Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 06.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1574/2025
Вид
Решение № 90
Подписан
06.04.2026
В сила
06.04.2026
Състав
Марин Цвятков Атанасов, Маргарита Петрова Димитрова, Петър Митев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Д.а при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Маргарита П. Д.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601574 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от Н. З. Д., чрез адв. С. И. – ВАК срещу Присъда 167/11.06.2025г., по НОХД № 20243110205125 по описа на РС- Варна, 44-ти състав.

С обжалвания съдебен акт подсъдимия Н. Д. е признат за виновен в това, че на 08.05.2023 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „КИА К5" с регистрационен № ****** нарушил правилата за движение: чл.119, ал. 1 от Закон за движението по пътищата:

„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре." и чл.

119, ал. 4 от Закон за движението по пътищата: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на О. Л., изразяваща се в многофрагментно счупване на таза, което е обусловило трайно затруднение в движенията на долните крайници за период не по-малък от 9-10 месеца и 1 хеморагичен шок, който е обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, буква "а" вр. ал. 1, буква "б", предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

На основание чл. 343, ал. 3, предл. последно, буква "а" вр. ал. 1, буква "б", предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година и три месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3 на „лишаване от свобода" за срок от десет месеца, чието изпълнение на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 343г вр. с чл. 343, ал. 3, предл. последно, буква "а" вр. ал. 1, буква "б", предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е наложено на подсъдимия Н. З. Д. и наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от дванадесет месеца.

Подсъдимият Н. З. Д. е осъден да заплати на частния обвинител О. Н.

Л., гражданка на Руската федерация, родена на 01.01.1967г. парична сума в размер на 1300 лева (хиляда и триста лева), представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НОХД № 5125 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, както и да заплати направените разноски по делото в размер на 1675,90 лева (хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и деветдесет стотинки) в полза на ОД на МВР гр. Варна, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В подадената въззивна жалба се прави искане за отмяна на постановената присъда, като са релевирани доводи за нарушение на материалния закон, както и нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което било завишено и се явявало несъразмерно тежко. По делото е постъпило и допълнение към въззивна жалба, в което се посочва, че първоинстанционният съд е приложил формално наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, като наложената кумулативна санкция се явява несъразмерно тежка и не са отчетени относно това наказание приетите от съда смекчаващи вината обстоятелства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата. Повереникът на частния обвинител 2 счита присъдата за правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнителните доводи към нея.

Подсъдимият Д. се присъединява към казаното от адв. Ст.И.. Моли да не му са налага наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Въззивният съд, на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, извърши цялостна проверка на постановения акт по отношение на правилността, обосноваността и справедливостта му, както и собствен анализ на събраните по делото доказателства и намери за установено следното :

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което е допустима, като разгледана по същество, настоящата инстанция я намира за основателна, но не по съображенията посочени в нея.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, но е възприел изменена от признатата от подсъдимия фактическа обстановка.

От доказателствата по делото въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Н. Здравков Д. е правоспособен водач на МПС от 2014г., като притежава категории „В“ и „М“. Д. работел като шофьор на таксиметров автомобил. На 08.05.2023г. подсъдимият управлявал лек автомобил марка „КИА“ модел“ К5“ с рег.№ ******. Около 17:00 часа на същата дата Д. се движел към жилищен комплекс „Сити“ – Варна.

Първоначално преминал през локално платно /успоредно на бул.“ Вл.Варненчик“/ в посока центъра на града, стигайки до вход-изход на затворения комплекс, извършил маневра „на заден ход“ и позиционирал автомобила върху пешеходната пътека, като престоял там около 6,2 секунди. В това време частният обвинител О. Л. - гражданин на Руската федерация, излязла от магазин „Лидъл“, насочила се в посока магазин „Хоумакс“, като се движела пеша по тротоара на локалното платно, успоредно на бул. „Владислав Варненчик“ в гр. Варна, в посока обратна на движението на локалното платно, т.е. частният обвинител Л. се движела по тротоара в посока към изхода на града. Л. възнамерявала да пресече пътното платно /на което подсъдимия престоявал с автомобила си/ и се насочила към пешеходна пътека, 3 разположена на кръстовището на отбивката за вход /изход към жилищен комплекс „Варна Сити Парк Юг“ и локалното платно на бул. „Владислав Варненчик" до № 267. Тя видяла, че на пешеходната пътека е спрял таксиметров автомобил, който не се движел, като преди да достигне пешеходната пътека се намирала в дясно и зад автомобила и в различни моменти от движението й, видимостта към нея била частично ограничена от конструктивните особености на лекия автомобил. Достигайки до пешеходната пътека, Л. възприела поведението на водача, че я изчаква да премине през пътеката /въпреки включените аварийни светлини на автомобила и позиционирането му върху маркировката/ и тръгнала да пресича в посока от изток към запад. В това време подс. Д. потеглил, за да извърши маневра завой наляво в посока запад. На около 0,50 метра в дясно от левия ръб на платното за движение за изход от паркинга на жилищен комплекс „Варна Сити Парк Юг" настъпил удар между предната част на управлявания от подсъдимия Д. автомобил и лявата страна на тялото на частния обвинител Л.. Вследствие на удара с управляваното от подс. Д. моторно превозно средство, частният обвинител О. Л. загубила равновесие и паднала на земята, частично тялото й навлязло под предна част на автомобила, след което започнало влачене на тялото от автомобила, малко по-късно предната дясна гума на автомобила преминала през тялото на Л.. Вследствие на удара, падането на земята и преминаването на дясна гума през тялото на пострадалата, Л. получила травматично увреждане изразяващо се в многофрагментно счупване на таза, което обусловило трайно затруднение в движенията на долните крайници за период не по-малък от 9-10 месеца и хеморагичен шок, който обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота.

След като усетил, че гумата на автомобила преминава през нещо, подс.Д. спрял автомобила и отишъл при пострадалото лице. В това време и други хора се притекли на помощ на Л., между които и св. Н.А.Ч. чиято съпруга от мобилния си телефон съобщила за произшествието на нац.телефон 112. Л. била в съзнание, казала, че я боли крака. Помолила подсъдимия да й подаде телефона от чантата, като провела разговор с някой /според подсъдимия със застраховател/. Подс. Д. също звъннал на тел.112. На място пристигнала линейка, а след това и полицейски екип на КАТ Варна.

На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествие, от протокола на който е видно, че местопроизшествието е в гр.Варна, пред вход/ 4 изход за комплекс „Сити Парк Юг“. Изхода от комплекса е ограничен от две ленти – крайна дясна и средна лява. Летните за вход към комплекса и изход от комплекса са разделени от конуси. Ширината на пешеходната пътека е 2,70м.

Ширината на дясната лента за движение е 3,70 м., на средната 3,70 м. И на лявата 4,60 м. Ширината на локалното платно е седем метра, еднопосочно в посока към центъра на града. По автомобила не са установени следи от удар.

В хода на разследването е изготвена комплексна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза, от чието заключение е видно, че свид. О. Л. се е движила по паркинга пред магазин „Интерсервиз Узунови", в посока от юг към север, към напречна пътна маркировка М8.1 - „Пешеходна пътека", намираща се пред вход/изход на жилищен комплекс „Варна Сити Парк Юг".

Когато пешеходката е достигнала до напречна пътна маркировка М8.1 „Пешеходна пътека" е продължила движението си по нея в посока от изток към запад (от Центъра на гр. Варна към изхода към гр. София). Водача на лек автомобил „КИА К5" с per. № ******, след маневра на заден ход се спрял на изхода на подземен паркинг на жилищен комплекс „Варна Сити Парк Юг", след което потеглил, извършвайки маневра за завой на ляво в посока към запад (към изхода към гр. София). При анализа на приложените видеофайлове не са установени обекти или други превозни средства, които да са ограничавали видимостта между двамата участници преди произшествието.

Пешеходката е била в рамките на напречна пътна маркировка М8.1 „Пешеходна пътека" не е налице ограничаване на видимостта към нея от водача на лекия автомобил. По време на движението на пешеходеца през паркинга пред магазин Интерсервиз Узунови", водачът на лек автомобил „КИА" е имал възможност да осъществи визуален контакт с пешеходката, ако осъществи наблюдение надясно и назад от автомобила. От момента на навлизането на пешеходката върху напречна пътна маркировка М8.1 „Пешеходна пътека" в продължение на 4.92 секунди, пешеходката се е движила праволинейно, с равномерна скорост и е била видима за водача на лек автомобил „КИА" и същият е имал възможност да я възприеме и да изчака преминаването и преди да потегли пешеходката е имала възможност да възприеме лек автомобил „КИА", извършващ маневра на заден ход и спирането му върху напречна пътна маркировка М8.1 - „Пешеходна пътека", докато се е движила през паркинга пред магазин „Интерсервиз Узунови". Лек автомобил „КИА" се установява в покой върху напречна пътна маркировка 5

М8.1 - „Пешеходна пътека". Поради това е възможно пешеходката да не възприеме лек автомобил „КИА“ като опасност и да предприеме пресичане пред него. Пешеходката е имала възможност да осъществи визуален контакт с водача на лек автомобил „КИА" и след като се убеди, че същият я възприема, да предприеме движение пред превозното средство.

Скоростта на движение на лек автомобил „КИА К5" с per. N: ******* при преминаването му върху тялото на пешеходката е в рамките на около 12.10 км/ч. Водачът на лек автомобил „КИА" е имал възможност да предотврати произшествието, ако е осъществявал наблюдение по посока траекторията си на движение и възприеме намиращата се пред него пешеходка. Водачът на лек автомобил „КИА" е имал възможност да възприеме удар с пешеходката, след което да предприеме спиране и да се установи в покой, преди да настъпи преминаване на превозното средство върху тялото на пешеходката. Пешеходката не е имала възможност да предотврати произшествието след като е навлязла в коридора на движение пред лек автомобил „КИА". Пешеходката имала възможност да осъществи визуален контакт с водача на лек автомобил и след като се убеди, че същият я възприема, да предприеме движение пред превозното средство. Всички пътни знаци и пътна маркировка са ясно видими за участниците в движението, за които са предназначени.