Решение № 277 от 20.11.2019, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е № 277 гр.Кюстендил, 20.11.2019год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Й. Георгиев, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 31 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Й.С.Й. ***, чрез пълномощника си адв. И.Ю. от САК, е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 60,00лв., от неполучено трудово възнаграждение поради незаконосъобразни действия и бездействия на ответника във връзка със задължението за заплащане на положения от ищеца труд за периода: м. юни 2015г. - за 3 дни, м. февруари 2016г. - за 1 ден и м. май 2016г. - за 2 дни като пазач на КПП / пункт VІІ на стр. 4 от и.м./. Иска се присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, както и деловодни разноски. Предметът на делото и размерът на обезщетението са съобразени с определение № 52/21.01.2019г. /вж. иск под № 3 от определението/.

В хода на съдебните прения и в представени писмени бележки, ищецът чрез пълномощника си прави искане за уважаване на предявения иск в пълен размер, като го счита за доказан, включително размера на имуществените вреди. Твърденията са, че липсва писмено съгласие на ищеца за полагане на доброволен труд, поради което заплащането на труда му е дължимо в размер съгласно отработеното време. Приема, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.

Ответникът

Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, респ. при ЗООТ – с.

Самораново, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на имуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора е, че предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, както и настъпили вреди за него, които да се намират в причинна връзка помежду си.

Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:

Ищецът

Й.С.Й. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр.Бобов дол в периода 02.05.2012г.-27.05.2015., след което е преместен да изтърпява наказанието в Затворническо общежитие от открит тип – с. Самораново към Затвора – Бобов дол въз основа на решение по Протокол № 3 от 27.05.2015г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС. Ищецът е освободен условно предсрочно от затвора на 11.05.2017г. въз основа на определение № 255/03.05.2017г. на Окръжен съд – Кюстендил по НЧД № 192/2017г. на осн. чл.70 от НК.

Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, ответникът е представил писмени доказателствени средства, от които се установява следното:

Със заповед № 27/12.02.2013г. на началника на затвора – Бобов дол, ищецът е назначен като пазач на вътрешния портал, от която длъжност е освободен със заповед № 53/28.05.2015г. поради преместването му в ЗООТ – с. Самораново, считано от 28.05.2015г. Със заповед № 65/11.06.2015г. на началника на затвора, Й. е назначен като пазач на КПП-1 в ЗООТ. Със заповед № 59/09.10.2015г., същият е назначен като отговорник за внесения и изнесен дървен материал в цех „Дърводелски“ в ЗООТ- Самораново, а със заповед № 14/11.02.2016г.

– като пазач на КПП-1 в ЗООТ при необходимост с 3-месечен изпитателен срок, която длъжност е заемал през процесния период.

Съобразно заповед № ЛС-04-89/25.01.2011г. на министъра на правосъдието, за всяка работа, извън тази, която се извършва по реда на дежурството, лишените от свобода получават възнаграждение, с изключение на доброволния труд, както следва: по т.2 – работещите по щата на комунално-битовата дейност на местата за лишаване от свобода – 40% от МРЗ; по т.3 – работещите, лишени от свобода, настанени в ЗО от открит тип – 50% от МРЗ; по т.4 - работещите, лишени от свобода, настанени в ЗО от закрит тип – 40% от МРЗ.

Видно от

Сведение за работните дни, приложено в заверено копие на л.34 от делото, през исковия период ищецът има действително изработени дни, както следва: за м. юни 2015г. - 8 дни; за м. февруари 2016г. – 1 ден и за м. май 2016г. – 21 дни. Работните дни са зачетени във връзка със срока на наложеното наказание, както е отразено в част 1Х „Изчисление на изтърпяното наказание“ на справката.

По делото са представени ведомости за заплати на лишени от свобода – ЗО „Самораново“ за процесните месеци, от които се установява, че Й.С.Й., работещ на длъжността „пазач КПП-1“, през м. юни 2015г. има 8 работни дни, за които при 16,36лв. дневна ставка, му е начислена заработка 130,91лв., като е получил заплата в размер на 47,13лв., равняваща се на 40% от заработката - 52,36лв. и след приспадане на данък в размер на 5,24лв.; през м. февруари 2016г. - Й. има 1 работен ден, за който при 20,00лв. дневна ставка, му е начислена заработка 20,00лв., като е получил заплата в размер на 9,00лв., равняваща се на 50% от заработката – 10,00лв. и след приспадане на данък в размер на 1,00лв.; през м. май 2016г. – Й. има 19 работни дни, за които при 21,11лв. дневна ставка, му е начислена заработка 401,00лв., като е получил заплата в размер на 180,45лв., равняваща се на 50% от заработката - 200,50лв. и след приспадане на данък в размер на 20,05лв.

В приложено от ответника Становище на инспектор ТРЗ при затвора – Бобов дол /л.44/, се съдържат данни за това, че за м. май 2016г., при начисляване на възнаграждението на ищеца за 19 работни дни, е допусната грешка при определяне на дневната ставка и вместо начислените

21,11лв. се следват 22,11лв. / 420,00лв.

МРЗ : 19 дни = 22,11лв./, в резултат на което същият е получил възнаграждение в размер на 180,45лв. вместо 189,00лв., т.е. с 8,55лв. по-малко.

По делото са представени извлечения от Книга за влизащи и излизащи лишени от свобода на КПП-1 и КПП-2 на ЗООТ за исковия период /л. 62-л.176/, от които се установяват данни за ищеца, както следва: за м. юни 2015г. – 12 юни – работа І смяна, 13 юни – работа І смяна, 16 юни – работа ІІ смяна, 17 юни – работа І смяна, 19 юни – работа ІІ смяна, 20 юни - работа ІІ смяна, 24 юни – работа ІІ смяна, 26 юни – работа ІІ смяна, 27 юни – работа І смяна и 30 юни – работа І смяна или общо за месеца 10 работни дни; за м. февруари 2016г. – на 3 и 7 февруари – отпуск; на 11 февруари - работа ІІ смяна и на 28 февруари – работа І смяна или общо 2 работни дни.

Във връзка с работните дни и изплатеното на ищеца възнаграждение, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Н.С.С.. Същата е представила заключение с вх. № 3429/24.06.2019г., което е обективно и достоверно, изготвено въз основа на записванията във ведомости за работна заплата, азбучник за присъствените дни и за положен доброволен труд, а от констатациите се установява следното: за м. юни 2015г. в посочените документи са открити данни за 8 работни дни на ищеца, който няма положен доброволен труд; за м. февруари 2016г. – е регистриран 1 работен ден и няма доброволен труд; за м. май 2016г. – са регистрирани 19 работни дни и 2 дни доброволен труд.

Вещото лице сочи размера на минималната работна заплата за страната, която за периода 01.01.2015г. - 30.06.2015г. е 360,00лв., а за 2016г. – е 420,00лв., с оглед на който размер определя дневната ставка, съотв. за м. юни 2015г. – дневната ставка е 16,36лв. /360,00лв. МРЗ : 22 работни дни/, а 40% от тях / съобразно заповед № ЛС-04-89/21.01.2011г. на министъра на правосъдието, доколкото тогава ищецът е бил в ЗО от закрит тип/ се равняват на 5,24лв. , умножени по 8 работни дни се получава сумата 52,34лв.

, колкото е начислена на ищеца; за м. февруари 2016г. дневната ставка е 20,00лв. / 420,00лв.

МРЗ : 21 работни дни/ , а 50% от същата е 10,00лв., като по ведомост на ищеца е начислена сумата 10,00лв. за 1 работен ден; за м. май 2016г. – дневната ставка е 22,11лв. /420,00лв. МРЗ : 19 работни дни/, а 50% от същата е 11,05лв. , като по ведомост на ищеца за 19 работни дни е начислена сумата 200,50лв. при погрешно приета по – малка ставка /при МРЗ 401,00лв. вместо 420,00лв./, в резултат на което същият е получил 9,50лв. по-малко.

В писмения отговор и в съдебното заседание на

10.05.2019г., пълномощникът на ответника юк Г., заявява, че през м. май 2016г. ищецът е работил 21 дни и толкова са му зачетени за намаляване срока на наложеното наказание, но са му заплатени 19 дни поради това, че само 19 дни са били работните дни през месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от посочените по-горе доказателства.

Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, приема следното:

Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона.

Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, респ. на ЗООТ –с. Самораново към Затвора – Бобов дол, доколкото този затвор е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Съображенията затова са следните:

Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца, както и на размера на претендираните имуществени вреди по арг. от чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

В случая по делото, ищецът доказа нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС – поставянето му в неблагоприятни условия от затворническата администрация, свързани с незаконно лишаване от дължимото трудово възнаграждение за положения труд.

Съгласно чл.41, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен обществено полезен труд. Подобна правна уредба се съдържа в чл. 78, ал.1 от ЗИНЗС, който предвижда, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената, лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното, а според ал.2 – частта от възнаграждението се определя със заповед на министъра на правосъдието. С разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗИНЗС е установена възможност за полагане на извънреден труд от лишените от свобода до размера, установен в трудовото законодателство, за което е необходимо разрешение със заповед на главния директор на ГДИН. Съгласно чл.79, ал.5 от ЗИНЗС лишените от свобода не работят в празнични дни, освен заетите в обслужващата и комунално-битова дейност, както и в случаите на бедствия и аварии, при които положеният труд се смята за извънреден. От друга страна, в чл.80, ал.1 от ЗИНЗС е предвидена възможност администрацията на затвора да възлага доброволен неплатен труд на лишените от свобода при изрично писмено съгласие на същите.