Решение № 904 от 16.10.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Сливен, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от П. В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20262230100204 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искови претенции с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 33, във вр. чл. 66 от Закона за собствеността.

В исковата молба ищецът е изложил подробни твърдения и правни доводи, обосноваващи правния си интерес да претендира от съда да постанови решение, с което след като установи, че нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том II, рег. № 924, дело № 190/2025 година, вписан в Служба по вписванията гр. Сливен като акт № 161, том ХХIII, дело № 4028/2025 година, обективира нищожен договор за дарение, да допусне изкупуването на 500/900 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Сливен, м. „Андреева чешма“, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с площ от 947 кв. м., заедно с построените в него: сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

Сливен, общ. Сливен, обл. Сливен, одобрени със Заповед № РД-1831/19.04.2006 година на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на сградата: гр. Сливен, м. „Андреева чешма“, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, застроена площ: 30 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: друг вид сграда за 1 обитаване, предишен идентификатор: няма, съгласно Скица на сграда № 15290869-25.02.2026 година, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Сливен /приложена на лист 52 от делото/ и сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, общ. Сливен, обл.

Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 година на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на сградата: гр. Сливен, м. „Андреева чешма“, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, застроена площ: 17 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: друг вид страда за обитаване, предишен идентификатор: няма, съгласно Скица на сграда № 15-290871-25.02.2026 година, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Сливен /приложена на лист 53 от делото/, подробно описани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6, том II, рег. № 925, дело № 191/2025 година, вписан в Служба по вписванията - гр. Сливен като акт № 163, том ХХIII, дело № 4030/2025 година, на основание чл. 33, във вр. чл. 66 от Закона за собствеността.

Заявил е искане за присъждане на направените по делото разноски, ведно с адвокатското възнаграждение.

От страна на ответниците е постъпил отговор на исковата молба, съгласно който предявените по делото искове - първият за признаване нищожността на договора за дарение на 10/900 идеални части от имот с идентификатор № ***, за който се твърди, че прикрива продажба, а втория след прогласяване на тази нищожност да се признае правото на изкупуване в полза на ищеца, който да придобие 500/900 идеални части от този имот, заедно с двете описани по - горе сгради за сумата от 20 000 лева, се приемат за допустими, но за неоснователни.

Излагат се конкретни фактически доводи и правни съображения, подкрепящи застъпваната защитна позиция.

Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник.

Исковите претенции се поддържат и се претендира за уважаването им.

Съображения по същество се излагат в представена по делото писмена защита.

2

В съдебно заседание ответника чрез пълномощника си, оспорва основателността на исковите претенции и моли за отхвърлянето им като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 11.06.1996 година И. Г. Х. и Й. Д. Х. са закупили поземлен имот, с планоснимачен № 2980, находящ се в м. ”Войнишко кладенче” във вилната зона на гр. Сливен, целият с площ от 900 кв.м.Сделката е оформена в Нотариален акт № 183, том 5, нотариално дело № 1675/1996 година на нотариуса при СлРС. Към момента на закупуването на имота в него имало незаконно построена вилна постройка с площ от 31 кв. м. Видно от Скица от 24.02.1997 година и Обяснителната записка към архитектурния проект към съществувалата сграда след закупуването на имота купувачите построили друга пристройка от 20 кв.м. Така формираната постройка с обща площ от 51 кв. м., на база изготвен архитектурен и конструктивен проект е узаконена с Акт за узаконяване на името на И. Г. Х. и Й. Д. Х..

На 13.12.1996 година И. Г. Х. и Й. Д. Х. продали на ищеца П. Г. С.

400/900 ид. ч. от имот планоснимачен № 2980, целият с площ от 900 кв.м., като в нотариален акт № 97, т.12, нотариално дело № 3605/1996 година на нотариуса при СРС е уговорено правото за безсрочно преминаване на купувача през северната част на имота, с правото да ползва собствената на продавачите входна врата и входно място, като това право ще се осъществява съвместно с продавачите.

С нотариален акт № 101, т.8, нотариално дело № 581/2003 година На 09.07.2003 година И. Г. Х. и Й. Д. Х. продали на Д.П.Д. собствените си 500/900 ид.ч. от имот пл. №2980 в м. ’’Андреева чешма”, целият с площ от 947 кв. м., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда, застроена върху 51 кв. м.

На 18.12.2008 година с нотариален акт № 160, т. 8, нотариално дело № 1023/2008 година на нотариус Н. С.а, гр. Сливен Д.П.Д. и В. Г.а Д. продали на Г. В. К. 500/900 ид. ч. от имот с идентификатор 67338.4143, находящ се в м.

Андреева чешма”, гр. Сливен, целият с площ от 947 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** с площ от 30 кв. м. и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 17 кв.м.

3

В имота съществуват през последните години две сгради - сграда с идентификатор *** с площ от 30 кв.м. и сграда с идентификатор ***, с площ от 17 кв. м., узаконени с Акта за узаконяване от 17.06.1997 година и Обяснителната записка към него от 22.04.1997 година, където е отразено, че основната незаконна вилна сграда е построена преди закупуване на имота от И. и Й. Х.и, а пристройката е направена след закупуване на имота от същите собственици.

По делото бяха разпитани двама свидетели - синът на ищеца свидетеля Г. П. С. и свидетеля С.Н. С.а, която живее на съпружески начала с другия свидетел. Според показанията на сина на ищеца той е общувал по телефона с първия ответник по делото във връзка с желанието на последния да получи от ищеца съгласие или несъгласие да закупи дела от имота на първите двама ответници. Поради сериозно заболяване и неподвижност на ищеца той е препратил решаването на този въпрос първо на съпругата си, а тя на сина си Г.

П.. Последният свидетелства, че за първи път се е вързал с първия ответник по телефона на 19.11.2025 година, който му предложил да купят имота за 30000 – 40000 лева. Свидетелят поискал време за да проучи цените и да върне отговор.

На следващия ден свидетелят се обадил на продавача около 17 часа и му заявил, че след обсъждане в семейството са съгласни да купят неговата част за 30 000 лева. Тогава ответникът му заявил, че става дума за 30 000 евро и че майката на свидетеля не е разбрала предложената цена. Тогава ответникът му предложил да изкупи тяхната част. На следващия ден свидетелят се обадил на ответника К. и му заявил, че са съгласни да изкупи тяхната част за 40 000 лева, което предложение се оказало непосилно за ответника и той отказал. На 28.11.2025 година разговорите били прекратени окончателно. В основната им част показанията на първия свидетел се потвърждават и от жената, с която живее на съпружески начала. На 14.12.2025 година свидетеля С. установил личен контакт с третия ответник и от него разбрал, че това е новия съсобственик на имота. Тогава след справка в Службата по вписванията установил за двата нотариални акта - единият за дарение на минимална част от терена и втората за продажба на останалата съсобствена част на първите двама ответници с техните сгради.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото, допустими, годни и 4 относими доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи.

Главният иск е допустим, тъй като е предявен от лице имащо правен интерес да иска обявяване привидността на атакувания договор. Разгледан по същество иска е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Съображенията за това са следните:

За да бъде успешно провеждането на иск за прогласяване нищожност на договор за дарение като привиден, както и за установяване действителността на прикритото с него действително съглашение между страните, в случая като такова по договор за покупко-продажба, доказателствената тежест лежи върху ищеца, който следва да докаже, че действителната воля на страните, сключили договора за дарение на имотите не е такава, каквато е отразена в него, както и че между съконтрахентите е постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността чрез покупко-продажба, а във връзка с твърденията за наличие на прикрито съглашение, в негова тежест е и да установи неговото действително съдържание.

При възникнало право на изкупуване, съобразно общото правило на чл.

154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че той и ответникът прехвърлител са съсобственици на недвижим имот и че ответниците са сключили действителна сделка – продажба, с предмет притежаваната от съсобственика идеална част, действително уговорените условия на продажбата, без отправено предложение към другите съсобственици.

Ищецът се позовава на привидност на процесния договор, като твърди, че не е налице абсолютна симулация /при разкрИ.ето на която се установява, че зад привидната сделка не се крие нищо и не може да се приложи разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД/, а поддържа релативна симулация на договора за дарение, съчетана с прикрита сделка – покупко-продажба.

По правило и най – общо казано привиден е този договор, който формално носи белезите на един вид договор, но страните по него уреждат отношенията помежду си според друг вид. За да се установи наличие на симулация при процесния договор е необходимо да се установи как в действителност са уредени взаимоотношенията на страните, по повод на възникналите права и задължения и дали те съвпадат с тези, които следват от договора, предвид афиширания пред трети лица характер. По принцип за 5 прехвърляне на недвижим имот, било то чрез продажба, било то чрез дарение формата е еднаква - нотариална и в случая тя е спазена. Крайният резултат и при единия и при другия вид от обследваните сделки е един и същ и се свежда до преминаване на собствеността от потримониума на едно лице в патримониума на друго. Разликата е в характера на договорите - договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден, а този за продажба е двустранен и възмезден. Следователно най - съществената разлика е именно във възмездността, която обуславя и двустранността на договора за покупкопродажба, при който възниква задължение и за купувача - да плати цената, за разлика от безвъзмездния характер на договора за дарение, при който задължения възникват само за дарителя, не и за надарения. Основното обстоятелство, което следва да се установи, е дали фактическите взаимоотношения между страните по атакувания договор са имали възмезден или безвъзмезден характер. Така ако се установи, че купувачът ищец не е дал насрещната си престация във пари със съгласието на продавача и последният не е имал намерение да я търси, то в такъв случай между тях действат правилата на договор за дарение, който е прикрит с обявеният за пред трети лица договор за покупко-продажба. Обратното, ако от доказателствата се установява, че купувача е престирал /или друго лице вместо него е сторило това/ възмездния характер на сделката се запазва, респективно няма причина да се счита, че продажбата е само привидно съществуваща в правния мир.