Определение № 16740 от 10.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16740 гр. София, 10.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110170518 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Институт по органична химия с Център по фитохимия при Българската академия на науките срещу „Цетин България“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за опразване и предаване на държането на отдаден под наем недвижим имот – площ от 42 кв.м. в западната част на покривното пространство на северното крило на сграда с адрес: /адрес/ – сграда на ИОХЦХ при БАН, след прекратяване на наемното правоотношение.

С исковата молба се твърди, че между ищеца Център по фитохимия при Българската академия на науките и Българската академия на науките, от една страна, в качеството им на наемодатели при условията на активна солидарност помежду им, и „Теленор България“ ЕАД, от друга страна, като наемател, е сключен договор за наем № ДН-89/28.04.2020 г., по силата на който на наемателя е предоставен за временно и възмездно ползване следния недвижим имот – площ от 42 кв.м. в западната част на покривното пространство на северното крило на сграда с адрес: /адрес/ – сграда на ИОХЦХ при БАН, от които 9 кв.м., разположени в югозападната ъглова част, 9 кв.м., разположени в северозападната ъглова част и 24 кв.м., разположени в северозападната част на покривното пространство в северното крило на сградата, собственост на наемодателя. Посочва се, че съгласно уговореното наемателят следвало да инсталира върху тази площ и да използва електронно-съобщителни съоръжения срещу заплащането на наемна цена в размер на 800 лева без вкл. ДДС.

Поддържа се, че впоследствие е сключено допълнително споразумение № ДН-891/15.06.2023 г. към договора за наем между ищеца ИОХЦФ при БАН и БАН, от една страна като наемодатели и ответника в процеса „Цетин България“ ЕАД, в качеството му на правоприемник на наемателя, след извършено преобразуване на „Теленор България“ ЕАД, по силата на което споразумение срокът на действие на договора за наем от 28.04.2020 г. е продължен с три години, считано от 24.02.2023 г. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 2 от последното страните са постигнали съгласие за прекратяване на договора за наем в случай, че сградата, в който се намира наетият обект – блок 9 НК-1 на БАН, бъде включена в проектно предложение по процедура „Повишаване на енергийната ефективност в публичните сгради на БАН“ в рамките на инвестиция „Подкрепа на устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд“ на Националния план за възстановяване и устойчивост. Ищецът поддържа, че това обстоятелство е настъпило, като сградата, в която се намира отдадения под наем обект, е включена в проектното предложение и посочена в т. 1 – Първа група. Твърди се, че изрично изискване на процедурата към сградите, подлежащи на обновяване е да няма сключени договори за наеми за последните, като неизпълнението на 1 това императивно по характера си изискване на проекта е основание за изключване на блок 9 от финансирането. Посочва се, че в случая е възникнало предвиденото в чл. 2 от допълнителното споразумение основание за прекратяване на договора за заем, за което „Цетин България“ ЕАД било уведомено с писмо от 23.06.2023 г., изпратено на електронната поща, и поканено в едномесечен срок от получаване на уведомлението да освободи заетите площи. Твърди се, че с изтичане на едномесечния срок на предизвестието или на 23.07.2023 г. процесният договор за наем с допълнително споразумение към него следва да се счита за прекратен. Излага се, че въпреки изпратеното уведомление и последващи контакти с ответното дружество за доброволно предаване на имота, „Цетин България“ ЕАД не е опразнило и предало заетите площи. С тези доводи Институт по органична химия с Център по фитохимия при Българската академия на науките обосновава интереса си от търсената защита, отправяйки искане ответникът да бъде осъден да опразни наетия имот и да му го предаде. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Цетин България“ ЕАД на 07.01.2025 г., като в указания му и законоустановен едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е депозирал писмен отговор.

С определение от 25.03.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 14.04.2025 г.

По делото е депозирана молба от 02.04.2025 г. от ищеца Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН, чрез пълномощника си адв. Ц., с която на основание чл.

232 ГПК заявява, че оттегля предявения иск поради отпаднало основание с твърдения, че след завеждане на делото и конкретно на 12.02.2025 г. от страна на ответното дружество е демонтирано съоръжението от покрива на сградата, а наетата площ е освободена, за които обстоятелства между страните са подписани протоколи. Предвид доброволното освобождаване на наетите площи от ответника след завеждане на иска, ищецът оттегля същия и отправя искане за прекратяване на производството по делото. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК, приложен към молбата, останали непогасени от ответното дружество, въпреки водените за това разговори. Намира същите за дължими и в хипотеза на прекратяване на делото при условията на оттегляне на иска, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и едва след неговото образуване е освободил имота, което от своя страна е обусловило оттегляне на иска при отпадане на правния интерес от последния.

Съдът, след като прецени, че е налице ясна, недвусмислена и безусловна воля за оттегляне на предявения иск от ищеца, изразена чрез пълномощника му с изрично учредена представителна власт по реда на чл. 34, ал. 3 ГПК (съгласно приложено към молбата пълномощно), действието по оттегляне е предприето по висящо съдебно производство, от легитимирана страна, преди приключване на първото заседание по делото, при което не е необходимо съгласие на ответната страна, намира, че е налице валидно десезиране със спора по отношение на исковата претенция, предмет на делото.

Доколкото основен принцип в гражданския процес е този на диспозитивното начало, установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определянето на вида и обема на търсената защита от страните, при наличието на валидно волеизявление на ищеца за оттегляне на предявения от него иск, то и съдът не дължи произнасяне по същия, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.

По отговорността за разноски:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК (доп. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. Следователно, при прекратяване на производството по делото поради 2 оттегляне на иска поначало право на разноски има ответната страна съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Съдът, съобразявайки възприетото в практиката на върховната съдебна инстанция, намира, че в определени случаи, когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, ищецът не му дължи заплащане на сторените разноски – в т.см.

Определение № 843/17.11.2014 г. по гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ІV ГО. Когато оттеглянето на иска е предприето поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право, отговорността за разноските се понася от ответника – в т.см. Определение №626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV ГО. Прието е също, че ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на исковете молба – в т. см. Определение № 767/05.09.2012 г. по ч. т. д. № 251/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; Определение № 518/15.06.2012 г. по ч. т. д. №156/2012 г. на ВКС, ІІ ТО.

В настоящия случай, съдът, вземайки предвид изложените твърдения от ищеца и представените по делото, в т. ч. към молбата от 02.04.2025 г., писмени материали и конкретно уведомление с изх. № 379/23.06.2023 г. до управителя на „Цетин България“ ЕАД, извадка от електронна кореспонденция и приемно-предавателен протокол относно демонтаж на приемно-предавателна станция 1100 от 12.02.2025 г., подписан от представител на Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН, като наемодател и представител на „Цетин България“ ЕАД, намира, че в случая освобождаването на процесния имот от ответната страна е осъществено в периода 04.02.2025 г. – 12.02.2025 г., а с това и в хода на настоящото производство, въпреки предходно отправена покана с уведомлението от 23.06.2023 г. В приемно-предавателния протокол от 12.02.2025 г. изрично е отразено, че демонтажните и хидроизолационни дейности, касаещи базовата станция на „Цетин България“ ЕАД, разположена на адрес: град София, ул. „Акад. Георги Бончев“ бл. 9, са завършени, като са направени и всички необходими възстановителни работи след демонтажа на оборудването, а наетата площ е предадена от „Цетин България“ ЕАД в добро състояние.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице соченото от ищеца обстоятелство, обуславящо оттеглянето на исковата молба, като с поведението си – непредаване на имота преди образуване на делото, ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което и в негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в общ размер от 1584 лева, от които 384 лева за държавна такса и 1200 лева за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Разходът за последното съдът приема за реално извършен, предвид представителството в процеса на ищеца от упълномощен процесуален представител и с оглед представените към молбата от 02.04.2025 г. договор за правна помощ и съдействие от 14.11.2024 г., фактура № 2000000582/14.11.2024 г. и извлечение от банкова сметка.

Мотивиран от горното и на основание чл. 232 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на иска, производството по настоящото гр. дело № 70518/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.

ОСЪЖДА „Цетин България“ ЕАД, с ЕИК: 206149191, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 да заплати на Институт по органична химия с Център по фитохимия при Българската академия на науките, с Булстат: 000663668, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Акад. Георги Бончев“ бл. 9, сумата от 1584 лева, представляваща сторени разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните за прекратяване на производството по делото на телефонните номера – за ищеца, посочен в исковата молба – чрез пълномощника му адв. Ц., за ответника – следващ от справката от ТРРЮЛНЦ – за процесуална икономия, предвид датата на насроченото по делото о.с.з.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4