Определение № 3209 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3209 гр. София, 23.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502918 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Р. срещу Определение № 13382/19.06.2026г. по гр.дело № 7570/2025г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Твърди се в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон по съображенията, които са подробно изложени в обстоятелствената част на частната жалба.

Искането към съда е да се постанови определение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт и делото да се върне обратно на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор по чл.276, ал.1 ГПК другата страна е заявила становище по частната жалба по съображенията изложени в отговора.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. З.

Г. с искане да бъде установено, че не дължи на „Ти Би Ай Банк“ЕАД сумата 37 730, 38 лева, представляваща разликата между платената от ищеца сума по договора и общата сума, която е трябвало действително да върне, съгласно чл.10 от договора за кредит, поради изначалната недействителност на процесния договор за потребителски кредит № 7053513567/19.10.2023г.

1

Твърденията в исковата молба са, че ефективно получената от ищеца сума по този договор е 20 000 лева, с която сума са рефинансирани два други предходни кредита. Извън тази сума към главницата по договора била приобщена и добавена и цената на допълнителна услуга- застраховка в размер на 8 759,92 лева, като поемането на това допълнително кредитно задължение било поставено като условие за отпускането на кредита. Сочи се, че цената на застраховката обаче представлявала около 44 % от ефективно получената сума и неправомерно била включена като част от главницата. Позовава се на разпоредбата на чл.7.1 от процесния договор, в който изрично било посочено, че като общ размер на кредита, т.е на главницата е посочена сумата 28 759,92 лева, което показвало, че застраховката не е била отчетена като „общ разход на кредита“ по см. на §1, т.1 ДР на ЗПК, а като част от главницата. Твърди се още от ищеца, че в договора за потребителски кредит кредиторът не бил включил стойността на допълнителната услуга в общите разходи по кредита, поради което и стойността на ГПР посочена в чл. 10 от договора била невярна и подвеждаща. Счита, че по този начин с уговарянето на допълнителна услуга застраховка, включена в стойността на „общия размер на кредита“ ответникът всъщност прикривал разходи, които по естеството си следвало да бъдат включени в ГПР, доколкото са „общ разход по кредита“. А това от своя страна предпоставяло извод, че договор за кредит, съдържащ подобна клауза, е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД. Съответно при така изложените и поддържани фактически твърдения, съставляващи основанието на иска, ищецът е поискал да бъде признато за установено, че не дължи исковата сума 37 730, 38 лева, представляваща разликата между платената от ищеца сума по договора и общата сума по главницата, която е трябвало действително да бъде върната от него.

При така изложените фактически твърдения на ищеца и формирания петитум на исковата молба настоящият състав на съда намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е сезиран с обективно съединени искове, всеки от които да е с цена на иска под 25 000 лева. Твърденията на ищеца са изцяло в смисъл, че не се дължи от него исковата сума от 37 730, 38 лева, поради това, че ответникът незаконосъобразно и в противоречие на цитираните императивни правни норми е включил допълнително в стойността на главницата и суми, които имат характера на разходи по кредита, а това според него предпоставяло извод за недействителност на целия договор. Следователно твърденията на ищеца са, че не дължи спорното вземане поради това, че то неправилно е формирано от ответника в договора за банков кредит като стойност на главницата, а това предпоставя извод, че съдът е сезиран не с два обективно съединени иска – за установяване на недължимост на главницата и допълнителни разходи по кредита, както неправилно е счел първоинстанционният съд, а за установяване на недължимост само на едно вземане- това за главницата, поради това че в стойността й са включени допълнителни разходи в противоречие с нормата на чл.22 ЗПК. А дали това действително е така и дали включването на застраховката като част от главницата действително ще има за последица недействителност на целия договор за кредит е по съществото на спора и по този въпрос съдът дължи произнасяне с крайния си съдебен акт.

2

По изложените съображения въззивният съд намира, че с исковата молба съдът е сезиран само с един иск- за недължимост на главницата в размер на 37 730, 38 лева, поради което с оглед цената на иска и правилото на чл.104, т.4 ГПК делото е подсъдно на окръжния съд като първа инстанция. Обжалваното определение на Софийски градски съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите по-горе.

Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13382/19.06.2026г. по гр.дело № 7570/2025г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3