Решение № 204 от 19.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пазарджик, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Ненова при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от М. Ненова Гражданско дело № 20235220102199 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 558, ал. 5, предл. 3 във връзка с чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ и чл. 558, ал. 7 от КЗ.

Ищецът „Михаела Трейд” ЕООД чрез пълномощника си адвокат Д. твърди, че на 14.03.2021 г. около 10.35 ч. на път PAZ 1122, км 6+500, обл.

Пазарджик е настъпило ПТП, причинено от В. Е. Т. при управление на лек автомобил марка „Пежо”, модел „607”, с peг. № РА******КР. В резултат на ПТП тотално бил унищожен собственият на ищеца товарен автомобил „Грейт Уол” с peг. № РА******КР. Към момента на ПТП виновният водач бил неправоспособен и нямал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът предявил пред Гаранционния фонд претенция за заплащане на застрахователно обезщетение.

Била образувана преписка по имуществена щета № 21110088/02.04.2021 г., по която му било заплатено обезщетение в размер на 4 900 лв. Ищецът счита, че размерът на обезщетението бил изключително занижен в сравнение с пазарната стойност на тотално унищожения автомобил към датата на ПТП – поне 11 000 лв., поради което предявява против Гаранционен фонд иск за заплащане на сумата от 6 100 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в тотално увреждане на собствения му товарен автомобил, ведно със законната лихва от датата, следваща датата, на която изтича 3-месечният срок за произнасяне по доброволната претенция – 03.07.2021 г., до окончателното изплащане.

Претендира заплащане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Гаранционен фонд чрез пълномощника си юрисконсулт Я. намира исковата молба за нередовна, тъй като не е посочена банкова сметка. По същество оспорва иска по основание и 1 размер. Твърди, че с изплащане на обезщетението ищецът се е съгласил с определения от Гаранционния фонд размер на същото и съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя, в случая от Гаранционния фонд, така и от деликвента. Оспорва като прекомерно завишен размера на претендираното обезщетение предвид Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и Методиката на Гаранционния фонд за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

По искане на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба, като трето лице помагач е конституиран В. Е. Т. и е приет за съвместно разглеждане предявеният против него от ответника обратен иск за заплащане на сумата от 6 100 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца „Михаела Трейд“ ООД имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 14.03.2021 г. около 10.35 ч. на път PAZ 1122, км 6+500, обл. Пазарджик, ведно със законната лихва от датата, следваща датата, на която изтича 3-месечният срок за произнасяне по доброволната претенция – 03.07.2021 г., до окончателното изплащане.

Претендира заплащане на разноските по обратния иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК третото лице помагач В. Е. Т. не е подал отговор на предявения против него обратен иск.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 14.03.2021 г. около 18,35 ч. на път РА Z1122 км 6+500 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил Пежо 607 с рег. № РА******КР, управляван от В. Е. Т., ЕГН ********** от с. Черногорово, общ. Пазарджик, ул. „****** и товарен автомобил Грейт Уол Стийд 3 с рег. № РА******КР, собственост на „Михаела Трейд“ ЕООД, ЕИК 202900662, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „******. Лек автомобил Пежо 607 с рег. № РА******КР е бил без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а водачът В. Е. Т. е бил неправоспособен и е отказал да бъде тестван за алкохол и наркотични вещества. ПТП е причинено от водача на лек автомобил Пежо 607 с рег. № РА******КР, който движейки се по път РА Z1122 в посока от с. Черногорово към гр. Пазарджик при км 6+500 при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с интензивността на движението и условията на видимост, вследствие на което непосредствено след лява крива настига и блъска отзад товарен автомобил Грейт Уол Стийл 3 с рег. № РА******КР. Настъпили са цялостни деформации по предната част на лек автомобил Пежо 607 с рег. № РА******КР и цялостни деформации по купето на товарен автомобил Грейт Уол Стийл 3 с рег. № РА******КР.

Виновният водач В. Е. Т. е санкциониран с АУАН и НП.

На 24.03.2021 г. увреденото лице „Михаела Трейд“ ЕООД е подало до Гаранционния фонд уведомление за имуществени вреди.

Образувана е щета № 21110088/02.04.2021 г.

Съгласно заключителната техническа експертиза, изготвена по щетата, е 2 налице тотална вреда в размер на 4 900 лв.

На 24.06.2021 г. регистрацията на товарен автомобил Грейт Уол Стийл 3 с рег. № РА******КР е прекратена поради тотална щета.

На 28.06.2021 г. в полза на „Михаела Трейд“ ЕООД е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 900 лв.

На 03.08.2022 г. на В. Е. Т. е връчена регресна покана за заплащане в полза на Гаранционния фонд на застрахователно обезщетение в размер на 4 937 лв.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебната авто-техническа експертиза пазарната стойност на увредените детайли по товарен автомобил Грейт Уол Стийл 3 с рег. № РА******КР към датата на застрахователното събитие – 14.03.2021 г., възлиза на 15 784,94 лв. Стойността на щетата, сбор от пазарната стойност на авточастите, материалите и труда за възстановяване, значително надхвърля пазарната стойност на процесното МПС, поради което възстановяването му е икономически неизгодно, т.е. налице е условието за икономически „тотална щета“ на автомобила. Справедливата пазарна цена на автомобила към датата на застрахователното събитие по метода на „Пазарните аналози“ е 13 950 лв. Действителната стойност на увредения автомобил, определена по Методиката на Гаранционния фонд е 5 873 лв.

Размерът на щетата, нанесена на автомобила, към датата на застрахователното събитие, определена по Методиката на Гаранционния фонд, възлиза на 9 732,67 лв. Размерът на щетите по автомобила към 14.03.2021 г. по пазарни цени, включително стойност на авточасти, материали и труд, възлиза на обща стойност от 20 547,44 лв., а с включен ДДС – 24 656,92 лв.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 5, предл. 3 във връзка с чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от КЗ за заплащане на увреденото лице на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на ПТП, причинено от водач на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, наличието на имуществени вреди за увреденото лице и причинно-следствена връзка между ПТП и причинените имуществени вреди.

По отношение на подлежащите на доказване в настоящото производство правнорелевантни факти, свързани с настъпване на застрахователно събитие – ПТП по вина на третото лице помагач, липса на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП, настъпили имуществени вреди за увреденото лице и наличие на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите, страните не спорят, а и тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства.

Констативният протокол за ПТП с пострадали лица, който е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, издаден от 3 длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, и съдържанието му се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за изявленията пред него и извършените от него и пред него действия, удостоверява настъпването на застрахователно събитие и неговия механизъм, а изготвения от Гаранционния фонд опис на претенция и заключителната техническа експертиза установяват подробно настъпилите увреждания по автомобила. Не се спори и относно обстоятелството, че в случая е налице тотална щета на МПС по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.

Спорът по делото касае размера на дължимото обезщетение за претърпяната от ищеца имуществена вреда. Съгласно общото правило на чл.

51, ал. 1 от ЗЗД при непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, според която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 558, ал. 2 от КЗ з а определянето и изплащането на обезщетенията от Гаранционния фонд съответно се прилагат глава четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма. Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ, намиращ се в глава четиридесет и седма на КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на МПС се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, отменена с Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. По силата на чл. 2 от Методиката същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 урежда взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 от КЗ (отм.), или Гаранционния фонд, който дължи плащане по чл. 288 от КЗ (отм.). В разпоредбата на чл. 4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.

Съгласно последователната съдебна практика – например Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на I т.о. и Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г., II т.о., посочените норми, съпоставени със законоустановеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда (чл. 386, ал. 2 от КЗ) налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера 4 на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие въз основа на експертно заключение. При определяне на обезщетението по чл. 226 от КЗ (отм.), прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (отм.), не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (отм.).