Решение № 427 от 16.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601703 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .

С присъда № 75 от 22.03.2023 г. по н.о.х.д. № 2802/ 2022 г., РС Пловдив е признал подсъдимия Н. Г. Г. ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 20.11.2019 г. до 06.06.2020 г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на другиго – Н. А. Г. с ЕГН: ********** и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, както следва:

- На 20.11.2019 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на другиго – Н.

А. Г. с ЕГН: ********** и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и

-На 06.06.2020 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на другиго – Н.

А. Г. с ЕГН: ********** и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА 1

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Със същата присъда РС Пловдив е осъдил подсъдимия Н. Г. Г., да заплати на гражданския ищец Н. А. Г., ЕГН: **********, сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие престъпното деяние на 20.11.2019г., както и сумата от 1500 /хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие престъпното деяние на 06.06.2020г., ведно със законната лихва от датите на извършените престъпления до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 7 000 лева е отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан, а също и е осъдил подсъдимия да й заплати и направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000 /две хиляди/ лв.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Н. Г. Г., чрез защитника му адв. Н. П.. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне на нова оправдателна присъда.

Алтернативно се желае отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Като трета алтернатива се иска отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство. Атакува се присъдата и в гражданската й част, като се предлага гражданският иск да се остави без разглеждане или да се отхвърли като недопустим или недоказан.

Твърди се, че за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК е недопустимо прилагането на чл.26 ал.1 от НК, предвид изричната забрана на чл.26 ал.6 от НК.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от гражданския ищец и частен обвинител Н. А. Г., чрез повереника й адв. Д. А.. Същите са недоволни от присъдата в частта, в която е приложен чл.66 ал.1 от НК, както и от частичното уважаване на гражданския иск, поради което се желае пълното му удовлетворяване.

В съдебно заседание адв. З.. К. – защитник на подсъдимия, моли въззивната жалба да се уважи, по доводите посочени в същата. Обръща се 2 особено внимание на квалифицирането на деянието като продължавано престъпление и се възразява, че в първоинстанционната присъда не са посочени мотиви защо е приложима разпоредбата на чл. 26 от НК, при условие, че според адв. К. периодът от около седем – осем месеца между двете деяния не покрива критерия за непродължителен период от време.

Жалбоподателят подсъдим Г. е съгласен с изложеното от защитника му и желае в последната си дума да се преразгледа делото.

Повереникът на жалбоподателя граждански ищец и частен обвинител Н.

Г. – адв. А., пледира жалбата им да се уважи, като излага доводи, че наложената санкция от страна на първата инстанция е силно занижена, като се иска увеличаването й, в това число и на определения изпитателен срок.

Гражданският ищец и частен обвинител Н. Г. поддържа становището на повереника си.

Представителят на държавното обвинение моли да се оставят въззивните жалби без уважение и да се потвърди присъдатата на Районен съд гр. Пловдив като правилна и законосъобразна.

В разпоредително заседание на въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други писмени и веществени доказателства.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт поради следните съображения:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел подробно и законосъобразно съдебно следствие по общия ред.

По делото е установена правилно следната фактическа обстановка, в която не следва да се внасят промени:

Подсъдимият Н. Г. Г. е роден на *** в гр. П., живущ в гр. ***, б., български гражданин, със средно образование, работещ като ***, разведен, неосъждан, ЕГН: **********.

Н. Г. Г. и Н. А. Г. сключили граждански брак през 2000 г. По време на брака им се родили две деца – синът им Г. Н.ов Г., роден през *** г. и дъщеря 3 им - к. Н.ова Г., родена през 2003 г. Съпрузите живеели съвместно с двете си деца в апартамент в ***. Подсъдимият работел като *** и се случвало да отсъства от дома си за дълъг период от време, понякога и за повече от шест месеца. При кратките си престои в България, Г. злоупотребявал с алкохол и в състояние на опиянение, ставал агресивен спрямо съпругата си, като агресията му се изразявала в отправяне на обиди, ругатни, закани и чупене на покъщН.. Г. бил доста ревнив, като това чувство значително се засилвало след прием на алкохол.

Н. Г. през 2017 г. започнала работа като операционна сестра в болница в гр. Пловдив, като понякога закъснявала – излизала с приятелки след работа, като обяснявала на съпруга си, че работи извънредно. Г. ревнувал съпругата си и отдавал закъсненията и отсъствията й на интимни връзки с други мъже. С течение на времето ревността му се засилила, като той започвал да проявява по-интензивна агресия и да упражнява психическо насилие над Г.. Бил в основата на постоянни конфликти и скандали, дори и когато бил трезвен.

Свидетели на тези все по-чести пререкания ставали и двете им деца, а, от своя страна, пострадалата споделяла за поведението на съпруга си и на своите приятелки - А.П.Т. и Л.Е.Д..

При поредния скандал на 06.05.2019 г., в нетрезво състояние, подсъдимият забранил на съпругата си, да излиза и да се среща с колеги. След като тя му възразила остро, по неини думи, Г. я захапал по бузата на лицето и я ритнал силно в едното коляно. На следващата сутрин, дъщерята на Г.и – к., видяла нараняването по бузата на лицето на майка си и го снимала с телефона си, което е обективирано на хартиена разпечатка на лист 67 по досъдебното производство. Пострадалата споделяла за лошото пиянство на съпруга си и на неговата майка – к. К., която след горния случай, идвала „на гости“ в дома им, за да пази снаха си от агресията на собствения си син.

На 20.11.2019 г. вечерта Г. отново започнал да злоупотребява с алкохол и да става агресивен спрямо съпругата си. В семейното жилище в ***, същата вечер Г. поканила и свекърва си, която дори легнала с нея в леглото, за да не легне там синът й. Подсъдимият употребил значително количество алкохол, а децата, които вече си били легнали, не можели да заспят от пиянските викове на баща им. К. и Н. Г. лежали на спалнята, когато изпадналия в алкохолно опиянение с викове и крясъци влязъл в стаята, като почти изкъртил и вратата 4 на помещението, макар и тя да не била заключена. След като Г. не отвърнала на заяжданията му, подсъдимият отворил прозореца на спалнята и започнал да крещи на съпругата си, че ще я хвърли от седмия етаж. Двете им деца се приближили към баща си и се опитали да го успокоят, но не успели. Нямали ефект и молбите от страна на майка му. Разярен Г., хванал за ръката съпругата си и започнал да я дърпа към отворения прозорец. В този момент, синът му се разкрещял да не прави глупости и подсъдимият преустановил агресията си спрямо жена си.

Малко след случилото се на 20.11.2019 г. подсъдимият заминал да работи извън България. През месец декември 2019 г., Г. се изнесла от семейното жилище и заживяла с двете си деца на квартира в ***, тъй като, в резултат на изживяния стрес от 20.11.2019 г., всички те се притеснявали, че случката може да се повтори. Решили да не съобщават за новото си местопребиваване на подсъдимия.

На 24.12.2019 г. Г., след като разбрал за адреса на квартирата на съпругата си, се обадил на дъщеря си к. и поискал от нея да предаде на майка си, че ще дойде да и потроши колата, а в последствие и главата. Свидетели на този разговор, станали пострадалата и неината приятелка – А.Т., които по това време били заедно в близост до ул. ***. Последните около 19 часа забелязали Г. с личния му автомобил „Фиат“ да минава по ул. *** К. покрай № 5.

В периода до 06.06.2020 година, Г. неколкократно посещавал адреса на квартирата на пострадалата, използвайки под предлог, че си иска ключовете за жилището, в което са живеели преди.

На 06.06.2020 г. около 13,00 ч. Н. Г. имала уговорка да се види пред квартирата си с нейната приятелка – свидетелката А.Т., която се намирала в автомобила си пред сградата и я чакала вътре в моторното превозно средство да излезе. Г. причаквал пострадалата, в близост до адреса на квартирата й и след като последната се насочила към автомобила на свидетелката Т., той се приближил агресивно към нея, предизвикал пререкание и в изблик на познатата вече ревност, започнал да я обижда и заплашва, че децата й ще останат без майка, ще я зарови на два метра под земята и ако започне да се вижда с друг мъж, и той ще пострада. В това време Т., която била излезнала извън колата, се притеснила и прибрала в нея обратно, но поради близостта 5 си със случващия се скандал, възприела ясно всички реплики на подсъдимия.

След отправяне на заканите, Г. си тръгнал, като направил с автомобила си рязка маневра на заден ход, с която ударил предницата на автомобила, ползван от Н. Г..

С решение на Районен съд – Пловдив, 3 бр. с. по гр. дело № 1161/2020 3 г., считано от 21.10.2020 г., бракът между Г.и бил прекратен.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, доколкото същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.

Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване на правилата на формалната и житейска логика.

Въззивният съд се присъединява към оценката на доказателствата, направена от първия съд, като намира показанията на разпитаните свидетели Н. А. Г., к. Г., Г. Г., А.Т., Л.Д., частично от показанията на к. К., Н.К. и обясненията на Н. Г., както и от останалите доказателства по делото справката за съдимост, характеристична справка, протокол за оглед на веществено доказателство, заверено копие от Решение на Районен съд – Пловдив по гр. дело №1161/2020 г. по описа на ПРС, 3 бр. състав и други писмени доказателства.

Правилно, точно и съответно на формалната житейска логика първостепенният съд е възприел и кредитирал изцяло показанията на свидетелите Н. Г., к. Г., Г. Г., А.Т. и Л.Д..

Напълно обосновано е дадена вяра на изложеното от свидетелите к. и Г.