Определение № 14469 от 30.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14469 гр. София, 30.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20251100508387 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл. 274 ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25135665/03.09.2021 г. на С. Г. С., лично и като пълномощник на С.И.С. срещу определение 20165270/29.07.21 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба. В частната жалба са наведени твърдения, че определението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявени са твърдения, че съдът следвало сам и служебно да направи служебни справки за имущественото състояние на ищците – частни жалбоподатели. Иска се отмяна на същото.

Образувано е и по втора частна жалба вх. № 25032984/18.04.2022 г. на С. Г.

С., лично и като пълномощник на С.И.С. срещу определение 20020839/14.03.22 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба. В частната жалба са наведени твърдения, че определението е незаконосъобразно. Заявени са твърдения, че съдът следвало сам и служебно да направи служебни справки за имущественото състояние на ищците – частни жалбоподатели. Заявени са твърдения, че чл. 83 от ГПК не предвиждал даване на декларации. Иска се отмяна на същото.

Образувано е и по трета частна жалба вх. № 25076004/24.11.2022 г. на С. Г. С., лично и като пълномощник на С.И.С. срещу определение 20062388/18.10.22 г.

1 на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба. В частната жалба са наведени твърдения, че определението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявени са твърдения, че съдът следвало сам и служебно да направи служебни справки за имущественото състояние на ищците – частни жалбоподатели, както постъпвали някои състави. Иска се отмяна на същото.

Образувано е и по четвърта частна жалба вх. № 25018841/03.05.2023 г. на С.

Г. С., лично и като пълномощник на С.И.С. срещу определение 20084031/20.03.23 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба. В частната жалба са наведени твърдения, че определението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявени са твърдения, че съдът следвало сам и служебно да направи служебни справки за имущественото състояние на ищците – частни жалбоподатели, тъй като за него същите били безплатни. Иска се отмяна на същото.

Образувано е и по пета частна жалба вх. № 25042432/29.11.2023 г. на С. Г. С., лично и като пълномощник на С.И.С. срещу определение 20105593/16.10.23 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба. В частната жалба са наведени твърдения, че определението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявени са твърдения, че са в тежко семейно, имуществено и имотно състояние като тяхна близка изпаднала в безпомощно състояние и имали разходи по нея, а С. била в тежко здравословно състояние, Славев също. Иска се отмяна на същото.

Образувано е и по шеста частна жалба вх. № 25015386/20.06.2024 г. на С. Г.

С., лично и като пълномощник на С.И.С. срещу определение 20123468/31.05.24 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба. В частната жалба са наведени твърдения, че определението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявени са твърдения, че чл. 83 ал.2 от ГПК не предвижда 2 депозиране на декларации. Иска се отмяна на същото.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частните жалби и данните по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са депозирани в срок и от лица с наличен правен интерес.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че същите са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ.

Частните жалби са депозирани срещу отказ на съда по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК, поради което за същите не се дължи ДТ.

Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството по гр.д. 10 945/15 г. по описа на СРС, 128 състав е инициирано с искова молба от настоящите частни жалбоподатели срещу И.А.И. и У.К.Д. по иск с правно основание чл. 270 ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на съдебно решение, постановено по гр.д. 12 397/2011 г. по описа на СГС, Първо ГО, 2 състав, поради липса на данни, че лицето Е.Г., изписан като съдия притежава такова качество респ. липсвали данни да е придобил юридическа правоспособност и да е избран по установения в ЗСВ ред за съдия.

По делото са представени декларации за материално и гражданско състояние, изходящи от С.И.С. и С. Г. С. по повод заявено искане по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК. Декларациите са съставени на 15.06.2015 г.

С определение от 22.06.2015 г. искането по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК е оставено без уважение от СРС, 128 състав като определението е влязло в сила на 19.09.2019 г., видно от стореното отбелязване върху същото.

Последващите процесуални действия по делото касаят депозиране на молба за освобождаване от ДТ за разглеждане на делото респ. поредица от последващи молби за освобождаване от държавна такса по повод депозирани частни жалби и оставянето им без уважение от страна на състава на СРС, част от които са предмет на настоящото производство.

Съгласно константната практика на ВКС в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК - страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т.е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от 3 молителя и доказателства за релевантните факти. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в сочената разпоредба - доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по делото. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива / определение № 73/05.04.2019 г., ч.гр. д. № 723/2019 г., ГК, ІІ г.о.; определение № 141/01.04.2019 г., ч.гр. д. № 4354/18 г., ГК, ІІІ г.о.; определение № 69/12.02.2019 г., ч.гр. д. № 4354/2018 г., ГК, ІІІ г.о.; определение № 399/06.11.2018 г., ч.гр. д. № 3281/2018 г., ГК ІІІ г.о.; определение № 342/10.08.2018 г., ч.гр. д. № 1790/2018 г., ГК, ІІІ г.о., определение № 481/ 11.11.2019 г., ч.т.д. № 2062/2019 Г., Т. О. на ВКС и др/. Поради което не могат да бъдат споделени твърденията, изложени в част от частните жалби, че нормата на чл. 83 ал.2 от ГПК не изисквала представяне на декларации.

Видно от данните по делото СРС преди всяко произнасяне по реда на чл.

83 ал.2 от ГПК е давал надлежни указания за представяне на декларация за семейно, имотно и материално състояние на молителите – ищци респ. изпращал е и бланка на декларацията за нейното попълване. Такива вън от посочените, депозирани през месец юни 2015 г., установяващи актуалното материално състояние на молителите не са депозирани. Такива безспорно са били необходими доколкото при всяко последващо искане за освобождаване от държавна такса съдът отново и с оглед актуалните към момента данни извършва преценка на условията за освобождаване от държавна такса /определение 567/29.10.2009 г. на ВКС, Трето ГО по ч. гр.д.№ 547/2009 год./.

На следващо място, с оглед възможността съдът служебно да събира данни за материалното и имотно състояние на молителите, настоящият съдебен състав извърши справка в публичния търговски регистър, от която се установява, че молителят С.С. притежава регистриран ЕТ с фирма ЕТ „Смиляна – С.С.“, действащ търговец. Молителката С. С. упражнява адвокатска професия респ. има регистриран сайт praven-bg.com, на който предоставя правни консултации 4 и юридически услуги. Видно от наличните данни по делото, двамата са в активна трудоспособна възраст. Няма данни да са в здравословно състояние, което да не им позволява или обективно да затруднява полагането на труд, което се потвърждава от трудовата им заетост, съобразно извършените справки от състава на съда. Предвид данните от попълнените декларации от 2015 г. същите разполагат с недвижимо имущество в гр. Варна, гр. София, в землището на село в област Монтана без данни същото да е отчуждено. По самото дело двамата имат упълномощен договорен процесуален представител – адв. Д.М.. Самата такса, за която същите искат освобождаване – 15 лв. е в минимален размер.

При тези налични и служебно събрани от състава на съда данни определенията на СРС, с които са оставяни без уважение каскадните искания за освобождаване от ДТ за депозирани поредни частни жалби са правилни и същите подлежат на потвърждаване доколкото не се установява наличие на процесуалните предпоставки на разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 20165270/29.07.21 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба.

ПОТВЪРЖДАВА определение 20020839/14.03.22 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба.

ПОТВЪРЖДАВА определение 20062388/18.10.22 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба.

ПОТВЪРЖДАВА определение 20084031/20.03.23 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба.

ПОТВЪРЖДАВА определение 20105593/16.10.23 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба.

5

ПОТВЪРЖДАВА определение 20123468/31.05.24 г. на СРС, 128 състав, постановено гр.д. 10945/2015 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за депозирана частна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6