Решение № 6 от 02.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20233110100642 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.415 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума, представляваща потребено и незаплатено количество вода за процесните отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е нА.це неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.

Съгласно пар.1, т.2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват, публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.

Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат 1 право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.” Чрез приетите по реда на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги.

Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1, т. 2 от ЗРВКУ.

Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услугисе регулират още от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канА.зационните системи.

Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен договор за присъединяване.

От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на представените по делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и К операторите съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и канА.зационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на потребителя по смисъла на пар.1, т.2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В този смисъл по делото е релевантно установяването на качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания период.

Видно от събраните по делото доказателства партида с номер 1159702 се води на името на ответника А. А. О., ЕГН **********. Същият е ползвател на процесния обект на потребление, видно от договор за дарение на обекта на потребление.

Въз основа на това съдът приема, че в качеството си на ползвател на жилищна сграда, находяща се н а адрес: гр. В., присъединена към ВиК мрежата, ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ. Въз основа на тези факти, същият е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество в качеството му на потребител. Не е установено по делото ответникът да е възразил срещу конкретни разпоредби на договора при Общи условия, да е подал заявление, при което да е сключен индивидуален договор – „допълнително писмено споразумение”, дерогиращо разпоредбите на договора при Общи условия /чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ/.

Съгласно чл.5 т.1,б. а във вр. с чл.22 от ОУ потребителят е длъжен да осигури достъп на инкасатора за отчитане на водомера. Съгласно чл. 22, ал.4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, 2 който с подписна си удостоверява съответствието на показанията с данните от отчета.

При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.

По делото не са представени карнети за текущо отчитане на потреблението на ВиК услуги в обекта на потребление. От извлечението от счетоводната система на ищцовото дружество е видно, че на абоната са начислявани едни и същи количества потребени ВиК услуги - по 15 куб.м на отчетен период. Видно от представения протокол водомерът в обекта на потребление е монтиран на 27.04.2016 г., а водоподаването в обекта е преустановено на 26.08.2021 г. Ищцовата претенция обхваща периода от 19.10.2020 г. до 16.06.2022 г. и се основава на начислени количества потребени ВиК услуги при редовен отчет.

Въз основа на установеното по-горе съдът обаче намира, че е практически невъзможно абонатът да потреби в период от близо две години ежемесечно напълно еднакви количества, което води до извода, че претендираните количества ВиК услуги са служебно начислени, а не се базират на реален отчет, както се твърди от ищеца.

Основанието, на което са начислени услугите, не е въведено в настоящото производство, поради което не може де се извърши преценка за законосъобразността на процедурата по служебно начисляване, тъй като дори не може да се предположи на кое от изчерпателно изброените в Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канА.зационните системи основания за служебно начисляване на ВиК услуги се касае в процесния случай.

Основание за горния извод на съда е и фактът, че водоподаването в обекта на потребление е било преустановено в средата на процесния период - 26.08.2021 г., но същевременно е продължило начисляване на същите количества ВиК услуги, без ищецът да сочи причината за това, нито да представя доказателства, от които тя да бъде изяснена. Същевременно след края на отчетния период, отново без да става ясно как и защо, инкасаторът е посетил обекта на потребление, в който водоснабдяването е прекъснато на 26.08.2021 г. , за извършване на реален отчет, при което посещение установява, че водомерът е демонтиран. Не става ясно от представения протокол от това посещение с №4/21.01.2023 г., дА. след като липсва водомер и е спряно водоподаването в обекта все пак се потребява вода, вкл. дА. е премахната пломбата, с която е пломбиран спирателния кран преди водомера. Така или иначе това посещение е след края на отчетния период.

С оглед на посоченото дотук съдът намира, че по делото на първо място не се установи осъществяване на основанието, на което се претендират процесните суми, а 3 именно реален отчет. На второ място не се установи след прекъсването на водоснабдяването в средата на отчетния период по някаква причина в обекта да е продължило неправомерно потребление на ВиК услуги, което да води до задължение на абоната за заплащането им. Поради това съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размера на исковата си претенция и следователно същата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото бяха представени доказателства за притежанието от страна на ответника само на 5/8 ид.ч. от обекта на потребление, а претенцията спрямо него е за цялото начислено количество ВиК услуги, което в случая остава без значение, доколкото исковата претенция се явява изцяло неоснователна на по-горе посочените основания.

С оглед неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху главницата.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канА.зация-Варна" ООД, ЕИК103002253, със седА.ще и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33, срещу А. А. О., ЕГН **********, гр. В. в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва: чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено, че А. А. О., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес: гр. В. и които се отчитат по партида с абонатен номер 1159702 дължи на „Водоснабдяване и канА.зация-Варна" ООД сумата от 925.34лв. (деветстотин двадесет и пет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 19.10.2020г. до 16.06.2022г. на адрес: гр. В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.07.2022г. до окончателното им плащане и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че А. А. О., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канА.зацияВарна“ ООД сумата от 73.11лв. (седемдесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 18.12.2020г. до 09.07.2022г. и за които суми е издадена заповед №4429 от 14.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №9068/2022г. по описа на ВРС.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

ПРЕПИСИ от решението да се върчат на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5