Решение № 261 от 06.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Варна, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900515 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Я. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Витоша“ № 89Б, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2020 г., около 10.30, в гр. Варна, м-т „Евксиноград“, в началото на ул. „18-та“, реализирано от Р. К. Р., който при управление на лек автомобил „Фиат Браво“, с рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, удря ищеца, който в това време е извършвал изкопна дейност, причинявайки му средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен на лявата подбедрица, ведно със законна лихва от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция № 94-C-188/14.10.2020 г. до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 08.01.2020 год., около 10.30 водачът на лек автомобил марка „Фиат Браво“, рег. № ****** ударил ищеца в гр.

Варна, местност “Евксиноград“, в началото на ул. 18-та, който в това време е извършвал изкопна дейност, като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял в областта на глезена на левия крак и контузно разкъсна рана в същата област. Последното обусловило трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за период от около 1,5-2 месеца. Сочи се, че в резултат на травматичните увреждания и на 1 претърпяното ПТП ищецът се е затворил и неговият нормален ритъм на живот бил нарушен. Сочи се също така, че в хода на досъдебно производство № 108/2020 год. по описа на Пето РУ - ОД - МВР - Варна по безспорен начин е доказана вината на водача на автомобила, но ищецът се е възползвал от разпоредбата на чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК като е пожелал да не търси наказателна отговорност на водача, причинил ПТП. Ищецът твърди, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, към което ищецът е подал заявление за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, по което е налице произнасяне към настоящия момент, с което се отхвърля искането. Ето защо, сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му изплати претендираните неимуществени вреди.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК , ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт П. Н., депозира отговор, в който не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“.

Оспорва иска за неимуществени вреди по основание, като счита, че не са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Оспорва се твърдението в исковата молба за виновно извършено противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на застрахования и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва вида и характера на описаните телесни увреждания, механизма на преминаването им и причинно-следствената връзка с извършеното ПТП.

Оспорва твърдението за наличие на дълбоко емоционално разстройство и силен психологически стрес. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на деликта и към настъпването на вредоносния резултат, изразяващо се в несъобразяване на поведението на пострадалия с пътното платно, който под въздействие на алкохол е извършвал изкопни работи и не се е съобразил с движението по пътното платно. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер, като счита, че претендираната обезщетение е прекомерно с оглед принципа на справедливост и практиката на съдилищата. В условията на евентуалност се посочва, че дори и да се приеме, че справедливото обезщетяване възлиза на исканата сума от ищеца, то тази сума следва да бъде редуцирана с приноса на пострадалото лице към настъпването на вредоносния резултат. Излагат се самостоятелни основания за неоснователност на иска за законна лихва. Твърди се, че неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорните, както и се посочва, че поради неизяснеността на основанието на претенцията, то ответникът не е изпаднал в забава. В условията на евентуалност се оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава с твърдението, че са били изискани допълнителни документи, както и влязъл в законна сила акт установяващ вината на застрахования в ответното дружество водач.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявения иск, моли за неговото уважаване и присъждането на съдебно2 деловодни разноски.

От своя страна, ответникът, чрез пълномощник, оспорва иска и моли за неговото отхвърляне.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ****** и ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на покритие от 21.08.2019 г. до 20.08.2020 г., както и отправянето на застрахователна претенция № 94-С-188/14.10.2020 г. от ищеца към ответното дружество, по която до предявяване на исковата молба не е определен размер на застрахователно обезщетение.

От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства и на заключенията по проведените САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като компетентно дадени и обосновани, се установява, че на 08.01.2020 г., около 10:00 часа, в светлата част на деня, в гр. Варна, м-т „Евксиноград“, в началото на ул. „18-та“, около средата на пътното платно, след извършена от водача на л. а. „Фиат Браво“ с рег. № ****** маневра десен завой, е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът, който в този момент е извършвал изкопна дейност. Автомобилът, управляван от Р. К. Р., се е движел с ниска скорост, непревишаваща позволената за градска или жилищна зона. Вдясно на пътното платно са били разположени строителна техника – комбиниран багер, осъществяващ изкоп на оградна основа и камион за извозване на земната маса. Ищецът се е намирал между двете машини, като след даване на указания за изкопната дейност се е придвижил на заден ход спрямо багера и в този момент е бил засегнат от преминаващия автомобил в областта на ляво ходило на ляв опорен крак, в зоната на петата, спрямо предна дясна част на автомобила в зоната на предно дясно колело.

Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, от позицията, на която се е намирал автомобилът, водачът му не е могъл да предотврати настъпването на ПТП посредством аварийно спиране, но е имал възможност да съобрази поведението си с намиращите се на малка дистанция от него работници. В показанията си свидетелят Р. К. Р. твърди, че е наблюдавал позицията на двамата работници, до момента в който единия от тях се е придвижил назад към траекторията на движение на автомобила. При придвижване на работника на една или две крачки на разстояние 0.65 м., водачът е не е могъл да предотврати ПТП посредством аварийно спиране.

Според заключението на вещото лице от техническа гледна точка до инцидента се е стигнало поради неосъществено надлежно обезопасяване и сигнализиране на изкопните дейности, липса на назначен регулировчик за контрол преминаването на МПС-та в стеснения участък и контрол на работниците с тяхната позиция при наличие на преминаващ автомобил. В 3 тази ситуация, ищецът не е установил или съобразил приближаването на автомобила, което е било способствано от шума, издаван от багера.

От показанията на свидетеля Д. Й. се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е имал видими наранявания и не е можел да стои в изправено състояние без чужда помощ. В резултат на инцидента ищецът е потърсил спешна медицинска помощ в СО на МБАЛ – Добрич, където било установено счупване на малкия пищял и контузно-разкъсна рана в областта на глезена на левия крак, за което му е била поставена гипсова лонгета.

От данните по допуснатата СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване на външния глезен на лявата подбедрица и разкъсно-контузна рана в същата област, като увреждането е настъпило в резултат на удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет в областта на външната повърхност на лявата подбедрица на лявото ходило. В открито съдебно заседание вещото лице по СМЕ поддържа заключението си, като добавя, че причина за вредоносния резултат може да бъде всяко едно механично въздействие върху опорен крак.

Посочено е, че счупването на малкия пищял на лявата подбедрица на нивото на глезенната става е обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период не по-малък от два месеца. Описаната разкъсно-контузна рана е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като към момента на извършения от вещото лице преглед, функцията на крайника е била възстановена без дефицит.

За инцидента е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3229/2020 г. и е било образувано досъдебно производство № 108/2020 г. по описа на Пето РУ - ОД - МВР-Варна за извършено от страна на Р. К. Р. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК. Същото е било прекратено с постановление от 27.04.2023 г. на основание чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК по искане на ищеца.

От съвместния анализ на ангажираните по делото гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Д. С.Й. и заключението по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в резултат на внезапния стрес след удара при ПТП от 08.01.2020 г., поради първоначално ограничената двигателна подвижност и болка, както и остатъчните симптоми от травмата на долните крайници, ищецът е развил симптомите на специфична фобия – акрофобия. В резултат на фобийния страх е изпитвал предварителна тревожност и е ограничил работните си ангажименти в строителството, като е започнал да отказва определени видове дейности, извършвани на високо, с оглед на което събитието се е отразило на качеството на живот на ищеца.

Въз основа на горната фактическа обстановка, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 с чл. 52 ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД.

4

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП вреди, предполага да се установи кумулативно наличието на предвидените законови предпоставки: извършено противоправно Д.ие, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

От друга страна, правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК възлага в тежест на ответника да установи, че е изпълнил изцяло задълженията си, произтичащи от застрахователния договор, както и всички релевирани в отговора на исковата молба възражения, включително и това за съпричиняване на вредата.

Наличието на валидно към датата на произшествието правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на процесния лек автомобил е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване. Безспорно е и обстоятелството, че застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение по предявена от ищеца застрахователна претенция.

Съвместната преценка на заключението по СМЕ, събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите установяват настъпването на травматичните увреждания в пряка причинна връзка с процесното ПТП от 08.01.2020 г., за което не се спори между страните.