Решение № 1240 от 24.08.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1176/2018
- Вид
- Решение № 1240
- Подписан
- 24.08.2020
- В сила
- 09.06.2022
- Състав
- ЕЛЕНА ТОДОРОВА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.366 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Закон за енергетиката
- чл.162, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.162, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.31, ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110, ал.2 · Закон за собствеността
Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… август 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Е. РАДЕВА с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1176 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на параграф 1, т.24 от ДР на ЗЕ и въз основа на лицензия № Л – 032 – 03/15.11.2000 година, изменена с решение № ИЗ – Л – 032/10.10.2011 година на ДКЕВР осъществява дейност по производство на електрическа и топлинна енергия чрез две топлоцентрали – ТЕЦ „София“ и ТЕЦ „София Изток“. Чрез тези топлоцентрали ищецът е произвеждал електрическа енергия в периода от 06.03.2015 година до 31.07.2015 година, която е предоставял чрез съоръженията на „Е.С.О.“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД) на ответника „Н.Е.К.“ ЕАД ( „НЕК“ЕАД). За доставките на произведената от ищеца ел. енергия са съставяне двустранни месечни протоколи между негови представители и служители на „ЕСО“ ЕАД, което е собственик на електропреносната мрежа, чрез която единствено е възможен пренос на ел. енергия от производител до обществения доставчик „НЕК“ ЕАД. В съставените протоколи се съдържа информация за произведената и подадена ел. енергия от 00 часа на първия ден до 00 часа на последния ден от съответния месец. Въз основа на тези протоколи ищецът е издавал фактура за произведеното количество ел.енергия, в която, при спазване на изискванията на счетоводството, са посочени мярка на доставената стока (MWh), количество и цена (съответна преференциална цена, определена от КЕВР).
Фактурите са връчвани с писма на ответника „НЕК“
ЕАД, надлежно депозирани в деловодството на дружеството, които са връщани в последствие от ответника, с възражение, че по тях не се дължат плащания. В приложената кореспонденция между страните са изложени съображения за всяка фактура, като дори и след повторното им връчване на обществения доставчик, фактурите са връщани, като се отрича да е налице основание за плащане на ел. енергия, защото не следва да се изкупува ел. енергия, произведена от ТГ 8, поради липса на законово основание, предвид изтичане на 3-годишния срок, за който е изкупувало произведената от ищеца ел. енергия – липсва задължение на ответника да изкупува произведената от ТГ 8 ел. енергия по преференциална цена.
Страните са били в съдебен спор, възникнал по предявени от ищеца частични искове за заплащане на доставената на „НЕК“ ЕАД ел. енергия за месеците март – юли 2015 година, произведена от турбогенератор 8, по който е образувано т.д.№5598/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-11 състав. Делото е приключило с решение №16/03.01.2018 година, с което предявените искове са отхвърлени.
Влязло е в сила на 27.04.2018 година. В мотивите на постановения съдебен акт е посочено, че произведената от ТГ8 електрическа енергия е доставена към ответника и се дължи заплащането и от последния. Като в тежест на ищеца е да докаже какъв би бил размера на индивидуалната цена, която се следва за тази енергия. Следователно, съдът е приел, че ел. енергията е доставена, но за нея не се дължи цена в претендирания размер и това е така, тъй като не се касае за ел. енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство и поради това ответникът не е длъжен да изкупува тази ел. енергия съобразно нормата на чл.162 ЗЕ и параграф 198, ал.1,т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Ищецът твърди, че между страните по делото преди процесния период е действал договор за продажба на ел.енергия, произведена от комбинирано производство, но този договор е прекратил своето действие преди повече от година преди процесния период март – юли 2015 година. Именно такова е и възражението на ответника. Доставените от „Т.С.“ ЕАД количества през процесния период от време възлизат общо на 26 151, 57 МВтч. Ищецът твърди, че в таблицата на лист 4 от исковата молба, средната пазарна цена на ел. енергия за месец е посочена в колона четири (4), а в колона пет (5) е посочена средната пазарна цена за цялото доставено количество ел. енергия през съответния месец.
Тъй като ищецът не е в договорна връзка с ответника за този период от време, поради което ответникът не е имал задължение, дори и нормативно установено, да изкупува тази ел. енергия, то доставката на ел. енергията е извършена при начална липса на основание. Ето защо ищецът твърди, че има вземане, чието основание е в института на неоснователното обогатяване и доколкото ел. енергията е потребима вещ, била е изразходвана, то база за определяне на това вземане е паричната равностойност на тази стока, определена на база действащите през съответния месец средни пазарни цени, чийто общ размер е сумата от 2 587 254,68лева. Тази стойност е формирана (съобразно справката по чл.366 ГПК), както следва: сумата от 789 713,88лева без ДДС, представляваща пазарна стойност на ел. енергия, произведена от ТЕЦ „София“ и доставена на ответника през м. март 2015г. – 8 185 МВтч х 80,40лева/МВтч; сумата от 171 944,50лева без ДДС, произведена от ТЕЦ „София“ и доставена през м. април 2015 г. – 2 028 МВтч х 70,63лева/МВтч; сумата от 477 512,55 лева без ДДС, произведена от ТЕЦ „София“ и доставена на ответника през м.май 2015 година – 5 775,43 МВтч х 68,90лева/МВтч; сумата от 524 956,64лева без ДДС, произведена от ТЕЦ „София“ и доставена на ответника през м. юни 2015 година – 5 886,22МВтч х 74,32лева/МВтч и сумата от 623 127,10лева без ДДС, произведена от ТЕЦ „София“ и доставена на ответника през м. юли 2015 година – 4 275,96 МВтч х 121,44лева/МВтч.
Моли съда след като съобрази изложените факти, да приеме предявения иск за основателен и осъди ответника да заплати на ищеца съдебно заявеното вземане, ведно със законната лихва върху него от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „Н.Е.К.“ ЕАД („НЕК“ЕАД) не спори по допустимост на предявения иск, оспорва неговата основателност.
Твърди, че за процесното количество енергия, обективирана във фактури №№6563/31.03.2015г.; 6589/30.04.2015г.;
6641/31.05.2015г.; 6728/31.06.2015г. и 6767/31.07.2015г., ищецът е предявил иск тази ел. енергия да му бъде заплатена по преференциална цена, по който иск е образувано т.д.№5598/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-11 състав, приключило с влязло в сила на 27.04.2018г. решение №16/03.01.2018г., с което исковете са отхвърлени като неоснователни. Твърди, че изложените от съда мотиви по този съдебен акт са задължителни за страните по делото.
Ответникът твърди, че от разменената кореспонденция между страните, която е представена към исковата молба, както и информацията, черпена от т.д.№5598/2015г. прави впечатление, че ответникът „НЕК“ ЕАД оспорва както приемането на тази енергия, така и заплащането и по преференциални цени.
Следва да бъде отчетена промяната в ЗЕ от
06.03.2015г. в нормата на чл.162, ал.1 ЗЕ, съобразно която общественият доставчик (ОД), съответно крайните снабдители са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгласно съответната наредба по чл.36, ал.3, с изключение на количеството ел. енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството ел. енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл.119, ал.1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел седми, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия. Количествата ел. енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се изкупуват до размера на количествата, определени с решение на комисията за определяне на индивидуална цена за инсталациите. Съобразно алинея 2 на чл.162 ЗЕ производителят може да продава количествата електроенергия извън тези по ал.1 по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел седми или на балансиращия пазар.
Промяната на закона (ЗЕ) е довела до промяна на задълженията на обществения доставчик (ОД) по отношение на изкупуването на ел. енергия, произведена по комбиниран начин, като го задължава да изкупува единствено количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход.
Ответникът твърди, че относимата към периода на правния спор редакция на закона, който е приложим, изключва от задълженията на ОД изкупуване на електрическа енергия, различна от електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирана със сертификат за произход. Волята на законодателя е ясно изразена и с разпоредбите на раздел седми от глава девета на ЗЕ, където регламентация получават сделките по свободно договорени цени – ОД има право само на продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени, но не и задължение за изкупуване на такава енергия.
Ответникът твърди, че електроенергийната система на страната е изграждана като единни система и първоначално е включвала всички дейности- производство, пренос, разпределение и доставка на ел.енергия и енергийните обекти на ищеца са част от тази единна система.
В изпълнение на Втория и предимно Третия енергиен либерализационен пакет от европейски регламенти и директиви, транспонирани в нашето законодателство (Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО- транспонирана в ЗЕ през 2012година) се предвижда отделяне на дейностите по производство, пренос, разпределение и доставка. Независимо от това, произведената от присъединените производители, в това число и ищецът, ел енергия, постъпва единствено и само в електроенергийната система и за ОД не съществува възможност принудително да ограничи или спре постъпване на произведената от процесния туброгенератор енергия в системата, както и да я „разпознае“ предварително или дори текущо дали това е енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, докато за тази енергия постфактум не се издаде сертификат за произход. Обстоятелството, че тази енергия не е енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия със сигурност е било известно на ищеца, който много добре познава приложимата нормативна база и задълженията на ОД за изкупуване на определена енергия, както и възможността за разпознаване и отказване приемането от страна на ОД на енергията от ТГ8, което показва неговата недобросъвестност във връзка с произвеждането и изнасянето в мрежата на енергия от ТГ8, която ОД не е задължен да изкупи.
По основателността на претенцията.
Ответникът счита, че ищецът „Т.С.“ ЕАД е бил недобросъвестен през целия процесен период, като е произвеждал и доставял енергия, която ОД не е бил задължен да изкупи, съзнавайки, че произведената енергия не е такава от високоефективно комбинирано производство и знаейки, че процесният период не попада в преференциалния такъв по смисъла на параграф 198, ал.1,т 2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Без да е налице договор за продажба на енергия с ОД ищецът недобросъвестно е предавал в електроенергийната система и фактурирал по преференциални цени към ОД енергия, която не може да бъде изкупувана от него. Ето защо неговото поведение е неправомерно и целящо облага и поради това забраната за неоснователно обогатяване следва да се замести, като регулатор на спорните отношения между страните, с постулата, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. По тази причина ответникът счита, че не дължи плащане на процесната енергия.
Разпечатката съдържа 31 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d95778a-34b3-410c-98a8-ccbbbe00ad03