Решение № 69 от 02.06.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. П., 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря м. Янч. М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20223130200467 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.

Ф. Р.–ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0324-000699/ 12.10.2022г. на Началника на група при РУ –П. при ОД-МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП и с което на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.20212г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и се оспорва описаната в акта и НП фактическа обстановка.

В съдебно заседание, въз. Р., редовно призован, се явява и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените основание.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Н а 23.07.2022г. в гр.П., обл.Варна по ул. „Васил Левски“ до кръстивището с ул.“Цар Освабадител“ в посока ул.“Цар Освободител“ въз.Р. управлявал лек автомобил „Мерцедес 310 Д Спринтер“ с ***, собственост на фирма „Тервел Груп“ООД, Булстат 200803665, с адрес гр.Ямбол, ул.“Хан Крум“ №65, като моторното превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред. Същото е било със служебно прекратена регистрация от дата 05.04.2022г. поради липса на Застраховка „Гражданска отговорност“.

Около 11,50., на ул.“Васил Левски“ до кръстовището с с ул.“Цар Освабадител“ в посока ул.“Цар Освободител“ въз.Р. бил спрян за проверка от полицейски служители, един от които бил св. С. И. Р.. При нея и след справка се установило, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от 05.04.2022г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, а именно поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За това св.Р. съставил против въз.Р. акт за установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по чл.140 ал.1 от ЗДвП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на АУАН №682524 от 23.07.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. Р. на 23.07.2022г. в 11,50ч.. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. Р. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. С. Р. актосъставител, чиито показания съдът кредитира.

По делото бяха допуснти като свидетели от страна на въззивника М. Б. М. и Х.

Д Х от чийто показания става ясно, че въззивника не е управлявал процесното МПС, а е бил накаран да го премести. Автомобила не е бил използван. Намирал се е до магазина на въззивника с цел, да бъде използван в крайна нужда.Съдът кредитира показанията на допуснатите свидетели, като последователни и непротиворечиви.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните 2 правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 22-0324-000699/12.10.2022г. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в РУ-П. при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з- 515/14.05.2018г. . на Министъра на вътрешните работи. Копие от същата е приложена по преписката, поради което и възраженията за некомпетентност на наказващия орган са неоснователни. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че въз. Р. е управлявал, дори и за малко, автомобил, който е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на АУАН и обжалваното НП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. Липсват данни, въззивинка да е бил уведомен за прекратената застраховка. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143 ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил. Отделно от това, по данни от делото, процесното МПС не е собственост на въззивника. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. Р., който пък не е и собственик на автомобила, е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който е управлявал , то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и съответното уведомяване.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. Р. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в 3 административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. По делото не се налице доказателства за това, че въз. Р. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели.

Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран, за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрацията на автомобила, като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно ползвателя да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№ 3/2022г., в което е посочено , че не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП без да това да е уведомен собственикът на превозното средство.

Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Въззивника не претендира разноски, поради което настоящия съдебен състав не счита, че следва да взима отношение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0324-000699/ 12.10.2022г. на Началника на група при РУ –П. при ОД-МВР-Варна, с което на М. Ф. Р. – ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП и с което на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.20212г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4