Определение № 15953 от 27.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15953 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Виолета Йовчева

Атанас Ст. Караиванов като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507194 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 212748/ 2.07.2026 г.

( по регистратурата на СРС) на И.С. - прокурор в СРП срещу определение № 23263 от 24.06.2026 г. на СГС,ГО – 158 ми състав за прекратяване на производството по гр.д.№ 17070/2026 г. поради недопустимост на иска .

В частната жалба след повторно излагане на твърденията от исковата молба се поддържа, че определението е неправилно. Прокурорът е овластен съгласно член 537,ал.3 от ГПК с възможността за предяви в защита на обществения интерес иск отмяна на охранителен акт , какъвто е оспореният разрешение по член 130,ал.3 от СК. Издаването на разрешение във формата на решение № 10082 от 27.05.2026 г. - второ по ред и със същото съдържание като решение № 9993 от 26.05.2026 г. , е в нарушение на член 246 и член 247 от ГПК и сезираният с иска съд е следвало да го отмени, вместо да прекратява производството по съображения за „ техническо несъвършенство на електронната среда“, в която се въвеждат съдебните актове.

Препис от частната жалба не подлежи на връчване, тъй като производството е прекратено преди връчването на препис от исковата молба на ответниците .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – прокурорът , предявил иска за отмяна на охранителен акт – разрешение на 1

СРС за извършване на разпореждане по член 130,ал.3 от СК, срещу подлежащ на обжалване акт по член 274,ал.1,т.1 от ГПК в срока по член 275, ал.1 от ГПК, считан от 29.06.2026 г.

Частната жалба е допустима , но неоснователна .

С иска по член 537,ал.3 от ГПК е оспорено решение № 10082 от 27.05.2026 г., уважаващо молба на майката С.Н.Г. за разрешаване извършването на разпоредителни действия с имуществото на двете й малолетни деца, което е въведено в ЕИСС точно- в електронното дело – гр.д.

№ 20261110106039 по описа на СРС, образувано по тази молба . Основание на иска е твърдението на прокурора, че има постановено решение № 9993 от 26.05.2026 г. , уважаващо същата молба и със същото съдържание като това на решение № 10082 от 27.05.2026 г., постановено от същия състав на СРС, което обаче е въведено в ЕИСС погрешно в електронно дело – гр.№ 20261110106220 , образувано по молба на трето лице по член 19,ал.1 от ЗГР.

Прокурорът счита, че второто по време решение е постановено в нарушение на член 246 от ГПК и грешката е била отстранима по реда на член 247, ал.1 от ГПК.

СРС е приел, че искът е недопустим по липса на правен интерес , тъй като твърдените в исковата молба факти не сочат на порок в решение № 10082 от 27.05.2026 г. и обявяването на решение № 9993 от 26.05.2026 г. в грешното електронно дело не е резултат от допусната очевидна фактическа грешка , а от несъвършенствата на електронната среда .

По съдържание – мотиви и диспозитив - решение № 10082 от 27.05.2026 г. и решение № 9993 от 26.05.2026 г. – са идентични. Това го твърди и прокурорът . Следователно обективно е невъзможно по – късното решение да е постановено в нарушение на член 246 от ГПК. Нарушение щеше да има, ако съдържаше отказ за разрешаване на едното или двете поискани в молбата разпоредителни действия.

Въвеждането на електронен запис за решението от 26.05.2026 г. вместо в електронното дело , образувано по молбата за разрешение по член 130,ал.3 от СК , гр.д.№ 20261110106039 , в електронното дело, образувано по молбата по член 19 от ЗГР, гр.№ 20261110106220, не съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на член 247, ал.1 от ГПК. След като генерираният след подписването електронен запис на решението в грешното електронно дело не 2 може да се заличи , съдът е могъл да постанови само разпореждане, с което да обяви за яснота на страните по гр.д № 20261110106220, че решение № 9993 от 26.05.2026 г., е въведено по грешка в електронното дело. Но е дължал произнасяне по искането за съдействие по член 130,ал.3 от СК и обявяване на акта си чрез въвеждане на електронен запис във вярното електронно дело – член 360з,ал.1 и ал.2 от ЗСВ .

В обобщение, фактите, така както се твърдят в исковата молба, не могат да бъдат подведени под нарушение на член 246 от ГПК поради неприлагане на член 247 от ГПК , което обуславя недопустимост на иска по член 537,ал.3 от ГПК и прекратяване на производството - член 130 от ГПК . Определението на СРС е правилно .

Така мотивиран, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 212748/ 2.07.2026 г.

(по регистратурата на СРС) на прокурора в СРП срещу определение № 23263 от 24.06.2026 г. на СГС,ГО – 158 ми състав за прекратяване на производството по гр.д.№ 17070/2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК съгласно член 274,ал.3,т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3