Решение № 306 от 29.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Бургас, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100500929 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260367/25.02.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 5855/2020г. е допуснато извършването на съдебна делба между М.

Г. Г., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. "С." № *, вх.*, ет.* и Д. Г. Г., ЕГН:

********** от гр. Б., ул. "С." № *, вх.*, ет.* по отношение на следните недвижими имоти:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с адрес в гр.Бургас, ***, вх.Г, ет.1, ап.2, находящ се в сграда с идентификатор № *** с предназначение на сградата – жилищна, многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, изпълнен на едно ниво, състоящ се от две стаи, хол, кухня, коридор, баня и тоалетна, с площ от 82,50 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10 кв.м., с 1/12 идеални части от стълбища на сграда и с 1/32 идеални части от общите части на сградата при съседи: на същия етаж – СОС с идентификатор № ***; под обекта – СОС с идентификатор № *** и СОС с идентификатор № ***; над обекта – СОС с идентификатор №

***, който имот е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 20, том ІІ, дело № 525/1963г. на нотариус при Бургаския народен съд, според който върху държавното дворно място, находящо се в гр.Бургас, съставляващо новообразуван парцел Х-8, образуван от бивши парцели: X, XI, 1

IX и VIII от кв. 271 по плана на гр.Бургас, с площ от 1504,80 кв. м., при граници: ул. “Аврам Яков“, ул. “Цар Крум“ и парцели V, VI, VII и XII, ЖСК "Пощенец" 2 – Бургас е получено право на строеж от ГНС Бургас с договор от 15.VIII.1959г. и е построена една жилищна сграда, като при разпределението на апартаментите наследодателите на страните са получили и са придобили правото на собственост върху един апартамент на първия етаж с площ от 82,50 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, коридорче, баня и клозет, при граници: север – калкан на сградата, юг – стълбище и апартамент на Христо и Евтимка Вълеви; изток – улица и запад – дворното място, ведно с едно избено помещение на площ от 10 кв.м. със западно изложение, ведно с 1/12 идеални части от стълбищата на цялата сграда и 1/32 идеални части от общите части на сградата;

2. Недвижим имот, представляващ 4/6 от 1/32 идеални части, равняващи се на 22,58 кв.м. от общо 1310 кв.м., съставляващ парцел V-540 в кв. 182, находящ се в гр. Бургас, ул.“Съгласие“ № 6 при граници на парцела: изток улица; запад – парцел VI-539 и парцел II; север - парцел II, парцел III-541 и парцел IV-542; юг – улица, който имот е отразен в КККР на гр. Бургас с идентификатор № *** с площ от 1309 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.) при квоти: по ½ идеална част за всяка една от страните.

С решението, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, съдът осъжда Д. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. "С." № *, вх.*, ет.* да заплаща на М. Г. Г., ЕГН:

********** от гр. Б., ул. "С." № *, вх.*, ет.* обезщетение за ползването на съсобствения имот – апартамент в размер на 205 лева (двеста и пет лева) месечно, считано от влизане на решението в сила до окончателното извършване на делбата и отхвърля претенцията за разликата до 300 лева.

Подадена е въззивна жалба от Д. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. "С." № *, вх.*, ет.* против решение № 260367/25.02.2021г. в частта, в която е допусната делбата на процесните имоти. Въззивната страна оспорва решението в частта, в която са определени квотите в съсобствеността и представя заверено копие на саморъчно завещание, съставено от наследодателката С. Т. Г. на 21.01.2003г., обявено от нотариус Станка Димова с протокол от 23.02.2021г., вписано в Служба по вписванията – гр. Бургас с вх.

№ 2324, том 1, № 162/26.02.2021г. Според Г., делбата трябва да бъде допусната при квоти, определени съобразно с представеното по делото завещание.

Ответната страна подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. В отговора ответницата оспорва правото на Г. да представи завещанието поради настъпила преклузия, оспорва автентичността на завещанието и въвежда възражение за давност при условията на евентуалност – ако съдът приеме завещанието по делото и ако приеме, че същото е автентично. При условията на евентуалност, ответната страна прави и възражение за накърняване на запазената й част.

Подадена е частна жалба от Д. Г. Г. против решение № 260367/25.02.2021г. в частта, в която е осъдена да заплаща на М. Г. Г.

2 обезщетение за ползването на съсобствения й апартамент в размер на 205 лева месечно, считано от влизането на решението в сила до окончателното извършване на делбата. Г. твърди, че съдът не е изяснил спора от фактическа страна. Тя заявява, че не пречи на ищцата да ползва полагащата й се част от процесния апартамент и не ползва тази част. Генкова подчертава, че М. Г. се е изнесла доброволно от апартамента и има ключ за него. Г. иска от съда да отмени решението в тази част, а при условията на евентуалност да намали размера на обезщетението на 80 лева.

Ответната страна представя писмен отговор на частна жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата.

Въззивната страна се явява лично в съдебно заседание и с адвокат А. от БАК. В хода на въззивното производство, Д. Г. прави искане за сключване на съдебна спогодба. Адвокат А. заявява, че не поддържа въззивната жалба, но доверителката му я поддържа. В последното съдебно заседание, адвокат А. пледира от името на доверителката си за уважаване на жалбите и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна се представлява в процеса от адвокат Т. от БАК, който пледира за отхвъляне на жалбите. В последното по делото съдебно заседание, М. Г. Г. се явява лично и заявява, че делото да продължи по установения ред.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Д. Г. Г. и М. Г. Г. са наследници на Г. С. Г. и С. Т. Г. /удостоверение за наследници № 94-01-14572/21.05.2020г., издадено от Община Бургас и удостоверение изх.№ 94-01-14395/20.05.2020г., издадено от Община Бургас/.

Последните двама са притежавали право на собственост върху: 1/ апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр.Бургас, ул.

„Съгласие“ („Аврам Яков“) № 6, вх.Г, ет.1, ап.2, находящ се в сграда с идентификатор № ***, изпълнена в поземлен имот с идентификатор № ***, състоящ се от две стаи, хол, кухня, коридор, баня и тоалетна, с площ от 82,50 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10 кв.м., ведно с 1/12 идеална част от стълбища на сградата и с 1/32 идеална част от общите части на сградата при съседи: на същия етаж – СОС с идентификатор № ***; под обекта – СОС с идентификатор № *** и СОС с идентификатор № ***; над обекта

– СОС с идентификатор № ***, който е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 20, том ІІ, дело № 525/1963г. на нотариус при Бургаския народен съд и 2/ 4/6 от 1/32 идеални части, равняващи се на 22,58 кв.м. от общо 1310 кв.м., съставляващ парцел V-540 в кв. 182, находящ се в гр.

Бургас, ул.“Съгласие“ № 6 при граници на парцела: изток - улица; запад – парцел VI-539 и парцел II; север - парцел II, парцел III-541 и парцел IV-542; юг – улица, който имот е отразен в КККР на гр. Бургас с идентификатор № *** с площ от 1309 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.) /нотариален акт № 20, том ІІ, дело № 525/1963г. на нотариус при Бургаския 3 народен съд, договор за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост от 19.03.199г., вписан в том IV, дело № 269, дв. вх.№ 7265/20.07.1999г. в Служба по вписванията – Бургас; схема на самостоятелен обект в сграда № 15-480985/09.06.2020г., издадена от СГКК – гр. Бургас и скица на поземлен имот № 15-501159/15.06.2020г., издадена от СГКК – гр.

Бургас/.

На 24.09.2020г. М. Г. Г. предявява иск за делба на процесните имоти против Д. Г. Г. при квоти: по ½ идеална част за всяка една от тях. На основание чл.344, ал.2 от ГПК М. Г. иска от съда да допусне привременни мерки и да осъди ответната страна да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването на делбените имоти в размер на 250 лева месечно и обезщетение за ползването на паркомясто в размер на 50 лева месечно, начиная от датата на подаване на исковата молба.

Ответната страна Д. Г. Г. представя писмен отговор, в който не оспорва фактите и иска за делба, но оспорва претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК. Г. заявява, че претендираното от ищцата обезщетение е прекомерно и не кореспондира на окаяния вид на жилищната част, използвана от Г. преди процеса. В отговора на молбата, Г. прави искане по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на процесното жилище, тъй като не притежава друго жилище.

В хода на първоинстанционното производство са представени описаните по-горе писмени доказателства, които установяват правото на собственост и индивидуализацията на спорните имоти и правото на наследяване.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което средният пазарен месечен наем на жилището е в размер на 410 лева, а на 4/6 от 1/32 кв. м. идеални части от УПИ V – 540 в кв.182 по плана на гр. Бургас – 50 лева.

С решение № 260367/25.02.2021г., Районен съд – Бургас допуска извършването на съдебна делба между М. Г. Г. и Д. Г. Г. по отношение на делбените имоти при квоти: по ½ идеална част за всяка една от страните. На основание чл.344, ал.2 от ГПК, съдът осъжда Д. Г. Г. да заплаща на М. Г. Г. обезщетение за ползването на съсобствения им имот в размер на 205 лева месечно и отхвърля претенцията за разликата до претендираната сума от 300 лева. За да постанови това решение, съдът приема, че страните доказват правото си на собственост върху делбените имоти и качеството си на наследници на своите низходящи Г. С. Г. и С. Т. Г., поради което притежават по ½ идеална част от апартамента и от идеалните части върху терена.

По искането с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК, съдът приема, че цялото жилище се ползва от ответницата Д. Г., считано от края на месец април 2020г., когато тя е била поставено под карантина и когато нейната сестра се е изнесла. Съдът приема също, че след прекратяване на карантинния период, М.

Г. не се е върнала в жилището, а се е установила да живее на друг адрес. Д. Г. обитава жилището самостоятелно, поради което дължи на ищцата обезщетение за бъдещ период в размер на 205 лева / месечно – сума, която съответства на средната пазарна месечна цена за наем на жилището, считано от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на делбата.

4

По отношение на претенцията за заплащане на месечен наем в размер на 50 лева за паркомясто, съдът намира, че същата е неоснователна, тъй като по делото не са събрани доказателства теренът да е разчертан за паркоместа от собствениците на сградата, независимо, че те паркират колите си там. Освен това, теренът представлява принадлежност към жилището и не се дължи отделен наем само за терена, а наем само за жилището.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, въззивната жалба е процесуално допустима.

Разгледано по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.