Решение № 53 от 18.03.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Свищов, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20214150100720 по описа за 2021 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 от КТ.

Ищецът „С“ ЕООД, ЕИК * твърди, че по силата на трудов договор № 49 от 02.11.2020г. ответникът Н. Н. АНК. бил негов работник с договорено трудовото възнаграждение в размер на 610лв. От месец януари 2021 г. минималната работна заплата за Република България била определена в размер на 650 лв. Поради тази причина и трудовото възнаграждение на ответника Н. Н. АНК. било увеличено в размер на 650 лв.

Твърди, че до 01.07.2021 г. ответникът Н. Н. АНК. се явявал редовно на работа и изпълнявал задълженията си. В същото време той получавал полагащото му се месечно трудово възнаграждение.

Въз основа на утвърден работен график за месец юли 2021 г. за дежурствата на служителите по сигурността към „С“ ЕООД, които отговарят за сигурността на обект „С-, ответникът Н. Н. АНК. трябвало да се яви на работа в дните както следва: на 02.07.2021г., на 05.07.2021г., както и на 06.07.2021г. Заявява, че ответникът Н. Н. АНК. не се явил на работа на горепосочените дати. Поради тази причина и на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и при спазени изискванията на чл. 189 от КТ, на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 194 от КТ на ответника Н. Н. АНК.

1 било наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“.

На основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ бил прекратен трудовият договор на ответника Н. Н. АНК.. Счита, че предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от КТ ответникът Н. Н. АНК. дължи на „С“ ЕООД сумата от 650 лв. представляваща брутното трудово възнаграждение на ответника за един месец.

Моли съда да уважи предявения иск и на основание чл.221, ал.2 от КТ да осъди Н. Н. АНК., ЕГН **********, да изплати на „С“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: град С--, представлявано от В.А.Б., обезщетение в размер на 650лв. /шестстотин и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Н. АНК. чрез процесуалния му представител адв. С.Г.. Оспорва предявения иск. Счита, че същия е допустим, но неоснователен. Заявява, че действително на 02.11.2020г. е сключил безсрочен Трудов договор №049/02.11.2020г. с ответното дружество, съгласно който същият е приел да изпълнява длъжността охранител с код по НКПД:5 в отдел „СМ, при 8 часов работен ден, при възнаграждение 610,00 лв., с периодичност на изплащане месечно и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател на същата длъжност. Не било вярно твърдението наведено в исковата молба, че трудовото му възнаграждение е увеличено на 650лв., а точно обратното. През времето на трудовото правоотношение, работодателят в лицето на управителя на дружеството - ВБ, вършел системни нарушения на трудовия договор, като не изплащал редовно трудовото възнаграждение на А., когато го изплащал било в по-нисък размер - 500лв., не заплащал допълнителния и нощен труд, а същевременно принуждавал А. и неговия колега ТП да се подписват на документи с неизвестно за тях съдържание, като Б закривал съдържанието с ръка. Когато Н или колегата му откажели да подпишат документите той ги заплашвал с уволнение. По-късно ответника разбрал, че се е подписвал на ведомости за изплатено трудово възнаграждение в доста по-висок размер от това, което понякога получавал, защото често се случвало и да не получава такова. Понякога ищеца карал А.

2 да се подписва в графика срещу имената на други хора, които не били в действителност на работа. Ответникът не бил съгласен, но когато се противопоставял работодателят отново го заплашвал с уволнение. Освен това Б го заплашил, че ако предприеме някакви легални действия срещу него, ще направи така, че да намери причина да го уволни от работа. Ответникът заявява, че във връзка с тези нарушения на Б, подал сигнал в РП гр. Плевен с №3722121/29.06.21г. по който била образувана преписка №3 722/2021г. по описа на РП Плевен и преписка с вх.№ 21067179/2021г. по описа на ДИТ град Плевен. След като разбрал за подадения сигнал, ищеца му заявил, че „излита от работа“.

Заявява, че на 01.07.2021г. се явил на работното си място както обикновено, с облеклото, с което винаги ходел на работа - тениска, къси панталони и чехли. Началникът на охраната - Н.Т., заявил на ищеца, че не може да работи, облечен по този начин и може да започне работа само след като се приведе в „опрятен външен вид“. Ответникът заявил, че не му е предоствено работно облекло, освен тениската, която бил облякъл и няма как да се приведе във вида, в който иска началника. Т му заявил, че не може да остане така на работа, поради което ответникът си тръгнал. След като се прибрал вкъщи той написал молба до ищцовото дружество за прекратяване на трудовото правоотношение поради нарушения от страна на работодателя на трудовия договор и се върнал в гр. Левски, където я предал на Й. Г. К., който бил представен от Б на работниците като „отговорник“, към който трябвало да се обръщат по въпроси свързани с трудовото правоотношение. К. приел молбата и обещал на ответника, че ще запознае Б с нея и ще я заведе в деловодството на фирмата, което не се намирало в гр. Левски, където ответника работел, а в гр. Славяново. По-късно в същия ден Б се обадил по телефона на ответника и му казал да напише нова молба, в която да посочи, че напуска работа по семейни причини. На същата дата бил съставен Констативен протокол за установяване на извършено от Н.А. нарушение на трудовата дисциплина. Протокола съставил Н.Т. - началник на охраната, а в него било описано нарушението - „явяване на работа в неопрятен външен вид“. Като присъствали при установяването му били записани лицата: Й. Г. К. и М.В. Б.

Заявява, че на 02.07.2021г. написал възражение срещу констативния протокол и заедно с копие от молбата си за прекратяване на трудовото 3 правоотношение го изпратил до управителя на дружеството - Б по пощата с известие за доставяне.

Заявява, че е упражнил правото си по чл.327, ал.1, т.3 от КТ посредством молбата си да бъде освободен от работа считано от 01.07.2021г.

Счита, че с това изявление трудовото правоотношение се счита за прекратено от момента на достигането му до работодателя, поради което същия не дължи обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ на последния.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява. В писмено становище адв. Х.Б. от АК – Плевен- пълномощник, поддържа исковата молба. Заявява, че от представените доказателства се установяват твърденията изложени в исковата молба. Процесната заповед за уволнение на основание чл.330, ал.1, т.6 от КТ е влязла в сила и е породила своите правни последици. В тази връзка излага съображения за неоснователност на възраженията на ответната страна. Според процесуалния представител в това производство е недопустимо оспорването на заповедта за уволнение. Дори обаче да се допусне, че ответникът е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, то тя е изпратена след като спрямо него е започнало дисциплинарното производство. В подкрепа на липсата на нарушаване на трудовото законодателство са и изводите от извършените проверки на инспекцията по труда и прокуратурата. С оглед на горното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски. По възражението за разноски счита същото за неоснователно.

Видно било от договора за правна помощ, че страните са уговорили възнаграждение в размер на 550 лв., платимо на две вноски- първа в размер на 300лв. до 08.09.2021г. и второ – 250 лв. платимо до 10.10.2021г. Заявява, че с молба от 06.01.2022г. е декларирал, че възнаграждението е заплатено .

Ответникът се представлява от адв. С.Г. – АК-Велико Търново.

Поддържа отговора на исковата молба. В писмена защита заявява, че работника е упражнил правото си да бъде освободен от работа, като с молба от 02.07.2021г. е уведомил за това работодателя. От този момент правото на работника да прекрати едностранно трудовото правоотношение е произвело действие и трудовия договор не може да се прекрати от работодателя втори 4 път. На следващо място не бил доказан размера на исковата претенция. Видно от представения трудов договор ответника бил назначен на работа при ищеца при възнаграждение в размер на 610 лв. месечно. Липсвал последващ писмен документ, доказващ промяна в заплащането на трудовото възнаграждение на ответника съобразно разпоредбата на чл.66, ал. 5 от КТ, предвиждаща, че при всяко изменение на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени. В този смисъл било и предписанието на инспекцията по труда. Оспорва и претендирания адвокатски хонорар. В тази връзка заявява, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане — ако е по бА. път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.“ В случая в договора за правна защита и съдействие на ищеца, няма отбелязване за платена сума, а само за договорено възнаграждение. Не е отбелязан и начина на плащане в брой или по бА. път/. Представената по делото разписка от адв. Б., не представлява договор и няма характер на разписка за получаване на сумата от 550 лв., тъй като е едностранно подписана от него.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения трудов договор № 049/02.11.2020 г. е, че между ищцовото дружество и ответника е сключен безсрочен трудов договор на основание чл. 67, ал.1, т.1 вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, считано от 02.11.2020 г., като ответникът е изпълнявал длъжността „Охранител“ в обект „СМЛ, с основно месечно трудово възнаграждение 610,00 лв., с периодичност на изплащане на месечно и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж при същия работодател на същата длъжност.

Видно от представена по делото Заповед № 33/14.07.2021 г. на работодателя, на основание чл. 188, т.3 от КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ на ответника Н. Н. АНК. е наложено дисциплинарно наказание, а именно 5

„дисциплинарно уволнение“, за неявяване на работа в два последователни дни – за периода от 02.07.2021г. до 06.07.2021г., тъй като ответника не се е явил на робота , а именно на дати 02.07.2021г., 05.07.2021, както и на 05.07.2021г. Със същата заповед е прекратено трудовото правоотношение на работника на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ. Посочено е, че на ответника се дължи обезщетение на основание чл.224 от КТ.

Заповедта е връчена на работника с обратна разписка, получена от него лично на 16.07.2021 г., видно от известието за доставяне – л. 7 по делото.

Представени по делото са преписка вх.№ 21067179/2021 г. по описа на ДИТ гр. Плевен и преписка 3722/2021 г. по описа на РП Плевен. Видно от тях е, че ответника е сезирал посочените държавни органи за нарушение на трудовото законодателство и евентуално извършено престъпление във връзка с трудовите правоотношения. Съдът, след като се запозна със съдържанието им намира, че няма допуснато нарушение на трудовото законодателство по отношение на дисциплинарното производство и наложеното дисциплинарно наказание на ответника А., както и че няма налице данни за извършено престъпление.