Решение № 483 от 03.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Бургас, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело № 20212100100481 по описа за 2021 година

Производството по делото е с правно основание чл. 55 от ЗЗД, съответно чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД; чл. 206, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД за предявените при условията на евентуалност искове.

Образувано е по повод исковите претенции на Н. В. М., гражданка на Руската федерация, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес: град Пловдив, ул. „Мали Богдан“ № 21 против „Виктори Ко“ ЕООД, ЕИК 147240359, със седалище град Бургас и адрес на управление ***, партер, представлявано от Благомир Костадинов Балчев за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 13 600 евро, както и сумата от 11 500 британски паунда, получени от последния при начална липса на правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 28.12.2018 година до окончателното им изплащане.

При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на предварителен договор, сключен между ищцата и ответника, както и за осъждане на последния да заплати на ищцата сумата от 13 600 евро и сумата от 11 500 британски паунда, получени от него при начална липса на правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл.

1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху заявените размери главница, считано от 28.12.2018 година до окончателното им изплащане. Предявен е и друг евентуален иск, с който се претендира да бъде установено, че ответното дружество е получило от ищцата суми в размер на общо 13 600 евро и 11 500 британски паунда по договор, който е развален от ответника, задържал е същите без да има право на това предвид разпоредбата на чл. 206, ал.

1

3 от ЗЗД, както и да бъде осъден той да заплати на ищцата посочените суми поради отпадане на основанието за тяхното получаване, ведно със законната лихва върху претендираните главница, считано от 28.12.2018 година до окончателното им изплащане. На следващо място при условията на евентуалност е предявен иск, с който се иска да бъде установено, че имущественото състояние на ищцата се е намалило с 13 600 евро и 11 500 британски паунда, а в резултат на това имущественото състояние на ответника се е увеличило в този размер, като по този начин ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцата, поради което се иска осъждане на ответното дружество да върне на ищцата онова, с което същият се е обогатил до размера на обедняването на ищцата, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 28.12.2018 година до окончателното им изплащане. Претендират се и всички направени по настоящото дело разноски, включително адвокатски хонорар, както и разноските по обезпечителното производство по частно гражданско № 313/2021 по описа на Окръжен съд-Бургас.

Ищцата, чрез упълномощения си пълномощник твърди, че преди години водила преговори с ответника за закупуване на имот в град Приморско. Тъй като не знаела, че следва да извърши плащане едва след сключване на писмен договор, през 2017 година направила няколко банкови превода на различни суми по сметка на ответника на обща стойност 13 600 евро и 11 500 британски паунда, а именно: сума в размер на 2 000 евро, заплатена на 17.02.2017 година с вальор 20.02.2017 година; сума в размер на 11 600 евро, заплатена на 15.03.2017 година с вальор 16.03.2017 година и сума в размер на 11 500 британски паунда, заплатена на 15.06.2017 година с вальор на 20.06.2017 година. До подписване на договор между страните не се било стигнало, поради което посочените суми били получени от ответника без основание и той дължал връщането им, ведно със законната лихва.

На 28.12.2018 година ищцата връчила на ответника нотариална покана с искане за възстановяване на посочените суми. В отговор на тази покана, ответното дружество също и изпратило такава, в която било посочено, че между тях бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в град Приморско, ул. „Лазурен бряг“, комплекс „Green Paradise Deluxe“, построен в поземлен имот с идентификатор №***, а именно апартамент № А6. Същият бил прекратен по нейна вина поради неплащане на всички дължими вноски.

Ищцата твърди, че никога не била подписвала с ответника договор за покупка на недвижим имот. Поради това му изпратила втора покана, с която поискала от него да й представи копие от този предварителния договор и коя точно клауза от него му давала право да задържи под формата на неустойка заплатените от нея суми. Поискала също така и доказателства за твърдяното прекратяване на договора, основанието за това и начина, по който то било настъпило според ответника.

На 26.02.2019 година ищцата получила отговор. Към него бил приложен документ, на който бил придаден вид, че представлява предварителен договор, както и документ, озаглавен „Приглашение-Уведомление“ на руски език. В него било посочено, че на ищцата 2 бил даден 15-дневен срок да плати дължимите според ответника суми по гореспоменатия „предварителен договор“ и че в случай на неизпълнение същият щял да се счита за прекратен, а платените по него суми - задържани на основание чл. 5 като неустойка за неизпълнение. Твърденията по искова молба са, че тя не била подписвала гореспоменатия предварителен договор и за първи път била уведомена за документа, озаглавен „Приглашение-Уведомление“.

Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея искови претенции. Заявява, че оспорва всеки един от заведените искове - главен и евентуални както по основание, така и по размер.

Твърди, че между страните в настоящото производство бил сключен предварителен договор, поради което извършените от ищцата плащания не били извършени без основание. По-точно предварителните договори били два. Първо бил сключен предварителен договор за един недвижим имот, като впоследствие той бил прекратен и бил сключен нов предварителен договор за друг имот. Правят се следните пояснения в тази насока:

Дружеството имало сключен договор с посредника Александр Чалый, на когото било възложено да предлага на клиенти имоти на възложителя в град Приморско. Ищцата се свързала с този посредник, който по нейно желание, след като й предложил няколко имота в други държави, в които цените на недвижимите имоти били по-високи, й предложил апартамент в „Грийн Парадайз 4“ в град Приморско. Този комплекс бил един от тези, за които посредникът бил сключил договор за посредничество с ответното дружество.

На 14.02.2017 година посредникът уведомил ответника за проявения от ищцата интерес за имот в „Грийн Парадайз 4“ в град Приморско. След проведени разговори и разменени имейли, на 17.02.2017 година, на посредника бил изпратен проект на предварителен договор за покупко-продажба на договорен с ищцата преди това недвижим имот - апартамент №305 в к-с „Грийн Парадайз 4“ в град Приморско, строящ се в поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на град Приморско, с указани в него вноски, срокове за плащане и отговорности. Този проект бил препратен на ищцата от посредника. На 20.02.2017 година по банковата сметка на ответника постъпила сумата от 2 000 евро, дължима съгласно предварителния договор. На 07.03.2017 година ответното дружество изпратило на посредника подписан от управителя на дружеството предварителен договор, а посредникът препратил същия на ищцата. На 14.03.2017 година посредникът получил от ищцата по имейл подписан от нея предварителен договор за апартамент №305.

През цялото време комуникацията с ищцата се осъществявала от два мейла [email protected] и [email protected], както и чрез приложението за съобщения „WhatsApp“, където бил виден и нейния телефон. Предварителният договор бил подписан саморъчно от ищцата на всяка страница, а на края му, редом с подписа си, тя поставила и дата - 13.03.2017 година. Именно подписаният договор бил основание за извършения от 3 ищцата втори превод в размер на 11 600 евро, постъпил по сметка на дружеството на 16.03.2017 година. На същата дата постъпило и второ плащане в размер на 558.38 евро, което след проведени разговори се установило, че било извършено от нея поради грешка и посочената сума й била върната от ответника.

На 28.04.2017 година ищцата поискала да й бъде изпратен видео файл на апартамент №305, за който сключила договор, което искане било удовлетворено. Тъй като апартаментът й се сторил малък, ищцата поискала да го смени с апартамент А6 в к-с „Грийн Парадайз Делукс“, който също се намирал в град Приморско, но вече на първа линия.

Ответникът информирал купувачката, че за да се извърши тази смяна, е необходимо да се подпише анекс за прекратяване на стария договор и после да се сключи нов предварителен договор за ап. А6, находящ се в к-с „Грийн Парадайз Делукс“, който бил въведен в експлоатация и се намирал в поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на град Приморско. Било постигнато съгласие в документите да се отразят извършените до момента от ищцата плащания в общ размер на 13 600 евро. В тази връзка и били изпратени проекти на анекс за прекратяване на сключения предварителен договор и новия предварителен договор. На 29.05.2017 година ответникът получил запитване от ищцата защо следващата вноска по новия договор била в размер на 15 000 евро, а не както било по стария договор в размер на 11 266 евро. На следващият ден ответникът уведомил ищцата, че разликата във вноските произтичала от това, че единият комплекс бил вече завършен и се намирал на първа линия, а другият - в строеж и по-навътре в града.

На 06.06.2017 година посредникът Чалый отправил до ищцата запитване по имейл с питане какво става с изпратените й документи, тъй като първият предварителен договор все още не бил прекратен, по него се дължала следваща вноска, която не била платена, поради което купувачката била в забава. Било посочено, че поради неподписването на анекса за прекратяване на договора за ап. 305, нямало как да бъде подписан новия предварителен договор за ап. А6; същевременно дружеството-продавач търпяло загуби, тъй като държало извън продажба и двата апартамента.

На 09.06.2017 година ищцата изпратила на ответното дружество подписан анекса за прекратяване на предварителния договор за ап. 305 в „Грийн Парадайз 4“ и съответно подписан предварителен договор за покупката на ап. А6 в к-с „Грийн Парадайз Делукс“.

Тъй като датата 09.06.2017 година била поставена в документа от ищцата, според ответника, именно от нея следвало да се счита подписан новия предварителен договор за ап. А6 в к-с „Грийн Парадайз Делукс“, по силата на който тя се задължила да заплати продажна цена в размер на 65 714 евро. Страните се споразумели внесените до момента суми в общ размер на 13 600 евро да се считат за платени по сключения нов предварителен договор.

На 11.06.2017 година, чрез посредника, ищцата поискала да й бъде изпратен клип за новия апартамент, което искане било удовлетворено от ответника. След получаване на клипа, ищцата отправила запитване до продавача защо не била направена банята в апартамента, на което ответникът отговорил, че докато не получи следващата вноска по предварителния договор, нямало да извършва довършителни работи в апартамента.

4

На 21.06.2017 година, с едномесечно закъснение, ищцата превела по сметката на ответното дружество сумата от 12 762.18 евро, която сума била по-малка от договорената следваща вноска по новия предварителен договор, но въпреки това ответникът започнал исканите от нея ремонти в апартамента.

Впоследствие между страните била водена кореспонденция относно идването на ищцата в България. Тя пристигнала в страната със сестра си в началото на месец септември 2017 година, посрещната на летището и настанена в друг готов апартамент на ответника. По време на престоя си ищцата извършила действия по обзавеждане на апартамента си, а когато на 13.09.2017 година си тръгвала от България, нямала никакви възражения и/или неясноти относно подписания договор и плащанията по него.

Разпечатката съдържа 29 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d98e543-d9fe-4333-a32b-a247625921df