Определение № 55 от 25.01.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Перник, 25.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Наказателно дело частен характер № 20231720201924 по описа за 2023 година след като се запознах с материалите по делото, намирам първо, че следва в качеството си на съдия-докладчик да посоча следното: настоящото дело е било разпределено на съдията -докладчик с протокол за разпределение от 23.11.2023 г., като тъжбата е била депозирана в съда и заведена под вх.№ 24511 от 22.11.2023 г., като деянието се твърди да е било извършено на дата12.05.2023 г. / като същата е подадена по пощата, видно от пощенско клеймо на 13.11.2023 г./, като с разпореждане № 2647 от 28.11.2023 г., съдията е дал указания на страната, поради констатирани нередовности в първоначално депозираната тъжба и срок за изпълнение на същите. В изпълнение на така дадените указания в съда е постъпила допълнителна уточнителна молба от Д.

В. Д., ****** чрез адв.Л. М., САК, ******, заведена в съда под вх.№ 25806 от 8.12.2023 г., като междувременно на 5.12.2023 г., е постъпило по делото и изискано от съда със същото разпореждане досъдебно производство ДП 251/2023г. по описа на II РПУ Перник, с придружително писмо от наблюдаващият прокурор при РП-Перник- прокурор Р., заведено в съда под вх. № 25540 от 5.12.2023 г., в 16.30 ч., като и по двете не са били отбелязвани произнасяния на дежурен съдия и същите са били докладвани на съдиятадокладчик на 18.01.2024 г., първият работен ден след продължителен болничен отпуск, като настоящият съдия -докладчик за времето от 5.12.2023 г. до 17.01.2024 г. /вкл./ е бил в непрекъснат болничен отпуск, поради временна неработоспособност, с оглед настъпила на 5.12.2023 г., трудова злополука, призната за такава с Разпореждане №51 от 20.12.2023 г. за признаване на трудова злополука, издадено от Териториално поделение НОИПерник; за което обстоятелство и съдията своевременно е депозирал съответни документи в счетоводството на съда / болнични листове в оригинал/, поради което и същият не е изпълнявал трудовите си задължения за посочения период, като е бил законоустановен болничен, като същият не е бил изключен от разпределението на делата в съда, с изключение на тези с кратки процесуални срокове, като и делата му от месец декември, насрочени за открито с.з., са били пренасрочени за периода след връщане от болничен отпуск в заседателния ден на съдията, като на първия ден след изтичане на 1 същия, съдията е имал пренасрочени 11 /единадесет/ съдебни заседания и не е могъл обективно, да се запознае с делото, поради обстоятелството, че целият ден е бил заседателен за съдията, като от 19 януари до 24 януари 2024 г., съдията също е бил в отпуск, поради което и обективно е бил могъл да се запознае и произнесе по материалите по настоящото НЧХД едва на 25.1.2024 г, макар и същият ден също да е имал насрочени открити съдебни заседания.

След изложеното, съдията -докладчик намира, че следва да посочи следното: след като се запозна отново с делото и с постъпилите допълнително материали по същото, намирам следното:

Делото е било образувано по тъжба, депозирана от Д. В. Д. с ЕГН **********, с адрес: ******, депозирана чрез адв. Л. М., САК, със съдебен адрес: ****** , депозирана срещу - не е посочен подсъдим /като тези оскъдни данни са посочени в титулната част на тъжбата/, с която се твърди да се подвига обвинение/я от частен характер, намирам следното:

Съдията-докладчик, след като се е запознал с тъжбата и приложенията към нея, е счел, че не са налице изискванията на чл.81 ал.1 от НПК, като с Разпореждане № 2647 от 28.11.2023 г., съдията е дал указания на страната, поради констатирани нередовности в първоначално депозираната тъжба и срок за изпълнение на същите, като изрично е указал на тъжителя, че при неизпълнение в пълнота на така дадените указания, производството по делото, ще бъде прекратено.

В разпореждането си, съдията е посочил, че тъжбата е била депозирана в съда и заведена под вх.№ 24511 от 22.11.2023 г., като деянието се твърди да е било извършено на дата- 12.05.2023 г. / като същата е подадена по пощата, видно от пощенско клеймо на 13.11.2023 г./, като е указал на тъжителя, изрично да ангажира доказателства по делото за спазване на шестмесечния срок за подаване на тъжбата и да обоснове защо счита, че тъжбата е била депозирана в законовия срок.

Същевременно в разпореждането са дадени указания и във връзка със съдържанието на тъжбата, като е посочено, че в обстоятелствената част, на тъжбата е посочено следното: „Вечерта на 12.05.2023г. в гр. Перник, в ресторант „Казабланка“, срещу „Фантастко“, празнувахме моя бал /бел.

Очевидно балът на тъжителя/.. В заведението, имаше още два бала - вътре в съседната зала имаше момиче абитуриентка и навън на терасата имаше друг бал.

Някъде около 23:30ч. тичайки дойде брат ми и извика „Бият А. и чичо М. “. Аз и баща ми - В. веднага излязохме навън. Видях хора, които бият М., приятел на баща ми. Насочвайки се към тях ме пресрещнаха някакви хора и започнахме да си разменяме удари . Чух баща ми да вика и видях как едни мъж го удря в главата с нещо като палка. Насочих се към тях, баща ми падна на земята после разбрах, че е в несвяст. Този мъж ме видя, че се втурвам към него, грабна някакъв стол и някак си успя да ме удари по главата. Стори ми се, че се замаях и се свлякох. Събудих се в малко шадраванче, бях без обувки.

Някой се беше обадил на 112. След като това разбрах, че това е бащата на абитуриентката от съседния бал, научих само първото му име Б..

В Бърза помощ ми направих рентген, нямах счупване на главата, само рана.

2

На 13.05.2023г. баща ми пусна сигнал до II РПУ в Перник за случилото се. Знам, че има образувано досъдебно производство ДП 251/2023г. по описа на II РПУ Перник.

В допълнение е посочено, че -„В досъдебното производство бях разпитан като свидетел, но като такъв нямам достъп до събраните доказателства, поради което моля, да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да ми послужи пред II РПУ в Перник по ДП 251/2023г. по описа на II РПУ Перник., за да се сдобия с три имена и адрес на ответника по тъжбата. “

При така описаната напълно неясна фактическа обстановка, с участници частично описани чрез първо име, други- неизвестни лица, в диспозитива на тъжбата се сочи, че се иска- „съдът и след като се убедите в основателността на настоящата тъжба, да осъдите ответника, като постановите максималния размер на предвиденото в НК наказание, поради това че побоят ми е нанесен публично пред синовете ми и мои близки и познати, което за мен освен физическото страдание доведе и до емоционално такова... “ /като не става ясно при положение, че видно от ЕГН-то и от обстоятелствата в тъжбата, че очевидно тъжителят е синът, то „ пред синовете ми “ в заключителната част да кого се отнася, при положение, че е посочено че е бил бащата, но той се казвал- В./. Така депозираната тъжба, съдът намерил, че страда от множество нередовности, като дал указания на страната за отстраняването им в следния смисъл:

На първо място, макар и да е видно от посочената дата в тъжбата, че е посочено дата и място на твърдяното деяние, то както съдът посочи по-горе не са ангажирани изрични писмени доказателства за спазване на шестмесечния срок по чл.81, ал.3 НПК от деня в който пострадалият твърди да се е реализирало деянието, до деня на сезиране на съда / пощенското клеймо е за един ден след това- 13.11.2023 г/, като установяването на този факт е пряко относимо обстоятелство към допустимостта на производството.

Отделно от това същевременно в обстоятелствената част на тъжбата, е посочено, че е депозирана чрез пълномощник - адв. Л. М., САК, със съдебен адрес: ******, като данни за надлежно упълномощаване по делото липсваткъм приложенията на тъжбата не е представено нито пълномощно, нито договор за правна защита и съдействие, за да се докаже, че тъжителят, видно от редакцията на титулната част на тъжбата я е подала чрез адвокат, поради което следва да се укаже на тъжителя изрично да ангажира в даден от съда срок писмени доказателства за това обстоятелства и да потвърди извършените до момента действия по депозиране на тъжбата в съда срещу неизвестно лице /подсъдим/. В тъжбата е посочено и още едно обстоятелство, което има пряко отношения към допустимостта на производството, а именно че досежно процесния случай е било образувано ДП- ДП 251/2023г. по описа на II РПУ Перник, по което и тъжителя те бил разпитван в качеството на свидетел. Не е посочен номер на прокурорската преписка и за какво се води процесното ДП и пр.пр,, като е възможно видно от по-нататъчното изложение, прокурорът да разследва в рамките на своите правомощия и все още да не се е произнесъл със съответен акт, по тази жалба, по която е започнало и ДП.то или поне така се твърди в тъжбата, като се твърдят в тъжбата и че ДП е за същите факти, за които е била подадена тъжбата, като в самия диспозитив на същата и в изнесеното в съдържанието й, се сочат 3 действително елементи на престъпления от общ характер, които пък от своя страна се преследват по общия ред, не по реда на частното обвинение и преди да се изясни този факт, не следва да се пристъпва към последстващи действия по настоящото дело, като приоритет би имало делото от общ характер за същата случка, за която се твърди в тъжбата. В този смисъл, съдът служебно е счел, че следва да се изиска информация от РП-ПЕРНИК, в посочения смисъл- дали за процесния случай е образувано ДП под процесния номер, на какъв етап е същото, какви действия са били извършени до момента, прокурорът произнесъл ли се е с акт по същество и какъв, и дали все още се извършват действия по разследва, има ли привлечено по делото в качеството на обвиняем лице, за какво престъпление и има ли пострадал/и и кои лица са били конституирани като такива, като изрично се посочи за какво престъпление се води ДП и дали тъжителят има някакво процесуално качество по същото. Очевидно в тъжбата се твърди да е сезирана и прокуратурата, поради което следва изрично да се укаже на тъжителя, че в производствата от частен характер, каквото е настоящото такова, същият следва да ангажира доказателства, точно и ясно първо индивидуализиращи лицето, срещу което последният повдига обвинение от частен характер / три имена, точен адрес, ЕГН/, което към момента не е сторено по делото и тъжителят да представи доказателства за депозираната жалба от негова страна в Прокуратурата / като не сочи и такива към момента в приложението към тъжбата/, както и какъв е ходът на същата и за какво престъпление и дали касае същата случка, описана в тъжбата, като отделно от това и досежно тези обстоятелства, тъжбата също страна от нередовностикато не е посочено точно- съпричастните лица лицата / с три имена/, които са присъствали /участвали/, техните действия и какво обвинение се твърди от частен характер, като следва да се опишат точно съответните фактически обстоятелства, за да може съдът да прецени какво обвинение е повдигнато в тъжбата и да очертае правните рамки на същото, като ясно е единствено от описаното, че се твърди условно - лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК, но същевременно са изнесени данни, че е нанесена публично, тоест по- хулигански подбуди, което пък от своя страна е престъпление, което не се преследва по реда на частното обвинение/, но е видно че се твърдят и плеяда от факти, които към момента не биха могли да се отнесат към съответната правна квалификация, като същите са изложени в „насипно състояние“, непоследователно и неясно и следва да се конкретизират от тъжителя, като посочи, точно какви факти, субсумиращи се под състав на престъпление от частен характер твърди, дали само нанесена лека телесна повреда или и други такива и то какъв характер, тъй-като в диспозитивната част на тъжбата се сочи, че същият иска-„ ..съдът и след като се убедите в основателността на настоящата тъжба, да осъдите ответника, като постановите максималния размер на предвиденото в НК наказание, поради това че побоят ми е нанесен публично пред синовете ми и мои близки и познати, което за мен освен физическото страдание доведе и до емоционално такова... “ /като не става ясно при положение, че видно от ЕГН-то и от обстоятелствата в тъжбата, че очевидно тъжителят е синът, то „ пред синовете ми “ в заключителната част да кого се отнася, при положение, че е посочено че е бил бащата, но той се казвал- В./. “.