Решение № 507 от 22.11.2025, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 645/2025
- Вид
- Решение № 507
- Подписан
- 22.11.2025
- Състав
- Милуш Руменов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 507 гр. Пещера, 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100645 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Обединена Българска Банка“ АД срещу Х. Т. Ч..
Ищецът твърди, че е кредитор на ответницата, съобразно сключен между тях Договор за потребителски кредит № 1904152528017535/18.04.2019г., по който тя следвало за периода от 15.05.2019г. до 15.04.2029г. до 15-то число на всеки месец да заплати общо 120 анюитетни месечни вноски. Сочи се, че по направено на 08.02.2021г. от ответницата-кредитополучател искане във връзка с пандемията от Covid-19 – й били отсрочени 9 броя месечни погасителни вноски на главница и лихви по кредита, като крайният срок за погасяване на кредита бил удължен с 9 месеца, а именно – до 15.01.2030г., а начислените през този гратисен период (от 15.01.2021г. до 14.10.2021г.) отложени лихви в размер на 1228,38 лв. – тя следвало да изплати в последните 12 месеца от удължения срока на договора. Поддържа се, че предвид просрочените от ответницата плащания в обща размер 966,37 лв. по съответните месечни падежи на всяко 15-о число през месеците април, май, юни юли и август 2024г. – кредиторът (на осн. чл. 9.2. вр. с чл. 8.1 от договора) първо й изпратил писмено уведомление, с което й дал срок за погасяване на просрочените задължения, а след неспазването му, съгласно уведомителното писмо - обявил кредита за предсрочно изискуем (от 15.09.2024г.). Сочи се, че ответницата е възразила на издадената по ч.гр. д. № 1159/2024г. на РС-Пещера във връзка с вземанията на ищеца по кредита - Заповед за изпълнение на парично задължение въз осн. на документ по чл. 417 ГПК (с № 498 от 18.11.2024г.), а след издаването на заповедта, за периода от 19.11.2024г. до 23.05.2025г., е направила плащания по кредита в общ размер 2148 лв., приспаднати от ищеца от съответните вземания за договорна лихва и обезщетение за забава по заповедта. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да 1 се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество 18132,89 лева – главница, ведно със законна лихва, считано от 18.11.2024г. до окончателното й изплащане, както и 122,16 лв. – договорна лихва по процесния договор за кредит.
Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в развилото се заповедно производство.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба се твърди, че кредитът е неоснователно обявен за предсрочно изискуем, при съображения – че ответницата е внасяла суми по кредита в периода от 01.01.2024г. до 17.04.2025г. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК допустими обективно кумулативно съединени установителни искове с правни квалификации по чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 и чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД. Те са допустими, предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, включваща претендираните вземания, която е връчена лично на длъжника; на ищеца са дадени указания на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От приетите като доказателства по делото Договор за потребителски кредит № 1904152528017535/18.04.2019г., и заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява основанието за възникване процесните вземания и техните първоначални и остатъчни размери, за които между страните не се спори.
От експертното заключение се установява, че ответницата е плащала редовно вноските си по кредита до 15.01.2022г., след което е започнала да закъснява с размерите и към дата 15.09.2024г. е била в забава по отношение на вноски за главница в размер на 660,94 лв. и вноски за договорна лихва в размер на 405,02 лв. Заради това, с приложеното по делото писмо Изх. № -001083-49/16.07.2024г. по описа на банката (л.31), лично връчено на ответницата (с известие за доставяне – л.32) – в съответствие с чл. 9.2. вр. с чл. 8.1. от договора е надлежно и правомерно обявена предсрочна изискуемост от 15.09.2024г. на задълженията й по кредита. Изтъкваните от адвоката на ответницата съображения, че факта на забавянията е вероятна последица от това, че Х. Ч. е заминала за чужбина, оставяйки пълномощно на майка си – да изплаща вноските към провоприемника на първоначалния кредитор, са ирелевантни относно редовността и основателността на обявената предсрочна изискуемост.
От издадената по ч. гр. д № 1159/2024г. по описа на РС-Пещера Заповед за изпълнение на парично задължение въз осн. на документ по чл. 417 ГПК се установява, че вземанията, които са били претендирани са включвали:
18132,89 лв. – главница,
1633, 40 лв. - договорни лихви (от които 405,02 лв. – за периода от 15.06.2024г. до 2
14.09.2024г., и 1228,38 лв. – отложени такива за периода 15.01.2021г.-14.10.2021г.), 436,76 лв. - обезщетение за забава (от които 17,65 лв. – за просрочени плащания за периода от 15.06.2024г. до 14.09.2024г., и 419,11 лв. – за предсрочно изискуемата главница за период 15.09.2024г. - 14.11.2024г.
Пак от експертното заключение, представените с отговора на исковата молба вносни бележки, а и от направените от ищеца признания на факти, се установява, освен че включените в заповедта вземания са били действително дължими – че след издаването й ответницата е направила доброволни плащания: за периода от 19.11.2024г. до 23.05.2025г. 2148 лв., а за периода от 18.06.2025г. до 19.08.2025г. - 950 лв., или общо – 3098 лв. В съответствие с разрешението дадено в т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, и чл. 235, ал.3 ГПК – тези плащания следва да бъдат взети предвид като такива от значение за спорното право.
Съобразно разпоредбата на чл. 76, ал.2 ЗЗД - Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В конкретния случай от експертизата става ясно, че освен самите суми по заповедта, във връзка с процесния договор са направени и разноски по образуване на изпълнително дело в размер на общо 529,64 лева (379,64 лв. +150 лв.).
Така, след като доброволно внесената от ответницата в хода на процеса сума в общ размер 3098 лв. се приспаднат от задълженията й в поредността по чл. 76, ал.2 ЗЗД, се оказва че тази сума покрива: разноските по изпълнителното дело (529,64 лв.), обезщетенията за забава (436,76 лв.) и договорните лихви (1633,40 лв.) по заповедта, както и част от главницата (498,20 лв. от 18132,89 лв.). Следователно дължима е останала главница в размер н а 17634,69 лв. (=18132,89 лв. минус 498,20 лв.) и исковите претенции подлежат на уважаване само в тази част, а в останалата – следва да бъдат отхвърлени.
При този резултат по делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК (и в съответствие с т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. по описа на ОСГК на ВКС), ищецът има право на претендираните с нарочен списък по чл. 80 ГПК (л.109) разноски, съразмерно с уважената част на иска. Сторените от него такива възлизат: за заповедното производство – 454,06 лева ( от които: 404,06 лв.- държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), а в исковото производство - 871,26 лева (от които 371,26 лв. държавна такса,350 лв. – депозит за вещо лице и 150 лв. юрисконосултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ). При уважена претенция в размер на 17634,69 лв., от общо претендирани вземания 18255,05 лв. (= 18132,89 главница + 122,16 договорна лихва), полагащата се съобразно чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца сума за разноски възлиза на – 1280,28 лева.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК – право на претендирани разноски принципно има и ответника. Той е претендирал такива за адвокатски хонорар, за който е представил договор за правна защита и съдействие (л.78). Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д.
№6/2012г. на ОСГТК: „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, 3 когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ От съдържанието на конкретно представения договор не се установява адвокатското възнаграждение (2220 лв.) да е „платена сума“ (в брой или по сметка), а напротив – само да е „договорено“. Ето защо, предвид липсата на доказателства за действително извършване на такива разноски от ответницата – не следва да й бъдат присъждани пропорционално на отхвърлената част от исковите претенции.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД с ЕИК
000694959, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша” №89Б, има по отношение на ответника Х. Т. Ч. с ЕГН **********, адрес: гр. Пещера, ул.
„******“ № 24, право на парично вземане в размер на 17634,69 лева /седемнадесет хиляди шестотин тридесет и четири лева ишестдесет и девет стотинки/ – като главница по Договор за потребителски кредит № 1904152528017535/18.04.2019г., ведно със законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 18.11.2024г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата над уважения размер от 17634,69 лева до претендирания такъв от 18132,89 лева – главница, както и за сумата от 122,16 лева – обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 1159/ 2024г. по описа на РС-Пещера.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Х. Т. Ч. с ЕГН **********, адрес: гр.
Пещера, ул.„******“ № 24, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД с ЕИК 000694959, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 89Б, сумата от 1280,28 лева – направени от ищеца деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4