Решение № 76 от 12.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. ХАСКОВО, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. Д.

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

КРАСИМИР Д. Д. при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235600600024 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 31 от 30.11.2022 год. по нохд N 72/2021 год. РС- Ивайловград е признал подсъдимия С. Р. Д. от с.Ж., община И., област Х. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 1.01. – 27.01.2020 год. в землищата на селата П. и Ж., двете в община И., област Х. чрез посредствено извършителство на лицата М. Р. Р., Е. Е. Ш., С. Н. С., Г. М. С., всички от с.Ж. и други неустановени лица, чрез използване на технически средства – 7 броя чукове, 7 броя длета и тесла, собственост на С.

Н. С., 3 броя чукове, 1 брой длето и метален лост с неустановена собственост и пътни превозни средства – верижен багер марка „Хюндай“, рег.№ ******* и стар рег.№ ******, собственост на „С. Б.“ ЕООД и верижен багер марка „Хидромек“, рег.№ ******, собственост на „И. А.“ ЕАД – клон Б., извършил добив на подземни богатства – скалнооблицовъчен материал – гнайс /по смисъла на чл.2 ал.1 т.6 от Закона за подземните богатства/ - 541,64 кв.м. с дебелина 3 см на стойност 2979 лв. и 2710 кв.м. гнайс с дебелина 7 см на стойност 14 905 лв., или всичко на обща стойност 17 884 лв., без предоставена концесия, като деянието е извършено в защитена зона BG******* „Р. И.“ за опазване природните местообитания, приета с Решение на МС №***/2.03.2007 год. по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, поради което и на осн. чл.240а ал.3 т.2 и т.3 вр. ал.1 1 вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.54 ал.1 от НК го осъдил на наказание "лишаване от свобода“ за срок от 3 години и на наказание „глоба“ в размер на 6500 лв.

Със същата присъда този подсъдим е признат за виновен и в това, че на 30.01.2020 год. в землището на с.П., в съучастие като извършител с подс.М. Н. Д. чрез посредствено извършителство на Д. С. Д. от с.Г. Б., община К., област Б., като водач на товарен автомобил марка „Даф“, рег.№******* и прикачено към него полуремарке рег.№ *******, собственост на ЕТ“Б. С.“, транспортирал 22 броя палети, равняващи се на 220 кв.м. незаконно добити подземни богатства – скалнооблицовъчен материал - гнайс /по смисъла на чл.2 ал.1 т.6 от Закона за подземните богатства/ със средна дебелина 7 см на стойност 1210 лв., поради което и на осн. чл.240а ал.2 предл. първо вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и вр. чл.54 ал.1 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

С присъдата същият подсъдим е признат за виновен и в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 1.01. – 24.01.2020 год., на неустановени дати в землищата на селата П. и Ж., двете в община И., област Х. наредил на А. Н. Х. от с.Г. Ч., община К., област К., като водач на верижен багер марка „Хидромек“, рег.№ *******, собственост на „И. А.“ ЕАД – клон Б. да вземе и използва за други, неземеделски нужди /добив на подземни богатства - скалнооблицовъчен материал – гнайс без предоставена концесия/ непредадена по установения ред земеделска земя – поземлен имот с идентификатор *****.**.***, находяща се в землището на с.П., представляваща изоставено трайно насаждение, категория * и пасища – поземлен имот с идентификатор *****.***.***, категория *, находящо се в землището на с.Ж., поземлен имот с идентификатор *******.**.*** категория * и поземлен имот с идентификатор *****.**.*** категория *, двете в землището на с.П., всички собственост на община И., поради което на осн. чл.221а ал.1 вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.54 ал.1 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

На осн. чл.23 ал.1 от НК съдът наложил на подс.С. Р. Д. едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което постановил да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, като присъединил към него и наказание „глоба“ в размер на 6500 лв.

Със същата присъда РС – Ивайловград признал подс.М. Н. Д. за виновен в това, че на 30.01.2020 год. в землището на с.П. в съучастие като извършител с подс.С. Р. Д. чрез посредствено извършителство на Д. С. Д. от с.Г. Б., община К., област Б., като водач на товарен автомобил марка „Даф“, рег.№******* и прикачено към него полуремарке рег.

№*******, собственост на ЕТ“Б. С.“ транспортирал 22 броя палети, равняващи се на 220 кв.м. незаконно добити подземни богатства – скалнооблицовъчен материал - гнайс /по смисъла на чл.2 ал.1 т.6 от Закона за подземните богатства/ със средна дебелина 7 см на стойност 1210 лв., поради което и на осн. чл.240а ал.2 предл. трето вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК го осъдил на наказание „пробация“ при двете задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и 2

„задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от по 6 месеца, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа за 1 година, и на наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

В съответствие с така постановеното, съдът е поставил в тежест на двамата подсъдими направените по делото разноски и се е произнесъл по веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимите – адв.С. С. от АК - Кърджали, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Обвинението не било доказано по безспорен и категоричен начин. Обвинителният акт бил внесен въпреки многото, останали неизяснени релевантни фактически обстоятелства, които не били разследвани, поради пропуски на досъдебното производство /ДП/. По делото се установило, че подсъдимите само са търгували със скалнооблицовъчен материал – гнайс, но не и че са го добивали. Относно дейността по добиване те били изпълнители, наред с останалите работници. От представите им не се обхващало обстоятелството, че за инкриминираните землища бащата на подс.Д. – свид.Р. Р. няма договор за концесия. Поради това се отправя искане да бъде отменена присъдата и се постанови нова – изцяло оправдателна

В законния срок против въззивната жалба не са постъпили възражения от противната страна.

В с.з. пред въззивната инстанция жалбоподателите - подсъдими се явяват и заедно със своя защитник поддържат жалбата по изложените оплаквания, аргументи и искане.

Алтернативно навеждат доводи и за връщане на делото на досъдебна фаза поради това, че разследването не е било всестранно и пълно, както и поради допуснати множество съществени процесуални нарушения, като в тази насока се солидаризират със становище, изразено от представителя на ОП – Хасково.

Прокурор от ОП – Хасково заявява, че при изготвянето на обвинителния акт е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно изграждането на правната фигура на „посредственото извършителство“, като намира, че подходът на районния прокурор е незаконосъобразен. Посредствени извършители били подсъдимите, действащи чрез други лица, в чиито действия липсва умисъл, докато съгласно формулираното обвинение, тъкмо тези други лица били посочени като посредствени извършители. Този подход на районния прокурор бил възпроизведен от първостепенния съд в диспозитива на присъдата, а с това – възпроизведено и допуснатото процесуално нарушение. Освен това мотивите към присъдата не съдържали изложение на фактически и правни съображения. Дава становище да бъде отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане от фазата на разпоредителното заседание.

По въззивната жалба не са направени доказателствени искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция. Въззивният съд прецени, че следва да разпита свидетелите Б. С. и Д. Д., тъй като в разпоредителното заседание пред районния съд 3 подсъдимите и техният защитник са изразили съгласие производството да протече по особения ред на чл.371 т.1 от НПК, като са пожелали да бъдат разпитани само тези двама свидетели, но съдът не е сторил това, вместо което е прочел техните показания.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:

Обсъждане на доказателствата и фактическата обстановка, както и излагане на изводи по съществото на спора са безпредметни, тъй като при разглеждане на делото от първоинстанционния съд са допуснати твърде съществени процесуални нарушения, вън от съмнение засегнали в недопустима степен правото на защита на подсъдимите.

Преди всичко, налице е очевидно несъответствие между диспозитива на присъдата и този на обвинителния акт по отношение на второто, повдигнато против подс.Д. и единствено, повдигнато против подс.Д. обвинение.

По обвинителен акт двамата подсъдими са обвинени в извършването в съучастие като извършители на едно и също престъпление по чл.240а ал.2 предл. трето вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК затова, че на 30.01.2020 год. в землището на с.П. чрез посредственото извършителство на Д. С. Д., като водач на товарен автомобил, транспортирали 22 броя палети, равняващи се на 220 кв.м. незаконно добити подземни богатства – скалнооблицовъчен материал - гнайс /по смисъла на чл.2 ал.1 т.6 от Закона за подземните богатства/ със средна дебелина 7 см на стойност 1210 лв. Тъй като обвинението против двамата е за едно и също престъпление, извършено от двамата в съучастие като извършители, напълно еднаква следва да е и неговата правна квалификация.

Така е и по обвинителния акт. Не така е обаче по присъдата. Докато подс.М. Н. Д. е признат за виновен именно в извършването на престъпление по чл.240а ал.2 предл. трето вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, то подс.С. Р. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.240а ал.2 предл. първо вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Разпоредбата на чл.240а ал.2 от НК инкриминира държане, съхраняване, транспортиране, преработване или отчуждаване на незаконно добити подземни богатства, описвайки различни възможни форми на изпълнително деяние, изброени в този ред.

„Транспортира“ е форма на изпълнително деяние, посочена трета по ред. В диспозитива на присъдата словесно е посочено и за двамата подсъдими, че се признават за виновни в транспортиране на незаконно добити подземни богатства, както е и по обвинителния акт.

Цифровото посочване на правната квалификация за двамата обаче е различна – описаната по-горе.

Настоящият въззивен съдебен състав не е привърженик на прекаления формализъм и на стриктното посочване на поредността на предложението, когато хипотезата на наказателната правна норма описва няколко различни форми на изпълнително деяние на едно и също престъпление, но когато двама подсъдими са получили едно и също обвинение, за едно и също престъпление, извършено в съучастие като извършители, а с присъдата е налице различие за единия спрямо другия, това затруднява правото на защита и е пречка 4 всеки от подсъдимите да разбере за какво точно е признат за виновен. Освен това различие между диспозитива на обвинителния акт и на присъдата е допустимо само, когато съдът преквалифицира деянието по по-леко наказуем състав на същото престъпление, или признава подсъдимия за невиновен за едно от няколко деяния, една от няколко вещи, пониска стойност на престъплението и пр., в който случай обаче присъдата следва да съдържа частично оправдаване на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение, какъвто не е настоящият.

С това не се изчерпват пороците на обжалваната присъда. Настоящият съдебен състав споделя напълно довода на прокурора, че присъдата /няма спор, че тя е единство на диспозитив и мотиви/ практически не съдържа изложение на фактически и правни съображения. В изготвените мотиви, относно фактическата обстановка обвинителният акт е преразказан, макар не преписан, доказателствата са описани и изброени, като свидетелските показания на свой ред отново преразказани, без никакъв собствен на съда анализ и интерпретация, и без излагане на съображения кои от тях какви факти установяват и защо.