Решение № 2937 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2937 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330103422 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно съединени искове с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата В. И. В. твърди, че е сключила с ответника договор за заем от ***г., по който получила 1200 лв., които следвало да върне при определен лихвен процент. Във връзка с договора и съобразно една от клаузите, съдържащи се в него, бил сключен договор за допълнителна услуга, по която също се дължало възнаграждение. Поддържа се, че ищцата изплатила всички суми, дължими по договора, като същевременно тези плащания са направени при начална липса на основание, тъй като клаузата, определяща възнаградителната лихва, е нищожна поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Нищожна по смисъла на чл. 22 ЗПК се явявала и клаузата, определяща възнаграждението за допълнителни услуги, предоставени по договора. Твърди се, че тази сума не е включена в общия размер на разходите, а оттам и в ГПР, отбелязан в договора, въпреки че представлявала разход във връзка с ползването на заема. Твърди се също така, че посредством определянето на това възнаграждение се стигало до нарушение на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, както и до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща максималния размер на ГПР. Поради това тази клауза също била нищожна. Искането е да бъде осъден ответникът да възстанови 20лв. - сума, недължимо платена по договора за кредит за възнаградителна лихва, както и 30лв.-сума, платена като възнаграждение по договора за допълнителни услуги.

1

Ответникът "Ай заем.БГ" ООД не отрича факта на сключване на договора, но поддържа, че ищцата е изплатила само главницата по него в размер на 1200 лв. и няма заплатени други суми, като кредиторът не ги бил претендирал. Счита, че договорът съответства на изискванията на ЗПК, поради което исковете са неоснователни. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между ищцата и ответника е сключен договор за заем №***, по силата на който дружеството предоставило сумата 1200 лв. със срок на погасяване пет месеца - до 24.09.2017г., при възнаградителна лихва 41,03 пункта и ГПР от 49,70 пункта.

Уговорени били пет равни месечни вноски от по 265,17 лв. всяка / лист 25 и 29/ . Общо дължимата сума по кредита била 1860 лв. На същата дата и във връзка със сключения договор бил подписан и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг / лист 39/. С чл.1 на този договор дружеството приело, по възлагане на кредитополучателя, да му предостави услуги по изготвяне на кредитен рейтинг който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможностите за поемане на задължения от страна на на възложителя /кредитополучателя/. За предостовянето на услугата по договора ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 1860 лв. на пет вноски /лист 40/. При сравняване на съдържанието на договора за заем, погасителния план към него и съдържанието на договора за предоставяне на кредитен рейтинг се налага извод, че в последния като възнаграждение е посочена общата сума дължима по кредита, а не единствено сумата дължима за предстовянето на услугата. Това следва от съдържанието на погасителния план, в който плащането за тази допълнителна услуга е определено на пет вноски по 106,83 лв. или общо 534,15 лв. които прибавени към размера на плащанията за главница и лихви дават числото 1860 лв. / лист 29/.

Съгласно заключението на експертизата в счетоводството на дружеството ответник е отразено заплащане на общо 120 лв., както следва: 298 лв. на 23.05.2017г., 74 лв. на 25.05.2017г., 322 лв. на 26.06.2017г., 50,20 лв. на 28.06.2017г., 372 лв. на 24.07.2017г. 83,80 лв. и на 25.07.2017г. Така внесените суми са били отнесени счетоводно само за погасяване на главница - т.2 и 3 на заключението / лист 64/.

Съдът установи, че е налице разминаване между отразените в счетоводството погасявания и справката представена от пълномощника на ищцата по настоящото дело и представляваща копие на извадка от електронната партида на кредитополучателя /лист 62/. Съгласно тази справка на сумите дължими съобразно погасителния план общо в размер на 1860 лв. са платени в периода 24.05.2017г. – 24.09.2017г., като е към тях е са прибавени 0,20 лв. наказателна лихва удържани от вноската на 28.06.2017г.

Съдът намира, че може да възприеме за достоверна представената справка, въпреки възраженията на ответника. Обстоятелството, че тя е представена от 2 представителя на ищцата, не е факт достатъчен да се приеме, че е недостоверна. Освен това, съдът намира, представената справка съответства на погасителния план и предвидения в него ред на погасяване на вземанията. В нея този ред е спазен, за разлика от данните предоставени на вещото лице от счетоводството на дружеството ответник, според които всички постъпили суми са били отнасяни за погасяване на главница, въпреки че липсват доказателства за такава уговорка между страните.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че между ищеца и дружеството ответник е сключен договор за заем, придружен и със споразумение за заплащане на допълнителни услуги. Установи се, че във връзка с това ищецът е заплатила на ответника общо 1860 лв.

Неоснователни са доводите за нищожност на договорната лихва, като противоречаща на добрите нрави, водеща до недействителност на целия договор, тъй като тя превишава три пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се превишава ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19, ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение – по-малък от петкратния размер на законната лихва.

Основателни са доводите, че клаузата от сключеното във връзка с договора за заем споразумение уговарящо възнаграждение за допълнителни услуги е недействителна, а сумата по нея е недължимо платена.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочената в споразумението допълнителна услуга необосновано и в противоречие с принципа за равенство на страните, предвижда заплащане на възнаграждение за извършване на действия, които са изцяло във връзка с интереса на кредитора да предостави заем на платежоспособен длъжник. Тези действия са предназначени да запазят интереса на кредитора, поради което напълно нелогично е за тях длъжникът да заплаща допълнителни парични средства. Ако проучването на имущественото състояние 3 създава допълнителни разходи, те следва да се отразят в цената на кредита - тоест да доведат до повишаване на възнаградителната лихва. Така уговореното възнаграждение значително оскъпява заема, без привидно да увеличава размера на договорната лихва и годишния процент на разходите над предвидения в чл. 19, ал.4 ЗПК предел. Така описаните обстоятелства налагат извод, че клаузата уреждаща таксата за допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави клаузата уговаряща възнаграждението за допълнителна услуга нищожна.

С оглед изложеното съдът счита, че първият иск досежно връщане на сумата 20 лв., заплатена договорна лихва е неоснователен и следва да се отхвърли.

Основателен е вторият иск за връщане на сумата 30 лв. платена без основание във връзка с нищожната клауза за възнаграждение за допълнителна услуга.

По разноските:

На осн чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 150 лв.

Според отхвърлената част от исковете ищецът дължи на ответника разноски в размер на 144 лв.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. К. К. сумата 240 лв. представляваща адв. хонорар.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен от В. И. В. ЕГН ********** с адрес гр. ***, бул. *** №***, ет.***, ап.*** срещу "Айзаем.БГ" ООД ЕИК 203595295 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх.Д, ет.1, ап.123 относно заплащане на сумата 20 лв. претендирана като получена без основание по нищожна клауза за договорна лихва по заем №*** от ***г.

ОСЪЖДА "Айзаем.БГ" ООД ЕИК 203595295 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх.Д, ет.1, ап.123 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на В. И. В. ЕГН ********** с адрес гр. ***, бул. *** №***, ет.***, ап.*** сумата 30лв. /тридесет лева/ платена без основание от ищцата по нищожна 4 клауза уговаряща възнаграждение за допълнителна услуга във връзка договор за кредит №*** от ***г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.03.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА "Айзаем.БГ" ООД ЕИК 203595295 да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на В. И. В. ЕГН ********** сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА В. И. В. ЕГН ********** да заплати, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на "Айзаем.БГ" ООД ЕИК 203595295 сумата 144 лв. /сто четиридесет и четири лева/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА "Айзаем.БГ" ООД ЕИК 203595295 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Хитов бл. 118, вх.Д, ет.1, ап.123 да заплати на адв.

К. Й. К. с личен № *** с адрес: гр. ***, ул. *** №***, ет.***, офис *** на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5