Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 598 от 07.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3169/2026
Вид
Решение № 598
Подписан
07.09.2026
В сила
07.09.2026
Състав
Иван Коев, Тони Гетов, Ангел Димитров Гагашев

Цитирани разпоредби

  • чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. София, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора М. К. Г. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100603169 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу присъда от 12.02.2026 г. по НОХД № 10197/2025 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, с която подс. Н. Й. М. е признат за невиновен, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като обвинението е доказано по категоричен и непротиворечив начин от събраната по делото доказателствена съвкупност. Сочи се, че заключенията на изготвените видеотехническа и лицево-идентификационна експертизи установяват по несъмнен начин механизма на извършване на инкриминираното деяние и съпричастността на подсъдимия към него. Отправя се искане въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

По делото е постъпило писмено възражение от подс. Н. М., подадено чрез упълномощения му защитник – адв. Г. от САК. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивния протест и се сочи, че обжалваната присъда следва да 1 бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Изтъква се, че първоинстанционната присъда е постановена при особено мнение на председателя на съдебния състав, поради което мотивите към съдебния акт са изготвени от съдебните заседатели. В тази връзка се сочи, че макар и лаконично, в тях са изложени съображенията, поради които мнозинството от състава е приело обвинението за недоказано по отношение на авторството на деянието и е постановило оправдателна присъда. Изтъква се, че обвинителната теза се основава единствено на заключенията на експертизите, изготвени въз основа на приобщения по делото видеозапис, без да са отчетени неговото незадоволително качество и обстоятелството, че преди предоставянето му за експертно изследване записът е бил презаписван посредством различни технически устройства. Сочи се още, че в хода на досъдебното производство подсъдимият доброволно е оказал съдействие на разследващите органи, но въпреки това не са били положени необходимите усилия за проверка на предоставените от него данни относно местонахождението му към момента на извършване на престъплението и възрастта на децата му. Като пропуск на разследването се посочва и неизвършването на процесуално-следствени действия по разпознаване на подсъдимия от служителите на заведението. В заключение се отправя искане въззивният протест да бъде оставен без уважение, а оправдателната присъда – потвърдена като правилна и законосъобразна.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа въззивния протест по изложените в него съображения. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от заключенията на видеотехническата и лицево-идентификационната експертизи, които установяват авторството на инкриминираното деяние. Отправя искане въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

В хода по същество на делото защитникът на подсъдимия М. – адв. Г. от САК, поддържа депозираното пред въззивния съд възражение и изложените в него доводи.

Намира, че обвинението е останало недоказано, а особеното мнение на председателя на първоинстанционния съдебен състав е формирано при наличието на съществен доказателствен дефицит. Пледира, че експертните заключения, на които се позовават прокуратурата и съдията-докладчик, не позволяват да бъде направен категоричен извод за идентичност между подсъдимия и заснетото във видеоматериала лице.

Отправя искане въззивният съд да потвърди първоинстанционната оправдателна присъда.

При упражняване на правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият Н. М. заявява, че не е лицето, заснето на изследвания видеоматериал.

Посочва, че децата му са на по-голяма възраст от децата, заснети на записа, както и че 2 не посещава процесното лечебно заведение. Твърди още, че едва впоследствие е узнал за наличието на кафене на територията на лечебното заведение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и постъпилото срещу него възражение, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяване или изменяване на същата.

Действително първоинстанционната присъда е постановена при особено мнение на съдията-докладчик, поради което мотивите към нея са изготвени от съдебните заседатели, формирали мнозинството при постановяването й. Макар мотивите към присъдата да са лаконични и да не се отличават с обичайната за съдебните актове юридическа прецизност и систематичност, следва да се отчете, че са съставени от лица без юридическо образование и професионален опит при изготвяне на съдебни актове. Поради това към тях не би могло да се предявява изискване за същата правно-техническа задълбоченост, каквато се очаква от професионален съдия, стига изложените съображения да позволяват да бъде установена волята на решаващото мнозинство.

В случая съдебните заседатели са посочили като основания за постановяване на оправдателната присъда – недоказаността на авторството на деянието поради съмнения относно идентичността между подсъдимия и заснетото във видеоматериала лице, както и невъзможността на експертните заключения за преодоляването им.

Следователно не е налице липса на мотиви или неяснота, препятстваща въззивната проверка, поради което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Правилността на доказателствените изводи на първата инстанция е въпрос по същество на делото и подлежи на самостоятелна проверка от въззивния съд.

При самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

През месец февруари 2023 г. майката на свидетелката Ж.Г.М.-Х. била приета в Медицински комплекс „Доверие“ за оперативно лечение на счупена бедрена шийка, включващо подмяна на тазобедрената става. По време на болничния престой свидетелката придружавала своята майка и полагала необходимите грижи за нея.

Предвиждайки, че ще се наложи заплащането на разходи, свързани с лечението, престоя и закупуването на лекарствени продукти, свидетелката носела със себе си парична сума в размер на около 1 000 лева. Тя съхранявала парите в портмоне, 3 поставено в черна текстилна раничка с дълги дръжки, която обичайно държала при себе си и не оставяла без надзор. В хода на болничния престой М.-Х. изразходвала неустановена част от сумата за различни плащания в лечебното заведение и намиращите се там аптека и заведение от типа на „кафене“, както и в намиращите в близост магазини.

На 20.02.2023 г., в интервала между 16:00 ч. и 16:43 ч., свидетелката посетила кафенето, разположено в двора на Медицински комплекс „Доверие“. По същото време в заведението, на съседна маса, се намирал неустановен по делото мъж, придружаван от две малолетни деца.

При напускането на кафенето свидетелката по невнимание оставила текстилната си раничка върху стола, на който преди това седяла. След като забелязал забравената вещ, мъжът от съседната маса я взел от стола, отворил нейния цип и извадил банкнотите, намиращи се в поставеното вътре портмоне. Той свил парите в дясната си ръка и ги прибрал, след което върнал раничката на същото място.

Непосредствено след това мъжът напуснал заведението заедно с придружаващите го деца.

Междувременно свидетелката М.-Х. се отправила към аптеката в лечебното заведение, за да закупи лекарства. Когато при плащането потърсила парите си, установила, че раничката не е в нея, и си спомнила, че я оставила в кафенето, поради това веднага се върнала там, за да я потърси. Към този момент заведението вече било затворено за посетители, но двете служителки, чиято самоличност не била установена по делото, все още се намирали в него. След като забелязали свидетелката, те я допуснали в помещението и предали намерената раничка. Свидетелката я взела и си тръгнала, без непосредствено да провери нейното съдържание.

На следващата сутрин майката на свидетелката била изписана от лечебното заведение. Когато М.-Х. отворила раничката, за да заплати дължимите разходи за болничния престой и извършената операция, както и да закупи необходимите лекарства, установила, че намиралите се в нея пари липсват.

След констатиране на липсата свидетелката отново посетила кафенето и уведомила работещите там служителки за случилото се. Те съобщили, че в заведението е налична система за видеонаблюдение и след като се свързали по телефона с управителя я уверили, че ще предоставят записите от охранителните камери за процесната дата.

Впоследствие, на неустановена по делото дата, служителките изпратили на свидетелката чрез приложението „Viber“ видеофайл, съдържащ запис от камерите за видеонаблюдение в заведението. В хода на комуникацията помежду им служителите на заведението споделили, че са прегледали записа и че заснетият на него мъж, придружаван от две малки деца, и преди е посещавал кафенето. Въз основа на това 4 служителките предположили, че същият вероятно живее в близост до медицинския комплекс.

Свидетелката прехвърлила получения видеофайл върху преносима флаш памет, която предала на служителите на 06 РУ – СДВР. В хода на досъдебното производство видеозаписът бил подложен на изследване посредством видеотехническа експертиза. Съгласно експертното заключение предоставеният от свидетелката видеофайл притежавал потенциална идентификационна стойност.

Въз основа на данните за външността на заснетото лице, извлечени от видеозаписа, както и на получената оперативна информация, че извършителят вероятно живее в района на лечебното заведение, били проведени оперативноиздирвателни мероприятия. В резултат на тях разследващите насочили подозрението си към подсъдимия Н. М. с оглед установената външна прилика между него и заснетия мъж, както и обстоятелството, че постоянният му адрес се намирал в съответния район.

Подсъдимият М. дал доброволно съгласие да бъде фотографиран за нуждите на последващо лицево-идентификационно изследване. Въз основа на направените снимки и кадрите от видеозаписа била изготвена лицево-идентификационна експертиза. В заключението си вещото лице посочило, че заснетият във видеоматериала мъж и подсъдимият са едно и също лице, като този извод бил обоснован с установено сходство между няколко общи признака във външността на изследваните лица.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, а именно показанията на св.

Ж.Г.М.-Х., обясненията на подс. Н. Й. М., способите на доказване – заключенията на видеотехническата и лицево-идентификационната експертизи.

Въззивният съд кредитира показанията на св. М.-Х. относно причината и продължителността на престоя в лечебното заведение, предварително осигурената сума за лечението на нейната майка и съпътстващите разходи, както и обстоятелствата, при които забравила раничката си в кафенето и впоследствие я получила обратно от служителките. Установява се също, че свидетелката не проверила незабавно съдържанието , а констатирала липсата на парите едва на следващия ден при опит да извърши плащане в брой. Показанията обаче не допринасят за установяване авторството на деянието, тъй като тя не е възприела отнемането на парите от чантата й, не е забелязала подсъдимия в заведението и не го е идентифицирала нито като извършител, нито като посетил на кафенето. Сведенията за действията на дееца възпроизвеждат единствено видяното от нея във видеозаписа, 5 получен впоследствие чрез приложението „Viber“, поради което нямат характер на непосредствени възприятия относно авторството.