Решение № 136 от 22.02.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Сливен, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230101262 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с разпоредбите на ЗПК за признавяне за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 2219.56 лв., за недължимост на договорна неустойка по договор за потребителски кредит от 10.11.2022 г.

Изложени са подробни съображения, че клаузата за неустойка е нищожна и поради това се обосновават доводи за недължимост на уговорената неустойка. Претендират се съдебни разноски.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат доводи за действителност на клаузата за неустойка. Иска се отхвърляне на исковата претенция и се претендират съдебни разноски.

Същевременно е постъпил, насрещен иск, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане от ищеца по първоначално предявения иск на главница в размер 2456.58 лв., ведно със законната лихва до окончателното заплащане. Излагат се задълженията произтичащи от договора за кредит между страните.

От страна ответника по насрещния иск е постъпил отговор, като се оспорват фактите изложени по него, и също така се твърдят, че следва сумата в размер на 400 лв. да се счита за изплатена от ответника по насрещния иск, и ако следва да се уважи някой от предявените искове, следва да е евентуалния в размер на 2100 лв. Претендират се съдебни разноски.

В съдебно заседание редовно призования ищец не се явява и не се представлява. С писмена молба постъпила по делото неговия пълномощник моли за уважаване на иска и отхвърляне на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. С писмено становище се иска отхвърляне на иска на ищцата и уважаване на насрещните искове.

Претендират се съдебни разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следната обстановка:

Не е спорно, че ищеца и ответното дружество са в облигационни правоотношения по силата на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 506176/10.11.2022 г., по силата на които ищцата получила заемна сума в размер на 1500 лв. със срок на погасяване 12 месеца със 12 броя вноски с размер на погасителните вноски 441.83 лв., с включена неустойка в тях, в размер на 2219.56 лв. лихвен процент по кредита 33.90 %, ГПР 49 %, със срок на погасяване на кредита 10.11.2023 г.

В хода на процеса е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че ищцата заплатила на ответното дружество сума в общ размер 1745,32 лв., от която 1500 лв. главница, 52,21 лв. лихва, 0,80 лв. наказателна лихва, 189,91 лв. неустойка. Ищецът, погасил сумата в размер на 400 лв., а процента на ГПР надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната, видно от размера на дължимата неустойка. Погасената сума от ищеца е в размер 400 лв.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2219.56 лв., представляваща неустойка по Анекс към Договор за потребителски кредит № 506176/ 10.11.2022 г. , поради нищожност на неясна договорна клауза въз основа на чл. 26, ал.1. предл.3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между страните са възникнали облигационни отношения обосновани на договор за потребителски кредит, с усвоена от ищеца сума в размер 2500 лв. и погасена в размер на 400 лв.

Относно прогласянето на нищожността, приложение намират нормите на ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Не е спорно, че ищцата, в качеството си на физическо лице, сключило договора е имало качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК, а ответното дружество, в качеството на кредитор, съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв договор за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато на са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 -9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато същият бъде обявен за недействителен, то заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.

Съдът намира, че следва да уважи искането в отговора на насрещната искова молба за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.1, 2 т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума, което е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, яснотата към потребителя във връзка в това, от какво се формира неговото задължение. Именно ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в тази величина са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане, управление до съответната възнаградителна лихва. По тази причина в ГПР следва да бъдат описани всички разходи които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочен единствено, че той е във фиксиран размер от 49 %, а ГЛП е 33.90 %. Нарушената правна норма е чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в чл.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно § 1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя § 1, т.2 ДР ЗПК. В случая ГПР по договора за кредит не е включено задължението, поето по договора за неустойка за представяне в срок на обезпечение.

Установи се от заключението на вещото лице, че неустойката за предоставяне на обезпечение по договора не била включена в ГПР, а ако се включи, то ГПР би станал в размер на 349,84 % или ще надхвърли в пъти повече максимално допустимия петкратен размер на законната лихва. Следователно процесния ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 86д, ал. 2, т.4 от ЗЗП.

За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл. 143-148 ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП.

Съдът прави извод, че това са банкетни договори за парични заеми, които потребителя подписва без да има възможност да договора съответните клаузи на договора, съгласно глава четвърта от ЗПК. В тази връзка е и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48ЕО на Европейския парламент и на Съвета касаеща договорите за потребителски кредити, съгласно които … „кредиторите да не кредитират по безотговорен 3 начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор, с цел избягване на такова поведение, като следва да се приложат необходимите средства на кредиторите, в случаите, в които те процедират по този начин.“ В тази насока съдът намира, че клаузата която е уговорена в чл. 17 от Договора за потребителския кредит, съгласно която се дължи неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 6 за предоставяне на обезпечение е в пряко противоречие с целта на преследваната от директивата цел, която е транспонирана в ЗПК.

Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

По тези съображения, съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, поради релевирани доказателства за наличие на противоречие със закона. В тази връзка съдът намира, че по тежката форма за недействителност на договора, а именно нищожността изключва необходимостта да се обсъждат наведените твърдения и искането за недействителност на договора, поради нарушаване на добрите нрави. Тъй като е налице уважаване на главния установителен иск, то съдът не следва да се произнесе, относно прогласяването на нищожност на клаузата за неустойка по процесния договор за кредит.

Относно подадения насрещен иск, съдът счита че същия е допустим и частично основателен. Предвид, клаузите намиращи предложение по чл.23 от ЗПК, договорът за потребителски кредир е признат за недействителен, потребителят е задължен да върне само чистата сума на кредита, без дължими по него лихви или други разходи. В конкретния казус между страните, се осъществило само плащане в размер на 400 лв. Посочената сума, следва да се приспадне от усвоената сума от ищеца в размер на 2500 лв., поради което следва да бъде дължима сумата в размер на 2100 лв., съответно представляваща сума за непогасен остатък по кредита. До посочения размер иска следва да се уважи, ведно с претендираната законна лихва. В останалата част за главницата и изцяло за договорнаъа лихва, предявените насрещни претенции следва да се считат за неоснователни.

С оглед изхода на процеса на страните следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 713.40 лв. дължими от ответното дружество на ищеца и 598,39 лв. съобразно отхвърлената част на насрещния иск, както и 33.20 лв., представляваща заплатено възнаграждение за експерт. Освен това следва да бъдат присъдени разноски, които да заплати ищеца И. Г. С. на ответното дружество в размер на 90.92 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска. Следва да се осъди ищцовото дружество по насрещния иск да заплати държавна такса в размер на 98.26 лв. по сметка на 4

СлРС.

Ръководен от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ай Ти Еф Груп“ АД ,

ЕИК: 202255877 със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.

Сребърна № 16, Парк Лейн, офис център, ет. 8, че И. Г. С., с ЕГН: ********** от с. К., общ.

С., ул. "В. К." № . НЕ ДЪЛЖИ сумата от 2219.56 лв., представляваща неустойка, дължима по Анекс към Договор за Потребителски кредит № 506176 и Приложение № 1 към Анекс № 514908 към Договор за потребителски кредит № 506176.