Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1713 от 14.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52433/2025
Вид
Определение № 1713
Подписан
14.01.2026
В сила
14.01.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1713 гр. С., 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110152433 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. П. Р., действаща със съгласието на своята майка М. Л. Б., срещу П. К. Ц..

Възраженията за недопустимост на исковата молба са неоснователни, тъй като ищцата е изложила твърдения, че след придобиването на собствеността върху имота (чрез дарение) е оставила ответника да го ползва без да заплаща наемна цена, които твърдения следва да се квалифицират като заем за послужване (която квалификация е дейност на съда), от друга страна ищцата сочи, че е собственик на имота, поради което е и активно процесуално легитимирана да предяви иска.

Съдът след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени искания, на основание чл. 312, ал. 1 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е собственик на следния недвижим имот – апартамент № 27 с административен адрес: гр. С., ж. к. „Н. - 6“, бл. 20/616 – стар, сега бл. 616, вх. Б, ет. 2, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 67.60 кв. м., при съседи: стълбище, Ц.

Б. С. двор, заедно с избено помещение № 27, без посочена площ в документа за собственост, с площ, съгласно удостоверение за данъчна оценка 2.50 кв. м., при граници/съседи: коридор, Ц. Б. С. В.Й.З., заедно с 1.321 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж мястото, върху което е построена сградата, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда кадастрален идентификатор № ***, с площ по схЕ. 67.60 кв. м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение,брой пива на обекта - 1 /едно/,с прилежащи части: мазе № 27 и 1.321 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж мястото, върху което е построена сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, ***, под обекта ***, над обекта

- ***. Посочва, че е придобила собствеността върху посочения имот по дарение съгласно нотариален акт за дарение на 1 недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр. С. под акт № 190, том 106, вх. рег. № 46398/17.06.2024 г. Твърди, че при придобиване на апартамента установила, че имотът е в държане на ответника, който обитава апартамента и към момента. Сочи, че ответникът бил уведомен за смяната на собствеността, както и че може да ползва апартамента за известно време, докато намери друг, който да купи или наеме. През месец юни 2025 г. ответникът бил уведомен, че следва да освободи заетия от него имот в срок най-късно до месец септември, но ответникът отказал. На 28.10.2025 г. ищцата изпратила и покана за освобождаване на имота до ответника, която била връчена чрез ЧСИ Р.М. с рег. № 790, на 04.11.2025 г. Сочи се, че до датата на завеждане на исковата молба, ответникът обитава процесния недвижим имот и отказва да предаде държането на ищцата. При тези твърдения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде държането на апартамент № 27 с административен адрес: гр. С., ж. к. „Н. - 6“, бл. 20/616 – стар, сега бл. 616, вх. Б, ет. 2.

Претендира разноски за производството.

В законоустановения едномесечен срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага твърдения за недопустимост на иска, тъй като липсват твърдения за наличие на облигационно правоотношение между страните, както и поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, тъй като не твърди да е наемодател или заемодател на имота. По същество твърди, че между страните не е налице договор за наем или договор за заем за послужване. Сочи, че е установил фактическа власт върху имота още през 1998 г., от когато е започнал да го владее като свой явно, необезпокоявано и с намерение за своене, поради което е негов собственик на основание придобивна давност. Добавя, че относно правото на собственост върху имота има висящо гр. д. № 51616/2025 г. по описа на СРС. Моли за прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на иска.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищцата:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 249, ал.

1, изр. 1-во ЗЗД за опразване и предаване владението на апартамент № 27 с административен адрес: гр. С., ж. к. „Н. - 6“, бл. 20/616 – стар, сега бл. 616, вх. Б, ет. 2, предоставен на ответника въз основа на неформален договор за заем за послужване.

3. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи по делото пълно и главно наличието на облигационно правоотношение между нея и ответника, възникнало от валиден договор за заем за послужване, въз основа на който е предоставила на последния държането на процесния апартамент № 27 с административен адрес: гр. С., ж. к.

„Н. - 6“, бл. 20/616 – стар, сега бл. 616, вх. Б, ет. 2, както и че договорът е прекратен поради отправена покана до заЕ.теля за връщане на имота.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да предаде държането на процесния имот на заемодателя.

Обявява на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че ответникът упражнява фактическата власт върху процесния недвижим имот. Спорно между страните е дали фактическата власт върху имота е предадена на ответника въз основа на договор за заем за послужване или имотът е предаден на ответника да го ползва и стопанисва като собственик.

ПРИЕ. представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ищцата, на основание чл. 145, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да посочи кога (като посочи месец и година) е сключен договорът за заем за послужване с ответника, въз основа на който е предоставена фактическата власт върху процесния недвижим имот.

УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 314, ал. 3 ГПК съдът в бързо производство по предявен иск за опразване на наети или заети за послужване помещения не може да разглежда възражения за собственост на имота.

ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищцата за първото по делото открито съдебно заседание, относно доказване на обстоятелството какви 2 са били уговорките между страните във връзка с ползването на процесния имот и причините, поради които ответникът обитава апартамента.

ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответника за първото по делото открито съдебно заседание, относно момента и начина на установяване на фактическата власт върху имота (без обстоятелствата, че ответникът е осъществявал върху процесния недвижим имот постоянно, явно, непрекъснато, спокойно и несъмнено владение, тъй като в производството по предявен иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК са недопустими възражения за собственост – както за оспорване правото на собственост на ищеца, така и такива, с които ответникът твърди, че самият той е станал собственик на спорния имот).

УКАЗВА на страните, че ако в съдебното заседание всяка от тях не доведе допуснатите свидетели при режим на довеждане или не представи доказателства за обективната им невъзможност да присъстват, съдът ще отмени определението си в частта, в която са допуснати свидетелите.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 312, ал. 2 ГПК УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок, с писмена молба с препис за насрещната страна, следва да изразят становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприЕ.т съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 312, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2026 г., от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3