Решение № 1490 от 29.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1490 гр. Варна, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110111234 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от М. К. Т. срещу Г. С. М. искове, както следва:

- чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 1970.00 лв., претендирана като дължимо но незаплатено адв, възнаграждение (молба на л.139 от делото) по в.гр.д. №920/2019г. по описа на ВОС, поради оттеглянето на правомощията на ищеца, ведно с обезщетение за забава в размер на 1123.66 лв. за периода от датата на отправената до нея покана за доброволно изпълнение - 05.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.;

- иск за осъждане на ответницата да заплати сумата от 8000.00 лв. за причинени неимуществени вреди изразяващи се в душевни терзания, емоционално страдание и стрес, накърняване на честта и доброто име и др. от договорното неизпълнение, изразяващо се в оттегляне на пълномощията по в.гр.д. №920/2019г., ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на 4563.07 лв.от датата на оттегляне на правомощията по в.гр.д. № 920/2019г. - 16.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба-03.09.24г.;

- чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата, да заплати сумата от 15000 лв. за причинени неимуществени вреди изразяващи се в душевни терзания, емоционално страдание и стрес, накърняване на честта и доброто име и др., от неоснователното искане до АС-Варна за възбуждане на дисциплинарно производство, ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на 8530.75 лв. от датата на подаване на искане за възбуждане на дисциплинарно производство до АС Варна - 17.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.24г. ;

- чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата, да заплати сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен фейсбук профил на 01.01.2020 г. - 02.01.2020 г., ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на 6824.60 лв. от датата на първата и публикация във „Фейсбук“ - 01.01.2020г. до дата на завеждане на исковата молба03.09.24г.

1

Претендира с присъждане на законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищецът излага, че по професия e адвокат към АК-Варна, с над 20 годишна практика, като бил ангажиран от ответницата да я представлява и защитава пред националните съдебни власти, по силата на сключени помежду им договори за процесуално представителство и защита.

В края на м. октомври 2014г. изготвил и завел пред PC Варна иск за делба на недвижим имот в гр. Варна от името на ответницата срещу Т.П.Л., по която било образувано гр.дело № 14937/2014г. по описа на РС Варна, 18 състав.

След осъществени съдопроизводствени действия по това дело, PC-Варна постанови съдебен акт за допускане на делба в първата й фаза. С Решение № 3328 от 16.07.2018г. на РС Варна, по гр.д.14937/2014г., делбеният съд приел, че имотът е реално неподеляем, и постанови той да бъде изнесен на публична продан. За да защити правния й интерес във втората фаза на делбата срещу постановения необективен съдебен акт, и въпреки че ответницата М. не му заплатила дължимото адв. възнаграждение, от нейно име изготвил въззивна жалба до ОС Варна срещу решението, без внасяне на дължимата държавна такса за обжалването, по сметка на ВОС. От деловодството на съда узнал, че М. е подала молба до РС-Варна, вх.№ 58886/11.09.2018г., с която изрично е заявила пред делбения съд, че се отказва занапред адв. М. К. Т. да бъде пълномощник, и е заявила друг съдебен адрес за съобщения. На 17.09.2018г. подал друга молба на до РС-Варна, по гр.д.№ 14937/2014г., в която изложил искания М. да приподпише подадената въззивна жалба, и да внесе дължимата д.т. за въззивното обжалване.

С Разпореждане на РС Варна, по делото, 15.10.2016г. било указано на М., да внесе по сметка на ОС Варна, дължимата държавна такса, по подадената от нейно име въззивна жалба, което тя не изпълнила в указания срок.

С Определение от 26.10.2018г. съдът прекратил производството по делбеното дело, поради неизпълнението на дадените й указания, и върнал подадената от ищеца въззивна жалба, с вх.№ 60349/17.09.2018г.

Успоредно с това делбено производство, на дата 19.09.2015г. завел втори делбен иск за друг съсобствен имот на ответницата, срещу Л.В.Б., по който е образувано гр.дело № 14936/2014г. по описа на РС-Варна, 18 състав. За осъществяване на насрещната правна защита и съдействие пред съд, сключили помежду си Договор от 20.11.2014г. за процесуално представителство и защита пред съд.

С Решение № 771/24.02.2017г., на PC-Варна, 16 състав, по гр.д.№ 14936/2014г., съдът приел, че делбеният имот не бил поделяем и постановил той да бъде изнесен на публична продан. Срещу това решение, от името на доверителката си М. подал въззивна жалба от 31.03.2017г., като с Решение № 377/06.03.2018г. по в.гр.д.№ 911/2017г., ОС Варна потвърдил Решение № 771/24.02.2017г. на PC Варна, срещу което подал касационна жалба до ВКС.

Същата била допусната до касационно обжалване, като с Решение № 52/10.05.2019г. на ВКС, по к.гр.д.№ 2217/2018г., ВКС отменил Решение № 377/06.03.2018г., на ОС Варна, по в.гр.д.№ 911/2017г. и върнал делото на окръжния съд на друг състав. Пред ОС Варна било образувано ново в.гр.д.№ 920 по описа на съда за 2019г.

С Определение № 2082/11.07.2019г. на ОС Варна, в.гр.д.№ 920/2019г., с доклад по делото, съдът допуснал поисканата от ищеца нова СТЕ, като дал указания за внасяне на депозит от 200,00лв. по сметка на ОС Варна.

Излага, че в изпълнение на дадените от въззивния съд указания, с молба вх. № 22542/22.07.2019г., внесъл лично чрез адвокатската си сметка указаната сума по сметка на ВОС, тъй като М. започнала да го отбягва и трудно осъществявал мобилен контакт с нея.

2

Посочва, че е плащал дължимите от нея държавни такси за въззивното и за касационното обжалване от адвокатската си сметка, като очаквал от нея в последствие да му възстанови разходите.

На 26.08.2019г. изготвил Фактура № 000000000013/26.08.2019г. за заплащане на дължимото му адв. възнаграждение във въззивното производство по в.гр.д.№920/2019г., което Г. С. М. да му заплати по банков път.

Сочи, че в телефонен разговор ответницата отказала да плати дължимото адв. възнаграждение и отправил до нея писмена Покана за изпълнение с Известие за доставяне.

По повод на отправената Покана за изпълнение, на 18.09.2019г. получил от М. писмено Становище, в което изложила възражения, че тя не дължи възнаграждение по изготвената фактура от 26.08.2019г., както и други суми на неплатени адвокатски услуги.

Излага, че независимо от насрещните й действия, за да изпълни задълженията си по чл.42 ЗАдв, подал до ОС Варна Молба, с вх. № 26379/09.09.2019г. по в.гр.д.№920/2019г., с искане до въззивния съд, относно способа за извършване на делбата, както и да се ревизира Определение №2082/11.07.2019г.

На 16.09.2019г., към 11.30 часа бил уведомен по стационарния телефонен номер на ОС Варна: 052 /617 548, че е била депозирана молба от Г. С. М., с която е поискала от съда, да бъдат оттеглени дадените му пълномощия по делото за процесуално представителство и защита, и въз основа на това да прецени, дали да се яви в часа за провеждане насроченото съдебно заседание по делото.

Твърди, че се явил на насроченото с.з. на 16.09.2019г. по в.гр.д.№ 920/2019г., като докладвали постъпилата от ответницата молба от 08.09.2019г., с която последната е сезирала въззивният съд да оттегляне на дадените му от нея пълномощия да я представлява и защитава по делбеното дело.

Поискал от въззивния съд да изрази своята позиция, за да не бъдат опорочени и увредени процесуалните права и действия на М. по извършването на делбата и да бъде отразено искането му за заплащане на дължимото адв. възнаграждение във въззивната инстанция, при оттегляне на пълномощното, което му било отказано от съда.

Относно осъдителния иск за имуществени вреди от оттеглянето на правомощията на ищеца по в.гр.д. №920/2019г, твърди, че при преждевременно оттегляне на пълномощното от страна на упълномощителя, последният дължи адв. възнаграждение във въззивното производство, по реда на чл. 7, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 2 от Наредба №4/2004г. за минималните размери за адв. възнаграждение, като обезщетение за вреди от пропуснати ползи.

Излага, че договорът за правна помощ и съдействие е сключен с ответницата за процесуално представителство и защита по гр.д.№14936/2014г. по описа на ВРС, в производство за делба до окончателното й извършване. В изпълнение на своите задължения като адвокат е изготвил не само исковата молба, но и осъществил последващи процесуални действия за защита и съдействие във втората фаза на делбата, както пред първоинстанционния и въззивния съд, както и при касационното обжалване пред ВКС.

Посочва, че е изправна страна в материално-правното правоотношение и има ликвидно и изискуемо вземане от неизправната страна - Г. М..

Относно иска за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подаване на искане за възбуждане на дисциплинарно производство до АС Варна излага, че на 16.09.2019г. ответницата е отправила искане до АС на АК Варна, за съдействие и разглеждане на случая, относно водените от ищеца нейни дела, с цел да компрометира доброто му име на адвокат и да го унизи професионално, както и да му причини имуществени и неимуществени вреди. По повод на постъпилото искане, срещу него започнала проверка с вх.№ 1718/16.09.2019г.

С Протокол №3/27.02.2020г. било взето Решение № 42, с което е отказано да се 3 образува дисциплинарно производство срещу адв. М. К. Т. по повод на жалбата на ответница Г. М., с вх.№ 1718/16.09.2019г.

Твърди, че е осъществен деликт, в резултат от злоупотреба с право, от страна на ответника Г. С. М..

Сочи, че причинените неимуществени вреди от необоснованото и неоснователно искане на М. пред Адвокатския съвет на АК Варна, за образуване на дисциплинарната ми отговорност като адвокат, представляват: душевни терзания, емоционално страдание и стрес за продължително време, в резултат от състоянието за неизвестност относно ,дисциплинарна съдба", съпътствано с физически и психически неудобства и дискомфорт, накърняване на честта и доброто му име на физическо лице и на почтената му репутация на адвокат, при липса на професионално уважение и доверие в качеството му на адвокат, чрез причинено огорчение, разочарование и яд, които са над обичайните за разглеждания правен случай, и са в резултат от неправомерните и морално укорими действия на ответницата.

Относно иска за причинени неимуществени вреди от действията на ответницата, изразяващи се в „клевета" и „набедяване", в профила на М. във „Фейсбук", твърди че поради настъпилото между тях недоверие и неуважение, срещу него били реализирани манипулативни действия и злословия.

Посочва, че на 20.01.2020г. научил от И.В.Н. от гр. Варна, че на дата 01.01.2020г. и на дата 02.01.2020г., Г. М. на страницата на личния й профил във Фейсбук е изложила на обществен показ клеветнически твърдения, и неистински факти, както спрямо него, така и срещу И.В.Н.. Публикацията съдържала лична снимка на Н., (Фейсбук профил: G.M.) и била със следното съдържание:

„До всички познати и непознати.Отправям съобщение за едно лице, наричащо се И.В.Н. -крайно некоректен и долен лицемер, което си позволява да клевети и да се рови като плъх в личния живот на някои хора, с цел да получи изгода, но ако не се случи товазлепоставя и бълва клевети. Този човек е болен от неизлечима болест и вреди на всички с ДОЛНИ И НЕПРИЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ И ДЕЙСТВИЯ.

Аз си изпатих от него и неговия приятел адвокат. Завлякоха ме с доста средства и неспечелени дела. Работят двамата в комбина. ПАЗЕТЕ СЕ ОТ НЕГО. Прави си фалшиви регистрации като използва чужди имена във Facebook, може да го срещнете и по сайтове за запознанства като Trivium... Child Harold.... ".