Решение № 3963 от 22.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3963 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20221110206409 по описа за 2022 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 22-2200075 от 28.04.2022 г., издадено от директора на дирекция ДИТ - София, с което на „Ивия 8” ЕООД, с ЕИК: 204818534 е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, поддържа жалбата със същите съображения и искания.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП. Претендира и присъждането на разноски.

Съдът, като установи събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

1 и

На 18.02.2022 г. на жалбоподателя му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка на 29.01.2022 г., в обект на контрол – търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. София, бул. Христо Ботев № 70, където е бил установен да полага труд като продавач А.Р.И., като жалбоподателят в качеството си на работодател го е допуснал да полага труд преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено в ТД на НАП – нарушение на чл.

63, ал. 2 от КТ.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл.

63, ал. 2 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетелката В. В. (л. 55 от делото) се установява времето и мястото на проверката и констатираните на място нарушения на трудовото законодателство. Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, като в качеството си на работодател е допуснал работника А.И. да полага труд преди да му предостави екземпляр от 2 сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено в ТД на НАП.

С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил имуществена санкция в размер на 2500 лева, в предвидения от закона размер по-близо до минималния размер. АНО не е изложил никакви съображения защо санкцията е в този размер, и което е по-важно – по делото не се установяват такива отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават този размер на имуществената санкция. От доказателствата по делото се установи, че дружеството не е било санкционирано друг път, касае се за семеен малък бизнес, поради което съдът намира, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати и с определяне на минимален размер на имуществената санкция. Ето защо наказателното постановление следва да се измени в този смисъл, като наложената имуществена санкция се измени от 2500 лева на 1500 лева.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същата е обща и приложението й е изключено от разпоредбата на чл. 415в КТ, а в същото време разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, изключва възможността за приложението на маловажния случай за нарушения като настоящото.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление следва да бъде ревизирано единствено в санкционната му част, както бяха изложени съображения и по-горе.

При този изхода на делото разноски за страните не следва да бъдат присъждани, като същите останат за тяхна сметка така, както са били сторени.

В разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че разноските по делата, като настоящото се присъждат по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или когато подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е неблагоприятен, има право на разноски. Без съмнение наказателното постановление не е класически административен акт, но по силата на изричната препращаща разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, 3 по отношение на разноските, законодателят го е приравнил на класически административен акт, що се отнася до начина на присъждане на разноските.

Именно поради това съдът следва да се ръководи от разпоредбите и достиженията на съдебната практика в класическото административно право, в това число и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, при решаване на въпроса за разноските. Както вече се посочи по-горе, съдът е изменил обжалваното наказателно постановление, а в друга от обжалваните му части го е потвърдил. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или когато подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. От анализа на цитираната разпоредба следва, че относимо е не резултата от въззивното обжалване, а крайният резултат, а именно дали административният акт, респ. наказателното постановление е благоприятно или не за страната по делото. В случая не може да се приеме, че крайният резултат от спора е изцяло благоприятен за жалбоподателя, защото в една част наказателното постановление е било изменено, но в друга негова част същото е било потвърдено, поради което и разноски не следва да се присъждат (така и Определение № 12679/27.09.2018 г., по адм. дело № 8590/2018 г. на 1-во отделение на ВАС– in fine; където е прието, че при частична отмяна на административния акт разноски не се присъждат за жалбоподателя). Също така НП не е изцяло благоприятно и за АНО, защото в изменената му част наказателното постановление е било незаконосъобразно.

При това положение предизвиканият правен спор е бил частично неоснователен за всяка от страните, респ. на никоя от тях не се дължат разноски и същите следва да останат за сметка на всяка от тях, така както са били направени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 22-2200075 от 28.04.2022 г., издадено от директора на дирекция ДИТ - София, с което на „Ивия 8” ЕООД, с ЕИК: 204818534 е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, КАТО НАМАЛЯВА 4 имуществената санкция от 2500 лева на 1500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5