Присъда № 2 от 22.02.2021, Районен съд - Омуртаг

МОТИВИ към Присъда № 2/22.02.2021г. по НОХД №309/2020г.:

Подсъдимият Д. Л. Д., с регистриран настоящ адрес: ***, живущ в ***, е предаден на съд с обвинение по чл.209, ал. 1, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, за това, че на 08.02.2017г., в гр.Омуртаг, на ул.“***“ № ***, в съучастие като помагач на неустановено в хода на разследването лице - извършител, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по друг начин: взел и отнесъл със себе си сумата от 5800.00 лева, 1 бр. мъжки златен пръстен, 8 гр., 14 карата, на стойност 496.00 лв., 1 бр. дамски златен пръстен, 8 гр., 14 карата, на стойност 496.00 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с детелина, 3 гр., 14 карата, на стойност 186.00 лв., 1 бр. златен дамски пръстен с цветче, 14 карата, на стойност 186.00 лв. 1 бр. малко златно кръстче, 3 гр., 14 карата на стойност 186.00 лв. или всичко на обща стойност 7350.00 лв., изхвърлени от Б. Г. Г. от гр.*** до входа на блока, у която било възбудено и поддържано заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на паричната сума и златни накити е необходимо за оказване съдействие при полицейска операция срещу измамници, като в резултат от съучастническата дейност ѝ причинил имотна вреда в размер на 7350.00 лв.

Представителят на Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение Омуртаг поддържа повдигнатото обвинение и в хода на съдебното производство.

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявения от пострадалата Б. Г. Г. от гр.*** граждански иск, против подсъдимия Д. Л. Д., за сумата в размер на 7250.00 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди на пострадалата, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата и разноски.

В стадия на съдебното производство подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират нови доказателства за тези факти, а да се ползват вече събраните на досъдебното производство, и по негово искане делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”.

Съдът като прецени изявлението на подсъдимия, направено във фазата на съкратеното съдебно следствие, както и подкрепянето на неговите самопризнания от събраните в досъдебното производство доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. Д. притежавал лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с регистрационен № ***, тъмно син цвят. Д. решил да продаде автомобила и пуснал обява за това в началото на месец януари 2017г. Във връзка с тази обява от скрит номер му се обадил непознат мъж, който поискал да наеме подс.Д. да му доставя различни вещи, тъй като се занимавал с ремонт на перални и друга техника. Непознатия мъж не се представил с име, но заявил на подс.Д., че ако се справи като куриер ще го наеме на трудов договор и ще му даде служебна кола. След като подсъдимият изпълнил няколко поръчки в гр.*** и гр.Исперих на 07.02.2017г. отново от скрит номер непознатият се обадил на подс.Д. и му казал да отиде и да вземе карта за мобилен телефон оставена на отбивката за с.***. На самата отбивка имало кръгъл бетонен кош, имало и навалял сняг и картата била оставена върху снега. След като подс.Д. взел картата за мобилен телефон, я поставил в своя телефон и установил, че тел. номер е **********. Вечерта на същата дата непознатият мъж се свързал с подс.Д.а и го предупредил, че на 08.02.2017г. ще има работа за него. На 08.02.2017г., около 09.00 ч., подс.Д. бил изпратен от непознатия мъж до гр.Омуртаг. Подс.Д. пристигнал в гр.Омуртаг около обяд и след пристигането му бил потърсен по мобилния телефон от непознатия мъж, който след като се уверил, че подсъдимия е пристигнал в града му казал, че ще го изпрати на един адрес да вземе пратка. Подс.Д. стигнал до автогарата в гр.Омуртаг, в близост до която имало спрени таксиметрови коли, паркинг и банка. Около 13.00 ч. подсъдимият оставил 1 автомобила си на паркинга и наел такси за да отиде на посочения от непознатия мъж адрес в града - на ул.“***“ № ***. Таксиметровият шофьор - св.Х. Х., заявил, че ще закара подсъдимия до адреса и попитал дали е разчистен пътя. Тогава подс.Д. заявил, че не знае това, като уточнил, че е от гр.*** и че целта на посещението му е покупка на кола. По пътя св.Х. чул обвиняемия да разговаря по мобилния телефон с някой на когото подс.Д. заявил:

„Още не съм пристигнал, ще ги взема“. Св.Х. оставил подс.Д. в близост до жилищния блок, намиращ се на адрес ул.“***“ № *** в града, тъй като имало неразчистен сняг, посочил му жилищния блок и се върнал, като преди това дал мобилния си номер на подсъдимия, тъй като последния искал след като свърши работата си със същото такси да се върне до автомобила си. При слизането от таксито подс.Д. отново бил потърсен по телефона от непознатия мъж и получил указания да се приближи към входа, но без да влиза вътре и да вземе пакет свързан с дейността на фирмата. Подс.Д. предполагал, че в този пакет ще има пари. Непознатият обяснил, че пакета ще е на земята до входа и дал на Д.н описание на пакета, а именно: найлонова торбичка със светъл, към бял цвят. Докато отивал към входа подсъдимият, чул непознатия мъж да говори с някой друг на когото казал: „Влизай навътре ще стане престрелка“. Подс.Д. запитал какво става, и получил отговор, че това не се отнася за него. Първоначално подсъдимия не видял найлоновата торбичка, но непознатия настоял, че е някъде там на земята и след като огледал около спрелите автомобили, подс.Д. видял торбичката, оформена като пакет. Д. веднага се обадил от телефонен № ********** на св.Х., който още не бил стигнал до пиацата откъдето бил тръгнал. Свидетелят се върнал и взел подс.Д. от мястото където го бил оставил. След като се върнал при автомобила си, подс.Д. се качил в него и потеглил с пакета към разклона за с.***. След като стигнал там подсъдимият оставил пакета на същото място където преди това му била оставена СИМ картата за телефон. На мястото където оставил пакета, за подс.Д. имало оставена черна найлонова торбичка в която имало 300.00 лв. и нова СИМ карта, която обвиняемия не е използвал. Установено било, че пакета който подс.Д. взел от адреса ул.“***“ № *** в гр.Омуртаг, бил изхвърлен от св.Б.Г., живуща в гр.***, на адрес: ул. „***“ № ***, ***. Св.Г. била въведена в заблуждение от непознат мъж, който се обадил на стационарен телефон с номер *** и се представил за Д. И. от полицията в Търговище. Същият мъж поискал номера мобилния телефон на свидетелката, който бил **********. След това представилия се за полицай Д. И. се обадил на мобилния телефон на св.Г., уточнил адреса, дали има тераса и от коя страна на блока е, обяснил, че ще изпрати на адреса и специален отряд, след което казал ако има пари и злато да ги постави в торбичка и да ги хвърли през терасата, като обяснил на свидетелката, че ще участва в залавянето телефонни измамници които се били съюзили с бежанците и правели много измами. Представилият се за полицай Д. И. указал на св.Г. да постави във фризер или камера на хладилник събраните в торбичката пари и злато, тъй като измамниците имали машинки и само там не можели да ги открият, като казал, че ще каже кога да ги хвърли през терасата. Без да прекъсва разговора с непознатия св.Г. поставила в найлонова торбичка сумата от 5800.00 лв., и една кутийка, тип „табакера“ в която поставила: 1 бр. мъжки златен пръстен, 8 гр., 14 карата, 1 бр. дамски златен пръстен, 8 гр., 14 карата, 1 бр. дамски златен пръстен с детелина, 3 гр., 14 карата, 1 бр. златен дамски пръстен с цветче, 14 карата, 1 бр. малко златно кръстче, 3 гр., 14 карата. След това прибрала торбичката с парите и златните накити във фризера. Непознатият представил се за полицай Д. И. „държал“ около 2.5 часа свидетелката на телефона, като около 13.00 ч. казал да извади торбичката от фризера и да я хвърли през терасата пред входа на блока, след което веднага да се прибере и влезе в банята защото ще има стрелба. Инструктирал я и да не обажда на никого. Свидетелката хвърлила торбичка и влязла в хола си, като представилият се за полицай Иванов продължавал да говори с нея, обяснявайки , че ще я вземат с кола в полицията, че ще стане известна, ще дава интервюта и т.н. Св.Г. видяла своя съсед С. и го извикала като му дала телефона да говори с „полицая“. Св. С. разбрал, че св.Г. е станала жертва на измама и уведомили органите на полицията. Веднага на мястото където били 2 хвърлени парите бил направен оглед и било установено къде е паднал пакета. До мястото били установени и следи от ходовата част на обувки и били иззети трасологични следи от същите. По случая било образувано ДП. Били проведени издирвателни мероприятия и било установено, че до адреса с таксито си е ходил св.Х.. Последният дал описание на лицето превозено от него до адреса, като св.Х. уточнил, че това лице е от гр.***. Било установено, че няколко автомобила с ***ска регистрация са влизали и излизали от града. На автопатрулите било възложено да проверяват автомобилите с ***ска регистрация влизащи в гр.Омуртаг. На 14.02.2017г. подс.Д. бил уведомен от непознатия мъж, за когото работел, че на следващия ден отново ще бъде изпратен в гр.Омуртаг. Сутринта на 15.02.2017г. подсъдимият получил обаждане от непознатия мъж, който му казал да тръгва за гр.Омуртаг и Д. потеглил с автомобила си към града. При влизане на подсъдимия в гр.Омуртаг той бил спрян за проверка от полицейски служители от РУ - Омуртаг. Тъй като подс.Д. отговарял на направеното от св.Х. описание полицейските служители уведомили св.П. М. - инспектор при РУ – Омуртаг. Св. М. отишъл на място и помолил Д. до го придружи до РУ – Омуртаг. Там установил самоличността му и провел с него беседа, при която от проведения с подсъдимия разговор се установило, че именно той е дошъл на 08.02.2017г. в гр.Омуртаг и е взел пакета изхвърлен от св.Г.. Подс.Д. подробно обяснил откъде е дошъл и как точно е взел пакета и кал, че работи за други хора и че носи парите до разклона за с.***, обл.***. Д. обяснил, че е изпратен в гр.Омуртаг отново, за да вземе друг пакет и че е участвал в подобни случай в гр.*** и гр.Исперих. Подс.Д. бил разпитан първоначално като свидетел и бил извършен следствен експеримент, при който той показал къде е паркирал, от къде е взел таксито, къде е закаран, какво е направил на адреса и как се е върнал.

Според заключението по извършената съдебно – трасологична експертиза са констатирани съвпадения по общ признак – размер, форма и разположение на фигурите и др., на следите от ходовата част на обувки, намерени и заснети в мащаб 1:1, при извършения на 08.02.2017г. оглед на местопроизшествие в гр.*** на ул.“***“ № ***, вх. ***, които дават основания да се направи извод, че е възможно да са оставени от ходовата част на дясна и лява спортни обувки предоставени от подс.Д..

Според заключението по извършената съдебно – оценъчна експертиза стойността на златните накити хвърлени от св.Г. е както следва: . 1 бр. мъжки златен пръстен, 8 гр., 14 карата - на стойност 496.00 лв., 1 бр. дамски златен пръстен, 8 гр., 14 карата - на стойност 496.00 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с детелина, 3 гр., 14 карата - на стойност 186.00 лв., 1 бр. златен дамски пръстен с цветче, 14 карата - на стойност 186.00 лв. 1 бр. малко златно кръстче, 3 гр., 14 карата - на стойност 186.00 лв.

От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че същият се явява неосъждан към датата на извършване на деянието.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: от самопризнанията на подсъдимия, които са подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства и са допринесли за установяване на фактическата обстановка по случая, както и от данните, съдържащи се в доказателствата от досъдебното производство, които са събрани и изготвени по реда на НПК. Ето защо съдът счете изложената в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно доказана.

Установената фактическа обстановка води до безспорен и категоричен извод, че подсъдимият е действал в качеството на помагач. Според разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК, помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Помагачът не участва в изпълнение на престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на извършителя, чието престъпно решение вече е формирано. Помагачеството улеснява извършването на престъпление, като създава условия, които в някаква степен благоприятстват извършителя и 3 създават предпоставки за извършването на замисленото деяние. В настоящото производство се касае за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, което според константната съдебна практика е довършено с настъпването на имотна вреда за пострадалия. В конкретния случай извършителят на престъплението по чл.209, ал.1 от НК не е разкрит в хода на разследването.