Решение № 21 от 14.02.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Габрово, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20244200100414 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.2 Б, ал.1 ЗОДОВ във вр. чл.2 В ЗОДОВ, с предмет присъждане обезщетение за неимуществени вреди от 33 000лв., поради нарушаване правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и нарушение на принципа на безпристрастност при разглеждане на делото, след изменение на иска и изпращането му на осн. чл.7, ал.2 ЗОДОВ съгласно чл.6, §1 от ЕКПЧОС, в резултат на правораздавателна дейност от ответниците по производства образувани въз основа на искова молба по която е образувано гр.д.№300/2023г. по описа на РС Елена В исковата молба и уточненията към същата се твърди, че ищецът подал искова молба за обезвреда пред РС Елена, за което на 18.09.2023г. било образувано гр.д.№300/2023г.

С Определение от 19.09.2023г. делото било прекратено и изпратено по правилата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ на ОС ВТърново, където било образувано гр.д.№757/2023г.

Производството по същото било прекратено на 12.10.2023г. и изпратено на РС ВТърново.

В РС ВТърново било образувано гр.д.№3102/2023г., което с определение от 22.11.2023г. е изпратено отново на ОС ВТърново, където е образувано гр.д.№963/2023г.

Производството по гр.д.№963/2023г. на ОС ВТърново е прекратено и делото изпратено на РС ВТърново, където е образувано гр.д.№471/2024г., по което отново в определение от 03.06.2024г., прочетено в о.с.з. от 31.05.2024г. производството е изпратено за разглеждане пред ОС ВТърново.

Твърди се, че въпреки посочения от ищеца електронен адрес книжата му били връчени на хартиен носител и в нарушение на чл.46, ал.3 във вр. с чл.42, ал.1 ГПК.

Ищцата заявява, че към датата на подаване на исковата молба бил изминал срок от повече от шест месеца, а производството поделото било все още висящо, поради несвоевременно събиране на относимите доказателства.

Твърди се че не била спазена гаранцията на чл.6, §1 ЕКПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок, в резултат на което ищцата претърпяла и продължавала да търпи душевни болки и страдания. Цитира практика на ЕСПЧОС и ВКС относно понятието вреда, разумен срок и т.н.

В депозираната по делото молба, във връзка с дадени от съда указания, ищцата заявява, че въпреки, че производството по предявения от нея иск се водело под различни номера пред различните съдебни инстанции, то било едно и е образуваното пред РС Елена 1 гр.д.№300/2023г.

Заявява, че е ангажирала солидарната отговорност на двамата ответника, с оглед на това, че в производството били нарушени гаранциите на чл.6, §1 ЕКПЧОС, тъй като производството по предявения иск било образувано преди образуване на производството пред РС ВТърново и пред ОС ВТърново.

Твърди, че е нарушен принципа на безпристрастност при разглеждане на делото, след изменение на иска и изпращането му на осн. чл.7, ал.2 ЗОДОВ. Определения в ОС ВТърново докладчик бил състудент на административния ръководител на РС Елена и освен това бил родом от гр. Е. и състудент и с другия магистрат в РС Елена. Освен това бил докладчик в основното производство пред въвззивната инстанция между ищцата и „Енерго Про Продажби“ АД, което водело до извода, че същия следвало да ревизира сам себе си.

Твърди се и че определения докладчик вече един път се бил отстранил от разглеждане на производството по в.гр.д.№664/2023г. на ОС ВТърново, което на осн. чл.23, ал.3 ГПК било изпратено за разглеждане от АпС ВТърново на ОС Габрово, пред който било образувано в.гр.д.№477/2023г. по описа на ОС Габрово, в чиито въззивен състав бил участвал настоящия докладчик и чиито акт бил окончателен, поради което ищцата завела иск по чл.2 В ЗОДОВ, по който било образувано гр.д.№227/2024г. на ОС Габрово, което все още било висящо.

Ищцата заявява, че още на твърде ранен етап от исковото производство не била спазена гаранцията на чл.6, §1 ЕКПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок и от безпристрастен съд.

Претендира се да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумата от 33000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, последица то нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и нарушение на принципа на безпристрастност при разглеждане на делото, съгласно чл.6, §1 ЕКПЧОС по гр.д.№471/2024г. на РС ВТърново, ведно със законната лихва от датата на забава – 19.09.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира и за сторените по делото разноски.

В депозирания по делото отговор ответникът РС ВТърново оспорва предявения иск.

Счита, че в производството по гр.д.№471/2024г. на РС ВТърново не е допуснато твърдяното от ищцата нарушение – разглеждане на делото в неразумен срок.

Делото било постъпило в РС ВТърново на 05.02.2024г., като било разгледано в четири о.с.з., две от които били отлоЖ. по молба на процесуалния представител на ищцата. Преди последното с.з. ищцовата страна направила изменение в размера на предявения иск, като с протоколно определение от 31.05.2024г. делото било прекратено и изпратено по подсъдност на ОС ВТърново. Предвид изложеното не можело да се говори за неразумен срок на разглеждане на делото, а ако все пак било допуснато някакво забавяне, то се дължало на поведението на представителя на ищцата. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на РС ВТърново юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът ОС ВТърново оспорва предявения иск.

Счита, че не е налице процесуална легитимация на ОС ВТърново да отговаря като страна по предявената претенция. Ищецът твърдял, че е претърпял вреди в резултат на нарушение на правото му на разглеждане на делото в разумен срок по гр.д.№/2024г. на РС ВТърново. Нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в петитума се съдържали твърдения, от които да се направи извод, че с предявения иск се цели осъждане на ОС ВТърново.

Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл.2 6 , ал.2 ЗОДОВ. В случая производството по гр.д.№757/2023г. по описа на ОС ВТърново било образувано на 02.10.2023г., като същото е прекратено на 12.10.2023г. или делото било висящо за период от 10 дни, който период категорично не може да бъде счетен за неразумен.

Другото производство, което се споменавало в исковата молба гр.д.№963/2023г., било образувано на 11.12.2023г., след което е насрочено открито съдебно заседание за 18.01.2024г., като в проведеното заседание с протоколно определение производството пред ОС ВТърново е прекратено или общата продължителност на делото е била приблизително 1/един/ месец. Отново това бил период, който не може да бъде приет за неразумен.

2

Отговорността на държавата по чл.26, ал.1 от ЗОДОВ била обективна, но можело да бъде ангажирана само при наличието на всички предпоставки, визирани в хипотезата на посочения законов текст, а именно: да е налице нарушаване на правото на страната за разглеждане на делото й в разумен срок и от това да са настъпили вреди, като те подлежат на доказване и трябва да бъде установена причинно- следствената връзка между настъпилите вреди и установеното нарушение на правото на страната за разглеждане на делото в разумен срок.

Нито един от етапите на процесното производство не бил неразумен, още повече, че делото не е от категорията изискващи особена експедитивност. Независимо от това всички актове по двиЖ.ето и администрирането му били постановявани в кратки срокове.

Твърди, че ищцата не е търпяла и не търпи неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с висящността на делото. Нормата на чл.4 ЗОДОВ предвижда, че държавата чрез процесуалните си субституенти отговаря само за вредите, които са в пряка и непосредствена връзка от увреждането. Оспорва иска по размер, като заявява, че претенцията за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост, установен с чл.5 2 ЗЗД, оспорва и акцесорната претенция за лихва по аргумент от неоснователността на главния иск. Моли съда да отхвърли предявения иск. В случай , че в хода на производството ищцата претендира разноски и за адвокатско възнаграждение оспорва същото като недоказано, а при условията на евентуалност заявява възраЖ.е за прекомерност на същото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Не е спорно между страните по делото, че пред РС Елена било образувано гр.д.

№300/2023г., което в последствие е изпратено в различни моменти за разглеждане от РС ВТърново и от ОС ВТърново, където са образувани граждански дела От приложените по делото копие от електронното дело създадено в ЕИСС по гр.д.

№300/2023г. по описа на РС Елена, копия от електронните дела създадени в ЕИСС : по гр.д.

№757/2023г., гр.д.№963/2023г. и по гр.д.№524/2024г. по описа на ОС ВТърново, както и приложените копия от електронните дела създадени в ЕИСС : по гр.д.№3102/2023г. и по гр.д.№471/2024г. по описа на РС ВТърново се установява следното :

Производството по гр.д.№300/2023г. по описа на РС Елена е образувано на 18.09.2023г., въз основа на искова молба от Д. Х. Г. против РС Елена за заплащане на обезщетение по чл.2Б ЗОДОВ в размер на 33000лв. С Определение №243/19.09.2023г. на осн. чл.104, т.4 ГПК във вр. с чл.7 ЗОДОВ делото пред РС Елена е прекратено и изпратено за разглеждане пред ОС ВТърново. Производството пред РС Елена е продължило 1 ден.

Пред ОС ВТърново на 02.10.2023г. е образувано гр.д.№757/2023г. С Определение 1034/12.10.2023г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено на РС ВТърново, тъй като в ищцата след постановяване на прекратителното определение на РС Елена, но преди влизането му в сила, е депозирала молба от ищеца, в която заявява, че изменя размера на претенцията си за обезщетение като я намалява от 33000лв. на 300лв.

Производството по гр.д.№757/2023г. по описа на ОС ВТърново е продължило 10 дни.

Във връзка с Определение 1034/12.10.2023г. по гр.д.№757/2023г. по описа на ОС ВТърново пред РС ВТърново на 25.10.2023г. е образувано гр.д.№3102/2023г. С Определение №2462/22.11.2023г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ОС ВТърново, тъй като в ищцата е изменила размера на претенцията си за обезщетение като я е увеличила на 33000лв. Производството по това дело пред РС ВТърново е продължило 40дни, като по делото е извършена размяна на исковата молба по чл.131 ГПК.

Пред ОС ВТърново на 11.12.2023г. е образувано гр.д.№963/2023г. На 18.01.2024г. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане от РС ВТърново, поради намаляване размера на предявения иск на 6000лв. Производството се е развило за 37 дни.

На 05.02.2024г. РС ВТърново е образувал гр.д.№471/2024г. На 31.05.2024г. е проведено съдебно заседание, в което производството е прекратено поради изменение размера на предявения иск, при което иска е увеличен на сумата от 33000лв. По делото са проведени общо четири открити съдебни заседания, по две от които не е даден ход, поради заболяване на ищцовата страна. Производството пред РС ВТърново по гр.д.№471/2024г. е продължило 85дни.

3

На 18.06.2024г. ОС ВТърново образува гр.д.№524/2024г. Първоначално за докладчик е избран съдия Ст., който се е отвел и делото е разпределено на друг докладчик. Делото е насрочено за разглеждане на 30.09.2024г., когато е постановено и Решение №504/30.09.2024г., с което е отхвърлен предявения иск. Против постановеното решение е постъпила жалба от ищцата. Производството по това дело е продължило 103дни.

От гореизложеното е видно, че общата продължителност на производството по предявената против РС Елена искова молба от подаването й до постановяване на решение в първоинстанционното производство е била 307дни. В този период са проведени множество закрити и няколко открити съдебни заседания. Съдът констатира, че поради неколкократното изменение размера на исковата претенция на ищцата делото е прекратявано пред един съд и изпращано на друг по правилата на родовата подсъдност. Именно тези изменения на претенцията са причината първоинстанционното производство по исковата молба да продължи толкова дълъг период (около десет месеца, в които следва да се посочи, че влиза и периода на установената в ЗСВ съдебна ваканция). Поради изложеното съдът счита, че не е налице забавяне при разглеждане в следствие действията на нито едно от ответните съдилища, нито е налице нарушение на норми от правото на ЕС при извършване на което и да било действие на ответните съдилища. Напротив забавянето се дължи на процесуалното поведение на ищцовата страна. Предвид горното твърдението за разглеждане на делото в неразумен срок е неоснователно.