Решение № 223 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Даниела Дойчева като разгледа докладваното от Веселина Семкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300600841 по описа за 2026 година Настоящото производство по реда на глава ХХІ НПК е образувано по въззивна жалба на адв. М. Д. - защитник на подсъдимия В. В. Я. срещу Присъда с рег.№24/11.02.2026 г. по НЧХД №6451/2024 г. по описа на ПдРС, VIII н.с., в която с Решение рег.№315/24.03.2026 г. по цитираното дело е допусната поправка на ОФГ, като е постановено същата да се чете в следния смисъл: ПРИЗНАВА подсъдимия В. В. Я. за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че на 22 и 23.11.2024 г. при условията на продължавано престъпление чрез приложение Вайбър е нанесъл обида на Г. С. Б. и на К. Г. А., наричайки ги:

„лизачи“, „подлоги“, „мръсни ***“, „мошеници“, „прошляци“, „малоумници“, „некадърници“ и „комбинатори“, поради което и на основание чл. 78А НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 евро и е признат за НЕВИНЕН в това по същото време и чрез същото приложение да е разгласил позорни обстоятелства по отношение на Г. С. Б. и на К. Г. А. и е ОПРАВДАН по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК. Със самата Присъда подсъдимият е осъден да заплати на всеки от частните тъжители Г. Б. и К. А. сумата от по 1533,87 евро обезщетение за причинени неимуществени вреди - депресия, стрес и притеснения от деянието по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 281,21 евро - направени в хода на производството разноски от всеки от тях. Със съдебния акт в тежест на подсъдимия е възложена и 1 сумата от 122, 71 евро – държавна такса върху уважените граждански искове.

Считайки съдебния акт за незаконосъобразен и постановен при съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание– за явно справедливо, защитникът настоява за отмяната му, признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му, както и отхвърляне на уважените гражданските искове, респ. редуциране вида и размера на наложеното наказание и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, респ. отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд. След постановяване на Решението за ОФГ е депозирано допълнение към въззивната жалба, с което тя се поддържа, като също така се изтъква, че квалифициране на вмененото на подсъдимия посегателство като реализирано при условията на продължавано престъпление е направено едва с постановената присъда.

От страна на защитника на подсъдимия е депозирано възражение срещу въззивната жалба, в което се акцентира върху правилността, обосноваността и законосъобразността на акта на първостепенния съд, като се изтъква, че фактическата обстановка е изцяло изяснена въз основа на подробен анализ на инкорпорираната доказателствена съвкупност. Ето защо се настоява за потвърждаването му.

Пред въззивната инстанция частните тъжители Г. Б. и К. А. не се явяват.

Повереникът им адв. С. пледира за потвърждаване в цялост на първоинстанционната присъда.

Подс. В. Я. в съдебно заседание не се явява, а представляващият го защитник адв. Д. поддържа въззивната жалба и допълнението й.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, с наведените оплаквания във въззивната жалба и допълнението й, възражението срещу същата, както и с изтъкнатите в съдебно заседание от страните доводи, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл. 314 НПК, констатира допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на заложените в чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т.1 НПК, изискващо отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Естеството на това нарушение от своя страна не позволява извършването на въззивна проверка по съществото на делото.

Внимателният прочит на материалите по делото сочи, че с Разпореждането за насрочване на делото съдията-докладчик единствено е насрочил разглеждането на делото и е призовал страните за датата и часа на съдебното заседание, разпореждайки препис от тъжбата и този съдебен акт да бъдат връчени на частния тъжител, като го е уведомил относно възможността в указан срок да представи отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания. В тъжбата описаните деяния са били квалифицирани по чл. 146 и чл. 147 НК, макар че частният тъжител няма задължение в нея да 2 даде правна квалификация на същите. Единствено е длъжен да посочи фактическите обстоятелства, които след установяването им по делото да обусловят съответните изводи относно елементите от състава на престъплението. Именно срещу възведените обстоятелства подсъдимото лице следва да има възможност за защита. Решаващият съд е в правото си да поправи възприетата от частния тъжител правна квалификация, нещо което обективно не е сторено, доколкото в цитираното разпореждане липсва такава на описаните в тъжбата посегателства, за които на подсъдимия е повдигнато обвинение. А това е следвало да направи, доколкото въпросното задължение не е в тежест на тъжителя, от когото не се изискват юридически познания.

Факт е, че това не е сторено, а е било нужно с оглед очертаване на рамките, в които ще се движи процесът на доказване по повдигнатото обвинение.

Същевременно нито подс. Я., нито защитникът му са направили възражение за указания недостатък на съдебния акт, като и двамата са участвали и то активно в процеса на доказване по повдигнатото с тъжбата обвинение и не са налични въобще индиции самият подсъдим да е бил в невидение касателно повдигнатото му обвинение. Същият е упражнил активно правото си на защита, поради което и то очевидно не е било накърнено, поради което несподеляемо е изтъкнатото в тази насока възражение в допълнението на въззивната жалба.

Оказва се обаче, че с постановената присъда съдът е признал подсъдимия за виновен относно извършена при условията на продължавано престъпление чрез приложението вайбър обида по отношение на Г. Б. и К. А., квалифицирайки я обаче по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и го е признал за невинен да е разгласил по отношение на частните тъжители позорни обстоятелства, в резултат на което го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал.1 НК. В крайна сметка пропускът на съдията-докладчик да квалифицира повдигнатото с тъжбата обвинение в разпореждането за насрочване на делото макар и само по себе си не е рефлектирало негативно върху правата на подсъдимия, защитавал се активно в хода на процеса, е довело да постановяване на краен съдебен акт, с който е извършено произнасяне по некоректно посочено обвинение както касателно обидата, така и относно клеветата. Мотивите към постановената на 11.02.2026 г. присъда са изготвени на 02.03.2026 г., като от прегледа им се установява, че въз основа на установената фактология е счетено, че подсъдимият е осъществил престъпно посегателство по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което спрямо него е приложен заложеният в нормата на чл.78А НК институт, а за престъплението по чл. 147, ал. 1 НК е признат за невинен и оправдан.

Десет дни след изготвяне на мотивите, отчитайки допусната в диспозитива на присъдата грешка като очевидна фактическа такава, съвсем правилно долустепеният съд е инициирал производство по реда на чл. 33а НПК, като в съответствие с регламента на ал. 2 от цитираната разпоредба е насрочил открито заседание, за което е призовал страните и е провел такова на 3

23.03.2026 г., след което с Решение с рег.№315/24.03.2026 г. вместо да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановената присъда, като единствено посочи как следва да се чете цифровата квалификация на престъпленията, за които подсъдимият е признат за виновен, респ. невинен, той е признал подсъдимия В. В. Я. за ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78А НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 600 евро, както и го е признал за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК.

Така приложеният подход за отстраняване на очевидна фактическа грешка е абсолютно незаконосъобразен, доколкото е довел до последователно постановяване на втори съдебен акт от една и съща инстанция относно виновността и наказанието на подсъдимото лице, което е процесуално недопустимо. От друга страна, предприетото отстраняване на ОФГ се оказва неуспешно реализирано, тъй като е допусната нова такава - вместо първото посегателство да бъде квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, то е квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Изложеното обосновава извод, че в хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правата на подсъдимото лице, което съставлява абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и е основание за отмяната на атакуваната присъда независимо, че не е направено възражение от страните в тази насока. При това положение въззивният съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговор на въпросите, поставените във въззивната жалба и допълнението й, както и в писмени възражения на повереника на частните тъжители, защото отбелязаното нарушение не може да бъде отстранено от него. Това налага присъдата, ведно с решението за поправка на ОФГ, да бъдат отменени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради което и на осн. чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК Пловдивският окръжен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда с рег.№24/11.02.2026 г. по НЧХД №6451/2024г. по описа на ПдРС, VIII н.с., ведно с Решение с рег.№315/24.03.2026г. по същото дело, с което е допусната поправка на ОФГ, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5