Решение № 159 от 22.11.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Силистра, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Д. Великова

Членове:

Ана Аврамова

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233400600285 по описа за 2023 година прие за установено следното:

С присъда № 5 от 11.04.2023 г. постановена по НОХД № 1/22 г. Тутракански районен съд е признал подс. В. А. Н. за виновна в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 от НК като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На осн. чл. 66 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години.

На осн. чл. 67, ал.3 от НК е наложил пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.

Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Н., която счита да не е доказано извършено престъпление от нейна страна. Прави искане за отмяна на присъдата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло без да се излагат съображения. Твърди се, че липсва престъпно деяние.

Представителят на държавното обвинение приема жалбата за неоснователна.

Излага доводи за правилност на ревизирания съдебен акт, като счита наложеното наказание за завишено. Алтернативно прави предложение за отмяна на приложението на чл. 67, ал.3 от НК.

Силистренски Окръжен съд след като се запозна с материалите по делото и 1 изнесеното от страните, прие следното:

При спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата, Първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, която пред настоящата инстанция остава непроменена и няма да бъде описвана в подробности.

През лятото на 2017 г. по силата на сключен договор за дарение св. И. Й. придобива дворно място, ведно с построените в него сгради, в с. С., общ. Главиница. В имота реално живеела неговата баба – постр. М. Енева.

През пролетта на 2021 г. св. Ст. Й. /син на пострадалата и баща на св. Ив Й./ започнал ремонти дейности в имота.

В процеса на работа между С. и И. Й., и подс. Н. възникнал конфликт, който с течение на времето се задълбочавал. Подсъдимата твърдяла, че ремонтните дейности се извършвали твърде близо , при което се навлизало в нейния имот. Карала се, обиждала, подала сигнал до Община Главиница . По този повод била назначена комисия, която да извърши проверка. Съставения констативен протокол за липса на закононарушения във връзка с текущия ремонт бил връчен на Подс. Н.. Въпреки това, същата продължила с отправянето на упреци срещу Й.и, като към края на месец май 2021г. дори срязала подпорните греди за покрива на една от сградите в имота, но предупредила за това наетите работници. Тези действия препятствали ремонта и довели до промяна в конструкцията на покрива.

На няколко пъти поставяните железобетонни стълбове, които поддържали оградната мрежа между имота на св. Ив. Й. и този на подсъдимата, били натрошавани.

Недоволството на подс. Н. растяло, докато в края на месец юни 2021 г. , на неустановена дата влязла в имота на св. И. Й. като държала в ръка брадва. Започнала да обижда св. Енева, замахнала с брадвата и казала, че ще я убие.

Тези действия и думи довели до основателен страх у пострадалата, че заканата за убийство би могла и да бъде осъществена., което състояние е било определено от вещото лице като психична травма с изпадане в тревожно състояние, съответно на F43.8 – реакция на стрес със смесена тревожна симптоматика.

За да възприеме именно тази фактическа обстановка, първостепенният съд се е базирал на събраната по делото доказателствена маса - гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показания на свидетели; заключението на вещото лице по СМЕ множество писмени доказателства и доказателствени средства. Съвкупната им преценка обосновано е позволила да се отхвърлят обясненията на подсъдимата като недостоверни, с оглед на собствените действия, от една страна, а от друга - като противоречащи на писмените доказателства и доказателствени средства. Цялостния анализ на събраните доказателствени източници, установяващ точна и правилна фактическа обстановка, се споделя от въззивната инстанция и не следва да се преповтаря, доколкото не са налице основания за преразглеждане и преоценка на същите. В тази връзка въззивният съд отчете, 2 че ТРС е провел много задълбочено и подробно разпита на свидетелите по делото, проверявайки изложеното от тях, чрез прочитане на показанията им от ДП.

Подсъдимата не излага никакви доводи в подкрепа на искането си за отмяна на присъдата, освен голословното отричане да е извършвала престъпление. Счита, че формулировката относно времеизвършване на престъпното деяние – „на неустановена дата“ е невъзможна. Тези възражения са правени пред решаващия съд и са намери отговор в мотивите към присъдата.

Поради това, че настоящия състав се солидаризира изцяло с изводи на ТРС и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, I НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, III НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г I НО по КД № 486/12г; Р № 50150/06.03.2023г, III НО по КД №650/22/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ’’...обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, т.е за довършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.

Обект на анализ и коментар в настоящото решение биха били съображения, развити за първи път в жалбата и пледоарията по същество пред настоящата инстанция, ако бяха направени такива.

При извършената цялостна проверка не бяха констатирани нарушения, които да са основание за отмяна на ревизирания съдебен акт, което да води до постановяване на нова присъда или връщане на делото на ПИС за ново разглеждане.

Досежно вида и размера на наложеното наказание, настоящия съдебен състав преценява, че наказанието „лишаване от свобода“ в срок от шест месеца /т.е към минимума, определен от законодателя/ се явява справедливо с оглед отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Правилно е било преценено, че са налице предпоставките за отлагане изпълнението на наложеното наказание с условен срок от три години – на осн. чл. 66 от НК.

Неясноти възникват относно прилагането на разпоредбата на чл. 67, ал.3 във вр. с чл. 42а, ал.2, т.2 от НК, тъй като в мотивите си съдът говори за пробационни програми, каквото наказание не е наложено с присъдата. По тази причина , в тази част , присъдата подлежи на изменение като приложението на чл. 67, ал.3 от НК следва да бъде отменено.

Дори и да се приеме, че под „ пробационни програми“ ТРС е имал предвид работа на пробационния служител с под. Н. в различни насоки, то това наказание с оглед личността ѝ и извършеното се явява завишено и необосновано тежко.

Предвид изложеното и на основание чл. 337, ал.1 от НПК, Силистренски окръжен съд

3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Присъда № 5 от 11.04.2023 г. постановена по НОХД № 1/22 г.

Тутракански районен съд В ЧАСТТА , в която през изпитателния срок е наложена пробационна мярка „ Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ като ОТМЕНЯ прилагането на чл. 67, ал.3 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалите ѝ части.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4