Решение № 119 от 29.09.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Белоградчик, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20261310100539 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с пр. осн. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – за обявяване на договор за кредит № 4054048717/25.11.2023 г. за недействителен В исковата молба, предявена от А. Ц. И. се излага : между ищеца и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на фин. услуги от разстояние № 1533190/30.01.2026 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 500.00 евро, който следвало да се върне на в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата

Уговорен е лихвен процен в р-р на 3.38 % и ГПР – 49.85 %

Съгл. т.6 от договора, кредита се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank, съставен е погасителен план към договора, видно от който ищеца дължи на гаранта възнаграждение за предоставената гаранция в р-р на 114.17 евро

Разходите за заплащане на възнаграждението за гаранция са пряко свързани с договора за кредит, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя

Възнаграждението на гаранта не е включено в посочения ГПР, но при включването на това възнаграждение в ГПР допълнително се оскъпява кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на 19 ал.4 ЗПК и води до недействителност на договора за кредит Договора е нищожен и на осн. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, т.9 и 10 ЗПК - не е посочен метода, по който е изчислен ГПР, - не са упоменати условията за прилагане на лихв. % - индекс или референтен лихв. %

1

Моли се договор за кредит № 1533190/30.01.2026 г. да бъде обявен за недействителен.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Ответника е оспорил предявения иск.

Брани се с правни доводи - поръчителството от Multitude Bank не е задължително условие за склюване договор за кредит; - ищеца сам е избрал Multitude Bank като поръчител; - разхода по договора за гаранция не се включва в ГПР, тъй като не е задължителна услуга Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не се спори по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 1533190/30.01.2026 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 500.00 евро/, при следните параметри : уговорен лихвен процен в р-р на 3.38 % и ГПР – 49.85 %, срок на договора – 30 дни от превеждане на сумата, Съгласно т.6 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, представено от Multitude Bank. Съставен е и погасителен план към Договор за гаранция №1533190 от Multitude Bank, който е изпратен на ищеца по електронка поща видно от който ищецът дължи на гаранта възнаграждение за предоставената гаранция, в размер на 114,17 евро /223,30 лева/.

С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-ЗЗ ЗЗД.

Съдът следи и служебно за нищожността на договора, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а на осн. чл. 7, ал.3 ГПК – за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

Правният спор се концентрира върху това дали договорът за заем е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. В Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 г. на СЕС е разяснено, че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите".

Настоящият състав при тълкуване на договорите по реда на чл. 20 ЗЗД приема, че договорът за предоставяне на поръчителство е свързан с предмета на потребителския договор и възнаграждението, което се дължи по него, е разход по договора за потребителски кредит, като съображенията са следните: Съгласно чл. 6 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. С одобряването от 2 дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Следователно договорът за потребителски кредит се явява правопораждащият факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция, съответно гарантът предоставя само и единствено поръчителство за отпуснатия от кредотодателя заем . Несъмнена е обвързаността между двете съглашения като сключването на договора за поръчителство се явява и условие за сключване на договора за кредит, След като предоставянето на обезпечението е задължително условие за получаване на кредита, то възнаграждението по договора за гаранция представлява общ разход по кредита, който следва да бъде включен като компонент при формиране на годишния процент на разходите. В този смисъл е и задължителното за съдилищата разрешение, дадено в постановеното решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, по преюдициални въпроси от значение за спора. Съгласно даденото от СЕС разрешение в т. 6 от преюдициалното питане, член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите".

С оглед размера на ГПР, посочен в договора за кредит, както и размерът на таксата за предоставяне на поръчителство, на съда не са необходими специални познания в областта на счетоводството, за да приеме, че при включване на това възнаграждение/ почти 25 % от размера на кредита/ в състава на ГПР, действителният годишен процент на разходите по кредита ще надхвърли максималния допустим размер от 50.15 % за първите шест месеца на 2026 г. Следователно като е посочил в договора ГПР от 49,85 %, който не отговаря на действителния общ размер на разходите, ответникът е нарушил нормите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК, договорът за кредит е недействителен изцяло.

Както е прието в Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. В тази връзка съдът съобразява Решение на ЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г, според което когато договор съдържа само математическа формула за изчисляване на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

В конкретния случай се констатира, че не е посочена дори и математическата формула за изчисляването на ГПР.

Идентична позиция се споделя и в практиката на Върховния касационен съд, като с Определение № 1991/16.07.2024 г. по т. д. № 510/2024 г. на ВКС, I т.о. върховните съдии са 3 пояснили, че не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти, а в Определение № 1369/27.05.2024 г. по т. д. № 333/2024 г. на ВКС, II т. о. е прието, че "при неясно относно начина на формиране на стойността на ГПР, договорът за потребителски кредит е нищожен".

С оглед на изложеното, съдът счита, че макар и формално договорът за паричен заем да съдържа изискуемите реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК, посочените в него параметри на кредита са в отклонение от изискуемото съдържание по т.10, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Като част от разходите по кредита, възнаграждението на гаранта е следвало да намери отражение в размера на ГПР по кредита, но това не е сторено. Посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от кредитната институция ГПР. Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит. По този начин е нарушено изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, както и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на точния размер на ГПР. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР заблуждава потребителя относно реалното оскъпяване на кредита и го поставя в невъзможност да прецени финансовата тежест, която ще понесе, сключвайки договора. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от по дело № С-714/2022 г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит.

С оглед гореизложените мотиви, съдът като взе предвид, че процесният договор не отговаря на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, поради липса на ясна и точна информация за елементите, формиращи ГПР и при доказано невключване в посочения като цифрово изражение ГПР на компонент - възнаграждението на поръчителя, кредиторът е нарушил изискванията на закона, което съгласно чл. 22 ЗПК влече като последица недействителност на договора.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК – за обявяване на договор за кредит № 1533190/30.01.2026 г. за недействителен е основателен и като такъв го уважава.

С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по настоящото делото разноски в размер на 25.56 евро – държавна такса.

На основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. П. Т. Т., л. № 1100163890 със съд. адрес гр. В., бул. „.....“ офис 3, предоставил на ищеца безплатно процесуално представителство съгласно уговорка в този смисъл в представения договор за правна защита и съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът, определя в размер от 120.00 евро, отчитайки имуществения интерес на ищеца, фактическата и правна сложност на делото и съобразявайки Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съгласно което решаващият състав не е обвързан от минималните прагове на 4 адвокатските възнаграждения

На ответника не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Прогласява за нищожен договор за кредит № 1533190/30.01.2026 г., по предявен от А. Ц. Иванова ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ул. Ал. С. № 43 срещу „Фератум България" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, иск с пр. осн. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК

Разпечатката съдържа 35 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d943313-cef2-4977-909a-5373fbb77a48