възражение, а от тях се установявало развалянето на договора поради виновното неизпълнение на ищеца-купувач.

Сключването на окончателен договор било свързано с достигане на степента на завършеност на обекта – предмет на предварителния договор, посочена в чл. 5 и чл. 6 и заплащане на 100 % от продажната цена, а не с акт 16, както твърдял ищецът. Задължението на „ответника“ да прехвърли собствеността възниквало след изпълнение на задължението на ищеца да заплати изцяло продажната цена. Ищецът не бил заплатил към 01.01.2019 г. 100 % от цената, за да възникне за него правото за сключване на окончателен договор. Като условие за сключване на окончателен договор страните уговорили и в 10дневен срок преди датата за сключването му да посочат нотариус. Това условие също не било спазено от ищеца. Ищецът със свои действия допринесъл за забавата, което се установило от събраните гласни доказателства. Степента на завършеност на всички обекти в сградата към 5

01.01.2019 г. била такава, каквато била описана в процесния договор, с изключение на апартамент Б4. Продавачът-изпълнител бил в невъзможност да доведе до степен на завършеност апартамент Б4, защото дружестватаизпълнители не били допускани в апартамента от ищеца. Това било видно и от представения протокол от 30.11.2018 г., който не бил оспорен от ищеца.

Това от своя страна било пречка и за приемането на акт обр. 16 за цялата сграда. Г. Ц. и чрез представлявано от него дружество „Е.П.Е.С.П.М.“ ЕООД допринесъл за по-късното приемане на акт 16 на сградата. Срокът за изпълнение по сключения с това дружество договор за поставяне на окачена фасада на цялата сграда бил 15.09.2018 г., но до 01.03.2019 г. Ц. не съумял да изпълни възложената му работа. По отношение на възражението за прихващане се поддържа, че в нарушение на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът не взел предвид настъпилите преди устните състезания обстоятелства от значение за спора, каквото обстоятелство според въззивниците било, че към 10.11.2020 г.