Решение № 1370 от 14.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1817/2024
- Вид
- Решение № 1370
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 14.10.2024
- Състав
- Никола Чомпалов
Цитирани разпоредби
- чл.60 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.9, т.2 · Закон за счетоводството
- чл.13 ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.13 ал.9 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.4, т.11 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 1370 гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20241100901817 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.
СГС е сезиран с жалба от „Д.“ ЕООД срещу отказ N 20220630092912-2/19.07.2024 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление за обявяване на декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. Според жалбоподателя отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен, защото наличието на лични данни в подадената декларация не е основание да се постанови отказ. Освен това се поддържа, че длъжностното лице при неизпълнение на указанията да се представи декларация със заличени данни е следвало да я обяви със съдържащите се в нея данни. Иска се от жалбоподателя да се отмени отказът на АВ и да се обяви декларацията по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч.
АВ е подала отговор, с който оспорва жалбата с довода, че представената със заявлението декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. не е със заличени лични данни, поради което на заявителя са дадени указания за представяне на декларация със заличени данни, но указанията не са били изпълнени.
Според съда жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписвания, поради което следва да се разгледа по същество.
Със заявление N 20220630092912/30.06.2022 г. е заявено да се обяви в ТР по партидата на „Д.“ ЕООД декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. за 2021 г.
На 16.07.2024 г. са дадени от длъжностното лице указания да се представи декларация, в която да са заличени личните данни на представляващия.
По процесното заявление е постановен обжалваният отказ. Прието е от длъжностното 1 лице, че не са изпълнени указанията да се представи декларация със заличени данни.
С жалбата е представена декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. за 2021 г., в която са заличени личните данни на управителя на дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е жалба срещу отказ на длъжностното лице да обяви декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч.
Според съда обжалваният отказ е незаконосъобразен. Правилна е фактическата констатация на длъжностното лице, че представената със заявлението декларация съдържа лични данни – ЕГН на управителя на дружеството, които не се изискват по закон. Правилни са дадените от длъжностното лице по регистрация указания да се представи декларация със заличени данни, но отказът е постановен преди да изтече срокът от три работни дни, в който заявителят има възможност да изпълни указанията.
АВ има качеството на администратор на лични данни, който е длъжен да обяви заявения акт със заличени данни, респ. да даде указания на заявителя за спазване на изискването на чл.13 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ – да се представи препис от акта със заличени данни, както е било сторено в случая от длъжностното лице по регистрация.
Според съда нормата на чл.13 ал.9 ЗТРРЮЛНЦ не следва да намери приложение, защото с решение на СЕС (първи състав) от 4 октомври 2024 година, по дело C‑200/23, образувано по преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България), е прието в т.101, че „презумпция като предвидената в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ не би могла да се разглежда като установяваща свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено съгласие за обработването на лични данни от публичен орган като агенцията“, т.е. не отговаря на изискванията на ОРЗД. В т.99 на решението на СЕС е прието „най-напред, в конкретния случай презумпцията за съгласие, установена с член 13, алинея 9 от ЗТРРЮЛНЦ, видимо не отговаря на условията по член 6, параграф 1, първа алинея, буква а) от ОРЗД във връзка с член 4, точка 11 от този регламент, както отбелязва генералният адвокат в точка 43 от заключението си“.
Постановеното решение на СЕС е задължително на основание чл.633 ГПК за съдилищата в Република България, поради което съдът намира, че представената със заявлението декларация с лични данни в нея не подлежи на обявяване.
Заявлението е подадено от адв. Й., а не от управителя, поради което съдът намира, че не е спазено изискването на чл.4, т.11 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2
2016 г.).
По смисъла на чл.4, т.11 от Регламента „съгласие на субекта на данните“ означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. В представеното със заявлението пълномощно не се съдържа изразено съгласие за предоставянето от адвоката на личните данни на управителя, неизискващи се по закон, пред АВп.
След като декларацията, съдържаща лични данни на управителя - физическо лице, е представена на АВп от трето лице - адвокат, който не е упълномощен да изразява съгласие за публикуване на лични данни, неизискващи се по закон, съдът намира, че субектът на данните - физическото лице В.И.Х. /управител/ не е изразил съгласие по смисъла на чл.4, т.11 от Регламента.
С жалбата обаче е представена декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч, в която личните данни на управителя на дружеството са заличени, а това ново доказателство следва да се зачете, защото отказът е постановен преди да изтече срокът от три дни за изпълнение на указанията.
Указанията са обявени в ТР по партидата на търговеца на 16.07.2024 г., поради което съгласно правилото на чл.60 ал.5 ГПК срокът от три работни дни изтича на 19.07.2024 г., т.е длъжностното лице е следвало да изчака да приключи третият работен ден на 19.07.2024 г. и едва след това да постанови отказ. Това не е сторено, защото отказът е постановен на 19.07.2024 г. – преди изтичане на срока от три работни дни, който се счита за изтекъл след приключване на работния ден на 19.07.2024 г. По този начин заявителят е бил лишен от възможността да представи приложената с жалбата декларация със заличени данни, с която да изпълни указанията.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ следва да се отмени и да се дадат указания да се обяви приложената с жалбата декларация със заличени данни.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ N 20220630092912-2/19.07.2024 г. на АВ, постановен по заявление N 20220630092912/30.06.2022 г., с което се иска да се обяви в ТР по партидата на „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. за 2021
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ да обяви в ТР по партидата на „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, приложената с жалба вх.N 20240722112512 декларация по чл.38 ал.9, т.2 ЗСч. за 2021 г., която е със заличени данни.
Решението е окончателно.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4