Решение № 18258 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18258 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110151936 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил срещу Т. Ч. Б. по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 4163.39 лв. /2128.71 евро/ представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., аб. № 256355 за периода от 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 22.05.2025г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 661.90 лв. /338.42 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 4163.39 лв.

/2128.71 евро/ в размер на законната лихва за периода 15.09.2023г. – 17.05.2025г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 41.70 лв. /21.32 евро/ – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 22.05.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 10.32 лв. /5.28 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 41.70 лв. /21.32 евро/ за периода 16.07.2022г. – 17.05.2025г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответницaта се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимирана да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

1

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата Т. Ч. Б., с който оспорва исковете. Оспорва приложени от ищеца доказателства. Обосновава, че за доставената от ищеца топлинна енергия за подгряване на топла вода, не било възможно стойността да възлиза на претендираната сума. Оспорва претенциите за лихви. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

С Нотариален акт от 06.05.1993г. ответницата Т. Ч. продава на Росен Чобанов имот с адрес: гр. ..., като обаче запазва пожизнено право на ползване върху имота.

С оглед горното съдът приема, че ответницата е ползвател на топлинна енергия за имот с адрес: гр. ....

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими 2 след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, 3 отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съдът кредитира посоченото в съдържанието на оспорените в отговора частни документи, тъй като то съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

От заключенията на вещите лица, които съдът е приел като пълни, ясни и обосновани се извежда, че главницата за ТЕ е 3209,27 лв./1640,87 евро/, а главницата за ДР е 41,70 лв./21,32 евро/, до който размер следва да бъде уважен иска.

Съдът се присъединява към заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, съгласно което за периода 2023г./2024г. служебно начисление на БГВ следва да бъде за 1бр. потребител, а не за 2бр., както е записано в изравнителната сметка. Респективно за този период абонатът дължи за БГВ с 953,81 лв. по-малко.

Съгласно заключението на вещото лице, към което съдът се присъединява, няма погасени по давност задължения.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Основателността на иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.

Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година, в случая 2023г., 2024г./ е изтекъл на 14.06.2023 г. и на 14.06.2024 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 06.07.2023 г. и 26.07.2024 г. да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е 4 изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху прогнозните фактури.

Следователно, за да бъде поставен в забава в плащането на общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за което обстоятелство не са представени доказателства по делото.

Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг. от чл. 20а ЗЗД/.

Така се приема например и в Решение № 260586 от 15.10.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 15700/2019 г. ; Решение № 289 от 16.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 870/2024 г.; Решение № 261427 от 26.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2093/2021 г.; Решение № 7056 от 19.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10028/2023 г. и др.;

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за сумата от 661,90 лв. /338,42 евро/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ.

Що се отнася до исковете за обезщетение за забава върху стойността на извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата настъпва след отправянето на покана до ответниците. В дадения случай липсват данни ищецът да е отправял покана до ответниците за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение преди предявяването на исковата молба, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на исковата молба, която е законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово разпределение.