Решение № 16085 от 23.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16085 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110106232 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Ж. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 3267,39 лева, представляваща неплатен остатък от главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 142,28 лева, представляваща лихва актуална към 30.01.2024 г. и сумата от 3147,39 лева, представляваща изчислена законна лихва върху главницата за периода от 26.02.2010 г. до 03.10.2023 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 01.07.2010 г. по гр.д. № 2912/2010 г. по описа на СРС, 86-ти състав и е образувано изпълнително дело № 20238600401909 по описа на Ч. М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС.

Ищцата поддържа, че срещу нея в полза на ответното дружество е бил издаден изпълнителен лист от 01.07.2010г. по гр.д. № 2912/2010г. по описа на СРС, 86-ти състав, въз основа на който първоначално е било образувано изпълнително дело № 167/2010г. по описа на Ч. П.. Сочи, че последното действие по изпълнение по това изпълнително дело било предприето на 02.09.2013г., когато бил наложен запор върху вземанията по банковата й сметка. С оглед на това и съгласно Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС счита, че погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече считано от 26.06.2015г. и при вземане предвид нормата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, давността била изтекла на 03.09.2020г. По това изпълнително дело ищцата била извършвала частични плащания в общ размер на 3 090 лева за периода от 2013г. до 2020г., които били взети предвид при формулиране размера на претенцията и с тях давността била прекъсната единствено по отношение на платената част. С постановление от 18.04.2023г. Ч. П.

1 констатирал настъпилото прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, макар ищцата да твърди, че перемпцията е настъпила на значително по-ранен етап. След това прекратяване, ответното дружество образувало през 2023г. ново изпълнително дело, а именно изп.д. № 20238600401909 по описа на Ч. М., по което бил насрочен опис на движими вещи на ищцата за 23.02.2024г. Ищцата релевира, че процесните вземания били погасени по давност преди образуването на изпълнителното дело от 2023г., поради което за нея бил налице правен интерес от предявените искове. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че в негова полза е издаден соченият от ищцата изпълнителен лист за процесните суми. Сочи, че първоначално изпълнително дело е било образувано при Ч. П. и аргументира, че в хода на същото са предприемни изпълнителни действия. Твърди, че по изпълнителното дело са постъпвали плащания от длъжника на конкретни дати в периода от 2013 г. до 2020 г. Твърди, че ново изпълнително дело е образувано на 08.11.2023 г. като в молбата за образуване било възложено извършване на действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, както и искане за предприемане на изпълнителни действия. Излага подробни твърдения в насока, че давността за процесните вземания не е изтекла. Обръща внимание, че за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не е текла. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: за процесните суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по гр.д. 2912/2010 г. по описа на СРС, 86-ти състав, въз основа на който е било образувано изп.д. № 167/2010 г. по описа на Ч. П., а по-късно - изп.д. № 1909/2023 по описа на Ч. М..

Също така процесният по настоящото дело размер на дълга отговаря на издаденото актуално удостоверение от съдебния изпълнител, отчитащо извършените погашения, поради което липсват погасени чрез принудително изпълнение части от процесните вземания.

При наличието на подлежащи на принудително изпълнение вземания, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно 2 основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство – изтекла погасителна давност.

При това положение в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тази насока съдът намира следното.

Видно от съдържанието на изпълнителния лист, същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В този смисъл са и Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК.

В конкретния случай, при приложение на горните правила, се установява следното.

Заповедта за изпълнение е издадена на 26.02.2010г., а изпълителният лист въз основа на нея е издаден на 01.07.2010г., към който момент тя вече е била влязла в сила.

От приобщения препис от изп.д. № 20108490400167 по описа на Ч. П. се установява, че производството по делото е образувано по молба от 10.08.2010г. на „Топлофикация София“ ЕАД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу Е. Ж. С.. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

На 28.11.2011г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищцата за трудово възнагражение в Геологически институт „Страшимир Димитров“, който не е изпълнен поради пенсиониране на ищцата.

На 02.12.2011г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането на ищцата за 3 пенсия, който не е изпълнен поради несеквестируемост.

На 02.09.2013г. съдебният изпълнител е наложил запори върху вземанията на ищцата по банкови сметки в „Юробанк България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД.

На 20.09.2013г. третото задължено лице „Първа инвестиционна банка“ АД е превело по сметката на съдебния изпълнител сумата от 2740 лева в изпълнение на наложения запор.

На 21.08.2015г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 50 лева, платена от длъжника.

На 10.09.2015г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 10 лева, платена от длъжника.

На 09.02.2016г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 50 лева, платена от длъжника.

На 01.03.2017г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 60 лева, платена от длъжника.

На 30.11.2018г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 60 лева, платена от длъжника.

На 01.11.2019г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 60 лева, платена от длъжника.

На 02.11.2020г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 60 лева, платена от длъжника.

С Постановление от 18.04.2023г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С молба от 08.11.2023г. ответникът „Топлофикация София“ ЕАД поискал образуване на ново изпълнително дело срещу ищцата. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на ищцата, вземанията по трудови правоотношения, както и извършване на опис на движими вещи. Едновременно с това на съдебния изпълнител е възложено да определя начина на изпълнението съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Въз основа на молбата е образувано изп.д. № 20238600401909 по описа на Ч. М..

На 21.11.2023г. съдебният изпълнител е наложил запор на вземанията на ищцата по банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, както и на вземането й за пенсия. Запорите не са изпълнени.

На 07.12.2023г. ищцата е подала молба до съдебния изпълнител с искане дългът й да бъде разсрочен, като внесе 20% от него и всеки месец да заплаща по 50 лева. Тази молба е оттеглена с молба от 13.12.2023г.

На 13.02.2024г. ищцата е наложила допуснатото по настоящото дело обезпечение на предявените искове и изпълнението по изп.д. № 20238600401909 по описа на Ч. М. е спряно.

Видно от гореизложената хронология, през периода от 26.06.2015г. до 02.09.2020г. е налице период от пет последователни години, през които погасителната давност за 4 вземанията не е прекъсвана. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В настоящия случай, последното валидно изпълнително действие по изп.д. № 20108490400167 по описа на Ч. П. датира от 20.09.2013г., когато третото задължено лице „Първа инвестиционна банка“ АД е превело по сметката на съдебния изпълнител сумата от 2740 лева в изпълнение на наложения запор. Считано от тази дата, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изтича на 20.09.2015г., следователно изпълнителното дело е било висящо към датата 26.06.2015г., когато е постановено Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Както е уточнено с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, при това положение погасителната давност за процесните вземания е започнала да тече на 26.06.2015г. Считано от тази дата, погасителната давност изтича на 26.06.2020г., а след удължаване на давностния срок с периода от 69 дни, през който не е текла давност поради извънредното положение в страната на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, давността е изтекла на 02.09.2020г.